Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (74)

72.

Същата сутрин, на тръгване от Вашингтон в стария бял „Събърбън“, Дени видя в страничното огледало пушека, който излизаше от ауспуха, но не му обърна внимание. Със стара таратайка като тази просто не беше необходимо да се тревожи за дребни неизправности.

Сега, на три часа и половина разстояние от къщи, хълцането звучеше по-скоро като предсмъртно хъркане. От двигателя се носеше добре познато дрънчене.

Когато отбиха встрани от Шосе 70, Мич вдигна поглед от списанието „Пентхаус“, което бе отмъкнал от рафта на последната бензиностанция.

— Какво става, Дени? Този звук не ми харесва.

— Уплътнението на главата си заминава, Мич, не чуваш ли? — каза Дени. Не бе за вярване колко наблюдателен можеше да бъде Мич през мерника на пушка и колко безпомощен в почти всички останали житейски аспекти.

Една бърза проверка под капака потвърди подозренията на Дени, но той изчака да потеглят обратно по магистралата, преди да повдигне въпроса пред Мич.

— Виж сега, не искам да те плаша, приятелче, но старият вълшебен автобус няма да ни закара до Вашингтон. Страхувам се, че ще се наложи да го зарежем по пътя.

Лицето на Мич грейна от радост като на малко дете.

— Знам къде можем да го направим! — каза. — Преди редовно ходех на лов там, Дени. Жив човек не съм срещал, никога.

— Мисля си да го оставим на дългосрочен паркинг на летището и да си тръгнем — предложи Дени. — Докато някой се сети какво става, ние вече ще сме офейкали безвъзвратно.

Ала Мич държеше на своето.

— Дени, хайде де! Моля те! — Вече седеше, обърнат на една страна в седалката си, и дърпаше ръкава на Дени като някой хлапак. — Защо просто не вземем да… да удавим тази бракма, човече? Да се отървем от нея веднъж завинаги.

Дени изобщо не се изненада от предложението му. От полицейската проверка насам параноята на Мич относно събърбъна ставаше все по-мъчителна. Започваше да става досадно.

В същото време обаче това би могло да укроти Мич, осъзна Дени. По дяволите, момчето трябваше да се успокои и съсредоточи, а това би могло да се окаже полезно в дългосрочен план.

— Добре тогава — съгласи се Дени. — Можем да зарежем почти всичко. Повечето неща са боклуци така или иначе. Останалото ще вземем с нас. А после ще направим онова, което всеки уважаващ себе си американски патриот би направил.

Мич се ухили до уши.

— Кое е то, Дени?

— Ще сменим колата с по-хубава, мой човек. Някога досега палил ли си автомобилен двигател без ключ?