Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (105)

103.

Алекс лъжеше, без да му мигне окото. Беше добър лъжец, но определено му личеше, че не казва истината. Ако имаше представа, че в момента седи срещу Кайл Крейг, щеше да извади онзи негов „Глок“ за секунди.

Но нали точно в това бе смисълът на всичко? Крос нямаше никаква представа. Подобни съмнения просто не съществуваха. Нима можеше да има нещо по-сладко от това? Не, не можеше.

Кайл отпи от кафето си и продължи.

— Нали това е в основата на всичко? — небрежно подхвърли той. Интересно — вече приемаше говора и интонацията на Сийгъл за по-естествени от своите.

— Какво имаш предвид? — попита Крос.

— Цялата тази работа с лисиците в кокошарника. Добрите и лошите хора са се смесили. Границата между доброто и злото вече не е толкова ясна.

— Вярно е — съгласи се Крос. — Но важи повече за Бюрото, отколкото за полицията.

— Имам предвид навсякъде — каза Кайл. — Корумпираният конгресмен. Алчният губернатор, този кучи син, който не се насища и с десет милиона. Терористични клетки, дявол ги взел. Каква е разликата? Те са наоколо, всичките, точно под носовете ни, съседи са ни. Сякаш преди света е бил черно-бял, а сега, ако притвориш очи, навсякъде е просто сиво.

Алекс го гледаше втренчено. Право в очите. Дали пък най-сетне не започваше да схваща?

— Макс, за Стивън Хенеси ли говориш? Или от свое име?

— Охо — отвърна Кайл-Макс и размаха пръст срещу него. — Изобщо не усетих кога си сменил професията, д-р Крос.

Алекс се разсмя от сърце. Беше страхотно, наистина. Кайл бе успял да накара Крос да намрази Макс Сийгъл, а сега с няколко ловки маневри Кайл бе на път да превърне Алекс в истински почитател на умния, но омразен агент.

Кой знае — както е тръгнало, Сийгъл току-виж се докопал до покана за семейна вечеря или нещо подобно. Но тогава се случи нещо, което дори Кайл не очакваше.

Куршум проби предното стъкло.