Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (56)

54.

Малко преди полунощ агент Анджали Пател излезе на „И стрийт“ пред „Хувър Билдинг“ и се огледа за такси. Още щом я видя, Макс Сийгъл зави покрай ъгъла, спря пред нея и свали прозореца до пътническата седалка.

— Някой е поръчал такси?

Пател се наведе да види кой е, предоставяйки му чудесна гледка към пазвата си.

— Макс? Какво правиш тук? Късно е.

— Съжалявам за тази вечер — каза той. — Неочаквано се наложи да изляза. Сега се върнах да взема колата си, но мога да те закарам, ако искаш, а ти ще ми разкажеш всичко.

Погледът й красноречиво се стрелна към улицата. Нямаше никакви таксита, а други автомобили почти не минаваха.

Очевидно колегите на Макс Сийгъл го избягваха, а това идеално съвпадаше с плана му. Дистанцията му даваше уединението, от което се нуждаеше, и винаги можеше да бъде скъсена — ако и когато той пожелаеше. Като в този момент например.

— Хайде де — подкани я той. — Няма да те ухапя. Дори няма да говоря за Крос зад гърба му. Обещавам.

— Ами… добре — отвърна тя с добре отрепетирана усмивка и се качи в колата.

Парфюмът й имаше лимонова нотка, забеляза той. А може би шампоанът й? Приятен аромат. Женствен.

Тя му каза адреса си, после продължи да бърбори за случая, за да запълни евентуалните паузи, които иначе биха останали отворени за неловки учтиви приказки.

Сийгъл шофираше бързо и профучаваше покрай жълтите светофари, без да спира. Не бе докосвал жена от срещата си с агентката по недвижими имоти и — дявол да го вземе! — дори при мисълта за нея започваше да се възбужда.

Когато свърна в пресечката, настъпи за последно педала на газта, а после рязко спря пред тъмния магазин, точно след жълтата тухлена къща.

— Хей, тук е — каза тя и погледна назад. — Току-що подмина къщата ми.