Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Templar Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Наследството на тамплиерите

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-124-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1869

История

  1. — Добавяне

46

Малоун беше бесен. Хенрик Торвалдсен очевидно знаеше много, но не беше споделил с него абсолютно нищо. Той посочи Касиопея.

— Приятелка ли ти е?

— Познавам я от доста време.

— А докато Ларс Нел беше жив? Познавахте ли се?

Торвалдсен кимна.

— А Ларс знаеше ли?

— Не.

— Значи и него си измамил. — Гласът му издаваше гняв.

Датчанинът явно се почувства длъжен да се защити. В крайна сметка беше притиснат.

— Котън, разбирам раздразнението ти. Но човек невинаги може да бъде толкова разговорлив. Трябва да проучи различни гледни точки. Сигурен съм, че когато си работил за американското правителство, си постъпвал по същия начин.

Малоун не се поддаде на провокацията.

— Касиопея следеше Ларс. Той знаеше за нея и я смяташе за досадница. Но истинската й задача беше да го пази.

— А защо просто не сте му казали?

— Ларс беше упорит човек. По-лесно беше Касиопея просто да го наблюдава. За съжаление тя не успя да го предпази от самия него.

— Точно така пишеше в досието му. — Стефани пристъпи напред, а изражението на лицето й показваше, че е готова за битка. — Съмнителни мотиви, нелоялност, измама.

— Това ме обижда. — Торвалдсен я изгледа гневно. — Особено след като Касиопея се грижеше и за вас двамата.

Тук Малоун не можеше да спори.

— Трябваше да ни кажеш.

— И защо? Доколкото си спомням, и двамата бяхте твърдо решени да дойдете във Франция, особено ти, Стефани. Какво щяхме да спечелим? Ето защо исках да съм сигурен, че Касиопея е наблизо, в случай че имате нужда от нея.

Малоун не бе склонен да приеме такова неправдоподобно обяснение.

— Хенрик, поне можеше да ни дадеш малко информация за Раймон дьо Рокфор, когото явно и двамата сте познавали. Ти обаче ни остави на тъмно.

— Нямаше много за казване — намеси се Касиопея. — Докато Ларс беше жив, братята само го наблюдаваха като мен. Никога не съм се срещала лично с Дьо Рокфор. Видях го едва през последните няколко дни. Знам за него, колкото и вие.

— Тогава как предвиди ходовете му в Копенхаген?

— Не съм. Просто те проследих.

— Не съм те усетил.

— Добра съм.

— Не беше толкова добра в Авиньон. Веднага те забелязах в кафето.

— А ти ми приложи номера със салфетката и я изпусна, за да видиш дали те следя. Исках да ме видиш. Щом видях Кларидън, се досетих, че Дьо Рокфор скоро ще го последва. От години следи Ройс.

— Кларидън ни каза за теб — отбеляза Малоун. — Но не те позна в Авиньон.

— Никога не ме е виждал. Знае само това, което е научил от Ларс Нел.

— Тази подробност не я спомена — вметна Стефани.

— Сигурен съм, че Ройс е пропуснал да спомене доста неща. Ларс така и не осъзна, че Кларидън е много по-голям проблем, отколкото аз.

— Баща ми ви мразеше — обади се Марк презрително.

— Баща ти беше изключителен човек, но не познаваше човешката природа — изгледа го хладнокръвно Касиопея. — Имаше твърде опростена представа за света. Конспирациите, които търсеше и които ти започна да проучваш след смъртта му, са далеч по-сложни, отколкото можеш да си представиш. Това е търсене на знание, за което са умирали стотици.

— Марк — намеси се Торвалдсен, — това, което Касиопея казва за баща ти, е вярно. Сигурен съм, че го разбираш.

— Той беше добър човек и вярваше в работата си.

— Така беше. Но същевременно криеше много неща. Така и не си разбрал, че двамата бяхме приятели и аз съжалявам, че не сме се опознали. Баща ти искаше да запази в тайна приятелството ни, а аз уважих желанието му и продължих да го спазвам и след смъртта му.

— Можеше да кажеш на мен — каза Стефани.

— Не, не можех.

— Тогава защо разговаряш с нас сега?

— Когато двамата с Котън напуснахте Копенхаген, аз дойдох направо тук. Съзнавах, че в крайна сметка ще откриете Касиопея. Затова тя отиде в Рен преди две вечери — за да ви насочи към себе си. Първоначално планът ми беше да остана в сянка, за да не разберете, че се познаваме, но промених намерението си. Тази игра на криеница продължи твърде дълго. Трябва да знаете истината и аз съм тук, за да ви я кажа.

— Колко благородно от твоя страна — отбеляза Стефани.

Малоун се втренчи в подпухналите очи на мъжа. Торвалдсен беше прав. Твърде дълго бе играл двойна игра. Както и Стефани.

— Хенрик, повече от година не съм участвал в подобни игри. Измъкнах се, защото не ми се играеше повече. Правилата са мръсни, залозите също. В момента обаче съм гладен и, трябва да призная, любопитен. Така че хайде да хапнем, а ти ще ни разкажеш цялата истина.

Основното ястие беше печен заек, подправен с магданоз, мащерка и риган, пресни аспержи и салата, а за десерт — крем от френско грозде с ванилов сладолед. Докато се хранеше, Малоун се опита да прецени ситуацията. Домакинята им изглеждаше най-спокойна от всички, но любезността й не можеше да го заблуди.

— Снощи в двореца успя да затрудниш Дьо Рокфор — отбеляза той. — Къде си изучила занаята?

— Самоука съм. От баща си наследих смелостта, а от майка си — усета към мъжкото мислене.

Малоун се усмихна.

— Някой ден преценката ти може да се окаже погрешна.

