Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Templar Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Наследството на тамплиерите

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-124-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1869

История

  1. — Добавяне

7

Раймон дьо Рокфор стоеше пред катедралата, зад кръга от зяпачи, и наблюдаваше разиграващата се драма. Той и двамата му помощници бяха изчезнали в паяжината от сенки, хвърляни от гъстите дървета, които се издигаха от другата страна на площада. Бе успял да се измъкне през една странична врата и да се скрие точно преди полицаите да щурмуват главния вход. Като че ли никой не го забеляза. Поне за момента органите на реда щяха да се съсредоточат върху Стефани Нел и Котън Малоун. Щеше да мине известно време, преди свидетелите да споменат за присъствието и на други въоръжени мъже. Беше изпадал в подобни ситуации и знаеше, че преимуществото винаги е на страната на хладнокръвните. Реши да се отпусне. Хората му трябваше да са убедени, че той контролира нещата.

Предната фасада на тухлената катедрала се къпеше в ярка червено-бяла светлина. Пристигнаха нови полицаи и той се удиви, че град с размера на Роскилде разполага с толкова много служители на реда. От съседния площад прииждаха хора. Хаосът бързо се настаняваше на сцената. Което бе идеално. Винаги се бе чувствал невероятно свободен сред хаоса, стига да можеше да го контролира.

— Ранен ли си? — обърна се той към мъжа, когото Малоун бе уцелил.

Мъжът отметна назад якето си и му показа, че бронежилетката бе свършила работа.

— Само натъртен.

От тълпата се измъкнаха другите му двама помощници, които бе изпратил на търга. Бяха докладвали по радиостанциите, че Стефани Нел не бе успяла да спечели книгата, и той им бе наредил да я изпратят при него. Бе решил, че ще успее да я сплаши, но опитът бе пропаднал. И което бе по-лошо, бе привлякъл доста внимание към действията си. Дължеше се на Котън Малоун. Хората му бяха забелязали, че следи Стефани, и той ги бе инструктирал да го задържат, докато приключи разговора си с нея. Явно и този опит се бе провалил.

Двамата се приближиха и единият каза:

— Изгубихме Малоун.

— Аз го открих.

— Изобретателен е. И нагъл.

Знаеше, че е така. Бе направил справка за Котън Малоун, след като разбра, че Стефани Нел ще пътува за Дания, за да се срещне с него. Напълно възможно бе Малоун да е замесен в плановете й, така че се бе постарал да научи всичко възможно за него.

Истинското му име беше Харолд Ърл Малоун, 46-годишен, роден в американския щат Джорджия. Майка му бе коренячка от Джорджия, а баща му бе завършил академията в Анаполис и се бе издигнал до командир във флота, преди подводницата му да потъне, когато Малоун бе само на десет години.

Синът бе последвал стъпките на баща си, бе се записал във военноморската академия и бе завършил сред отличниците на курса. Бяха го приели в училище за пилоти, където бе изкарал достатъчно висок успех, за да се обучава за военен пилот. Но, доста любопитно, по средата на курса бе подал молба за преместване, бе постъпил в юридическия факултет на университета в Джорджтаун и се бе дипломирал, докато бе стажувал в Пентагона. После бе пренасочен към Военната прокуратура, където бе изкарал девет години като щатен адвокат. Преди тринайсет години го бяха прехвърлили в Министерството на правосъдието и новосформирания проект „Магелан“ на Стефани Нел. Бе останал там до миналата година, когато се бе пенсионирал предсрочно.

Що се отнася до личния живот, Малоун бе разведен, а четиринайсетгодишният му син живееше с бившата му съпруга в Джорджия. Непосредствено след пенсионирането си Малоун бе напуснал Америка и се бе преместил в Копенхаген. Беше заклет библиофил и католик по рождение, но не бе особено религиозен. Владееше добре няколко езика, нямаше особени пристрастия или фобии и бе склонен към целеустременост и натрапчива самоотверженост. Притежаваше фотографска памет. Дьо Рокфор определено би предпочел такъв човек да работи за него вместо срещу него.

И последните няколко минути го бяха доказали.

Съотношението на силите три към едно явно не бе смутило Малоун, особено след като бе решил, че Стефани Нел е в опасност.

Малко по-рано младият сътрудник на Дьо Рокфор също бе демонстрирал лоялност и смелост, макар да бе действал прибързано с кражбата на чантата на Стефани Нел. Трябваше да изчака срещата й с Котън Малоун и да я нападне, когато се връща към хотела, сама и уязвима. Може би се бе опитал да му угоди, знаейки колко важна е мисията им. Може би просто бе проявил нетърпение. Но хванат в капана на Кръглата кула, младият мъж не се бе поколебал кой е правилният избор и бе предпочел смъртта пред залавянето. Жалко, но такъв бе процесът на обучение. Онези, които притежаваха интелигентност и талант, се издигаха. Всички останали отпадаха.

Той се обърна към един от помощниците си и попита:

— Разбра ли кой е предложил най-високата цена за книгата?

Младият човек кимна.

— Струваше ми хиляда крони, за да подкупя представителя му в залата.

Цената на човешките слабости не го интересуваше.

— Името?

— Хенрик Торвалдсен.

Телефонът в джоба му завибрира. Вторият по ранг след него знаеше, че е зает, така че обаждането явно бе важно. Отвори капачето на телефона.

— Време е — каза гласът в ухото му.

— Кога?

— До няколко часа.

Неочакван бонус.

— Имам една задача за теб — каза той в телефона. — Проучи един човек. Хенрик Торвалдсен. Богат датчанин, живее в северната част на Копенхаген. Знам малко, но ми трябва пълна информация до час. Обади ми се, когато научиш всичко. — Затвори телефона и се обърна към подчинените си. — Трябва да се връщаме. Но първо да свършим още две неща преди изгрев-слънце.