Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Templar Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Наследството на тамплиерите

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-124-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1869

История

  1. — Добавяне

33

Лавлане, Франция, 19:00 ч.

Сенешалът спря колата в центъра на селото. С Джефри пътуваха на север по виещия се път в продължение на пет часа. Умишлено подминаха по-големите градове като Фоа, Кийан и Лиму и спряха в малко село, сгушено в закътана долчинка, което явно рядко бе посещавано от туристи.

След бягството от покоите на магистъра тайните коридори ги бяха извели близо до главната кухня, където изходът хитроумно бе прикрит с тухлена стена. Джефри обясни как магистърът му бе показал тайните коридори, използвани в отминалите векове за бягство от абатството. През последните сто години съществуването им било известно само на магистрите и те рядко били използвани.

Щом се озоваха навън, двамата бързо откриха гаража, качиха се в един от автомобилите на абатството и се измъкнаха през главната порта преди братята, определени да пазят, да се завърнат на поста си след обедните молитви. Тъй като Дьо Рокфор беше в безсъзнание, а антуражът му очакваше някой да отвори заключената врата, те бяха спечелили значително предимство.

— Време е да поговорим — каза сенешалът с нетърпящ възражение тон.

— Готов съм.

Слязоха от колата и влязоха в едно кафе, чиито външни маси, засенчвани от величествени брястове, бяха заети от клиенти на средна възраст. Бяха хвърлили рицарските одежди и бяха облекли обикновени дрехи, купени набързо преди час. Появи се сервитьорът и те поръчаха. Вечерта бе топла и приятна.

— Осъзнаваш ли какво направихме в абатството току-що? — възкликна сенешалът. — Застреляхме двама братя.

— Магистърът ми каза, че насилието ще бъде неизбежно.

— Ясно ми е от какво бягаме, но къде отиваме?

Джефри бръкна в джоба си и извади плика, който бе показал на Дьо Рокфор.

— Магистърът ми нареди да ви го предам, щом успеем да се измъкнем.

Сенешалът взе плика и го отвори със смесица от нетърпение и тревога.

Сине мой, в много отношения те имах точно за такъв. Знаех, че Дьо Рокфор ще спечели надпреварата, но беше важно да му се противопоставиш. Братята ще си спомнят това, когато твоят час действително настъпи. Засега съдбата ти те води другаде. Брат Джефри ще бъде твоят спътник.

Вярвам, че преди да напуснеш абатството, си взел две книги, които силно привличаха любопитството ти през последните няколко години. Аз също ги прочетох, и то преди много години. Кражбата на имущество на ордена е сериозно нарушение на устава, но нека не смятаме, че си ги откраднал, а че просто си ги взел назаем, тъй като съм уверен, че ще ги върнеш. Информацията, която съдържат, наред с това, което вече си научил, представлява огромна сила. За съжаление загадката не може да бъде разплетена само с нея. Противно на впечатленията ти аз не знам отговора. Но не можем да позволим на Дьо Рокфор да се сдобие с Великата тайна. Той знае доста, включително всичко, което си успял да извлечеш от архивите, така че не го подценявай. Важно бе да напуснеш ограниченията на затворения живот. Очакват те много изпитания. Макар да пиша тези думи в последните седмици преди смъртта си, мога само да предполагам, че бягството ти няма да мине без проява на насилие. Направи нужното, за да завършиш търсенето си. От векове насам магистрите оставят послание за наследника си, включително и моят предшественик. От всички преди мен само ти притежаваш достатъчно фрагменти, за да сглобиш пълната картина. Искаше ми се да постигна тази цел заедно с теб, но явно не е било съдено да стане. Дьо Рокфор никога не би ни позволил да успеем. С помощта на брат Джефри този път можеш да успееш. На добър час. Пази се, а също и Джефри. Бъди търпелив с момчето, защото прави единствено това, за което съм го обвързал с клетва.

Сенешалът вдигна поглед към Джефри и го попита:

— На колко години си?

— На двайсет и девет.

— Поел си доста отговорности за възрастта си.

— Уплаших се, когато магистърът сподели какво се очаква от мен. Не исках да поемам такива задължения.

— Защо ли не го е казал направо на мен?

Джефри не отговори веднага.

— Магистърът заяви, че предпочитате да отстъпвате пред опасността от противоречия и бягате от конфликти. Че все още не познавате напълно самия себе си.

Упрекът го жегна, но изражението на искреност и невинност върху лицето на Джефри придаваше огромна тежест на думите му. А и наистина беше така.

Никога не бе търсил преднамерено конфронтация и бе избягвал всякакви спорове.

Но не и този път.

Бе се изправил срещу Дьо Рокфор и щеше да го застреля, ако французинът не бе реагирал толкова бързо. Този път възнамеряваше да се бори. Прокашля се и попита:

— Какво трябва да направя?

Сервитьорът се върна с две салати, препечен хляб и сирене.

— Първо да хапнем. Умирам от глад — усмихна се Джефри.

— А после?

— Само вие можете да кажете.

Сенешалът поклати глава при тази пламенна надежда. Всъщност вече бе мислил за следващия им ход по пътя. Решението, което се бе оформило, му действаше успокоително, защото съзнаваше, че можеха да отидат на едно-единствено място.