Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (44)

42.

Веднага щом разбрах за имейлите до редакцията на вестник „Тру Прес“, се обадих на Анджали Пател — моя стара позната от отдел „Компютърни престъпления“ в Бюрото. С нея работихме заедно по случая с вашингтонския публичен убиец и аз знаех, че умее да пази самообладание в напрегната ситуация.

Малко по-късно двамата с Анджали отидохме в офиса на вестника — единична стая, предоставена им безплатно в църква на „И стрийт“.

— Не можете да ни забраните да отпечатаме тази статия!

Това бяха първите думи на Колийн Брофи веднага щом се представихме. Госпожица Брофи, редактор на вестника, просто продължи да трака по клавиатурата си, докато ние стояхме в помещението заедно с още трима души от персонала, натъпкани в тясното пространство.

— Кой беше първият човек, който отвори тези имейли? — попитах аз.

— Аз — вдигна ръка мърляв младеж с вид на колежанин. Отпред на тениската му имаше надпис: „Мир, справедливост и бира“. — Казвам се Брент Фостър.

— Брент, запознай се с агент Пател — новия ти най-добър приятел — казах. — Сега тя ще хвърли един поглед на компютъра ти. Веднага.

Бях работил с Пател достатъчно дълго, за да знам, че оттук нататък може да се справи и сама.

— Госпожице Брофи? — добавих аз и отворих вратата към коридора. — Имате ли нещо против да поговорим отвън?

Тя неохотно се изправи и взе пакет цигари от бюрото си. Последвах я към дъното на коридора, където тя отвори прозорец и запали цигара.

— Ще съм ви благодарна, ако приключим бързо. Днес имам ужасно много работа — каза тя.

— Разбира се — отвърнах. — Сега обаче, след като вие взехте вашия пай, аз имам нужда от съдействие. Касае се за убийство.

— Разбира се — подчерта тя с ентусиазма на човек, открил херпес на устната си.

Много бездомници — и съответно техните застъпници — са склонни да смятат полицията по-скоро за пречка, отколкото за съюзник. Бях наясно с това и знаех, че няма да е лесно.

— Няма много за разказване — започна тя. — Получихме имейлите преди няколко часа. Едва ли са пратени от това хлапе Уекслър, така че нямам представа кой е авторът.

— Ясно — казах, — но който и да е авторът, той е направил огромна услуга на вашия вестник, не мислите ли? Чудя се дали има някаква връзка, за която бихте могли да се сетите.

— Но писмото изобщо не е лишено от смисъл, не мислите ли?

Със скорострелния си говор и с енергичното си ръкомахане ми напомняше на моя приятел от ФБР Нед Махоуни. Освен това не бях виждал човек, който пуши толкова бързо. Не Нед — Брофи.

— Надявам се, че не възнамерявате да превърнете тези хора в национални герои — казах й.

— Имайте ми малко доверие — защити се тя. — Имам магистърска степен по журналистика от Колумбийския университет. Освен това те нямат нужда да ги превръщаме в каквото и да било. Те вече са известни и вече са герои — за всеки, който има смелостта да го признае.

Пулсът ми леко се ускори.

— Изненадан съм, че го приемате по този начин. Четирима души са мъртви. Тези отрепки не са никакви герои.

— Имате ли представа колко хора умират на улицата всяка година, защото нямат покрив над главите си? — попита тя. — Или защото не могат да си позволят лекарства, да не говорим за преглед при лекар. Тези ваши жертви можеха да направят живота на много хора по-добър, вместо да го влошават, детективе, но не са си мръднали пръста. Грижили са се само за себе си, точка. Не съм почитател на саморазправата, но обичам поезията — а в това има известна доза поезия, не мислите ли?

Тази жена определено не беше глупава. Този случай лесно би могъл да се превърне в медиен кошмар точно поради причините, които тя описваше. И все пак аз не бях дошъл тук да водя дебати. Имах собствен план за действие и никакво време за губене.

— Ще ми трябва списък с имената на всичките ви разпространители, рекламодатели, дарители и служители — казах.

— Няма да стане — веднага отвърна тя.

— Така и предполагах. Можем да изчакаме областния прокурор да придвижи писмените показания, после съдията да подпише призовката, която полицаят да ви връчи лично. Но мога и да се махна от главата ви след пет минути. Не споменахте ли, че имате ужасно много работа?

Тя гневно ме изгледа и загаси цигарата си.

— Болшинството от тези хора изобщо нямат постоянни адреси — каза. — Никога няма да ги откриете всичките.

Свих рамене.

— Още една причина да се заема с това възможно най-скоро.