Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (47)

45.

Сложиха сергията си на един строеж край „Лоугън Съркъл“ и надвечер купчината вестници я нямаше, а джобовете им бяха издути от дребни монети.

Допълнителните пари им стигнаха за два чийзбургера, четвърт бутилка „Джим Бийм“, пакет цигари за всеки, два джойнта марихуана от един познат на площад „Фарагът“ и най-хубавото от всичко — подслон за през нощта в евтин мотел на „Роуд Айланд авеню“.

Дени извади от колата някакъв стар касетофон. Нямаше батерии, но тук можеха да го включат в електрическия контакт и да слушат музика по време на скромното си празненство.

Беше хубаво да лежат по гръб на истински матраци — за разнообразие, — да пушат трева и да не се тревожат дали някой ще изгаси лампите, или ще открадне багажа им посред нощ.

Когато по радиото пуснаха някаква стара песен на „Линърд Скинърд“, Дени наостри уши. Отдавна не ги беше слушал; Мич сигурно я чуваше за пръв път през живота си.

Защото сега съм свободен като птица…

— Чу ли това, Мичи? Слушай текста. Ей за това става въпрос.

— За какво, Дени?

— За свободата, човече. Разликата между нас и онези престъпници, които трепем. Да не би да смяташ, че тези хора са свободни? Няма начин, невъзможно е. Те дори шибаните си носове не бършат, без да се консултират за това с някоя комисия, за да уточнят предварително тъпите подробности. Това не е свобода. Това е шибана котва, вързана около шиите им.

— И мишена върху задниците им! — Мич започна да се киска като малко дете. Тревата определено му действаше. Очите му изглеждаха като две розови мраморни камъчета. Освен това бе пресушил лъвския пай от уискито.

— Ето, човече. Пий! — каза Дени и отново му връчи бутилката. После просто се отпусна назад и се заслуша в музиката, броейки пукнатините по тавана, докато Мич започна да хърка.

— Ей, Мичи? — каза.

Никакъв отговор.

Дени стана от леглото и го сръчка по рамото.

— Пиян ли си, приятелче? Така изглежда. Така звучиш.

Мич просто се обърна на една страна и продължи да хърка още по-шумно.

— Добре тогава. Дени трябва да свърши една работа. Спи спокойно, човече.

Той пъхна крака в черните си работни ботуши и взе ключа за стаята. Секунда по-късно вече го нямаше.