— Радвам се, че се притесняваш за бъдещето ми. Като американски агент правил ли си погрешни преценки?

— Често. И понякога са умирали хора.

— Синът на Хенрик в този списък ли е?

Думите й го жегнаха, особено поради факта че тя не знаеше истината за събитията.

— Както и в настоящия случай, хората бяха получили грешна информация. Грешната информация води до неправилни решения.

— Младият мъж е починал.

— Кай Торвалдсен е попаднал на неподходящо място в неподходящо време — изясни Стефани.

— Котън е прав — каза Хенрик и спря да се храни. — Синът ми умря, защото не беше предупреден за възможната опасност. Котън се оказа там и направи каквото е по силите му.

— Не съм искала да намеквам, че той е виновен — отвърна Касиопея. — Просто ми се стори, че се опитва да ме поучава как да си върша работата. Затова запитах дали той може да върши своята. В крайна сметка нали все пак се е отказал.

Торвалдсен въздъхна.

— Прости й, Котън. Тя е изключително интелигентна и артистична, познавач на музиката, колекционер на антики, но е наследила лошите маниери на баща си. Майка й, мир на нежната й душа, бе много по-изтънчена.

— Хенрик се смята за мой настойник.

— Имаш късмет — каза Малоун, докато внимателно я наблюдаваше, — че не те свалих от мотоциклета онзи ден в Рен.

— Не очаквах да се измъкнеш толкова бързо от кулата „Магдала“. Отговорниците по поддръжката на имението сигурно са много притеснени от унищожаването на онзи прозорец. Май беше оригинален.

— Чакам да чуя истината, за която спомена — обърна се Стефани към Торвалдсен. — В Дания ме посъветва да не съм толкова предубедена към теб и към всичко, което Ларс смяташе за важно. Сега осъзнавам, че си много навътре в нещата. Естествено, разбираш защо сме подозрителни.

— Добре тогава. — Торвалдсен остави вилицата. — Доколко познавате Новия завет?

Странен въпрос, помисли си Малоун. Знаеше, че Стефани е вярваща католичка.

— Освен всичко друго Новият завет съдържа четири евангелия — на Матей, на Марк, на Лука и на Йоан, които ни разказват за Исус Христос.

— Историците са категорични — кимна Торвалдсен, — че Новият завет е бил съставен през първите четири века след Христа като средство за всемирно разпространяване на християнското послание. В крайна сметка това е и значението на думата „католик“ — „всемирен“. Спомнете си, че за разлика от днес в стария свят политиката и религията са били тясно свързани. С упадъка на езичеството и самовглъбяването на юдаизма хората започнали да търсят нещо ново. Последователите на Христос, които били всъщност евреи, прегърнали едно различно учение, създали своя нова версия на Словото. Същото направили и карпократианците, есените, наасени и гностиците, както и стотина други новопоявили се секти. Основната причина за оцеляването на католическата версия, докато останалите избледнели, е възможността й да наложи вярата си в целия свят. Те придали на Светото писание такъв авторитет и власт, че в крайна сметка никой не можел да оспори неговата достоверност, без да бъде обвинен в ерес. Но Новият завет предизвиква множество дебати.

Малоун доста се бе интересувал от Библията. Беше я прочел наред с много исторически анализи и знаеше за несъответствията в нея. Всяко от евангелията представляваше неясна смесица от факти, слухове, легенди и митове, подложени на безброй преводи, редакции и преработки.

— Сигурно си спомняте, че възникващата християнска църква е съществувала в контролирания от Рим свят — каза Касиопея. — За да привлекат последователи, свещениците трябвало да се борят не само с множество езически вярвания, но и със собствената си юдейска вяра. Трябвало да се разграничат от останалите. Исус трябвало да бъде много повече от пророк.

— Какво общо има това с нещата, които се случват тук? — прекъсна я нетърпеливо Малоун.

— Помисли какво би означавало откриването на костите на Христос за християните — отвърна Касиопея. — Тяхната религия се основава върху тезата, че Христос е умрял на кръста, възкръснал е и се е възнесъл на небето.

— Това схващане е въпрос на вяра — тихо промълви Джефри.

— Прав е — каза Стефани. — Не фактите, а вярата е определяща.

— Нека изключим този елемент от уравнението за момент, тъй като вярата означава също така и липса на логика — поклати глава Торвалдсен. — Помислете за следното. Ако мъж на име Исус е съществувал, как тогава летописците на Новия завет са знаели нещо за живота му? Представете си само дилемата с езика. Старият завет е написан на иврит. Новият завет е написан на гръцки, а всякакви източници, ако те изобщо са съществували, би трябвало да са били написани на арамейски. Съществува и въпросът със самите източници.

Лука и Матей разказват за изкушението на Христос в пустинята, но Исус е бил сам, когато това се е случило. Както и молитвата на Исус в Гетсиманската градина. Лука твърди, че я е изрекъл, докато Петър, Яков и Йоан били на един хвърлей камък. Когато Исус се върнал, апостолите били заспали, а той незабавно бил арестуван и после разпънат на кръста. Никъде не се споменава Исус да е изричал дума за молитвата в градината и за изкушението в пустинята. Ние обаче знаем за тях с най-малки подробности. Откъде?

Във всички евангелия се казва, че апостолите са избягали след задържането на Исус. Следователно никой не е бил с него, но и в четирите евангелия има подробни описания на разпятието. Откъде идват тези подробности? Какво точно са направили римските войници или пък Пилат и Симон? Откъде биха могли да знаят всичко това авторите на евангелията? Вярващите биха казали, че информацията е дошла по божие вдъхновение. Но четирите евангелия, така наречените Божии слова, съдържат много повече несъответствия, отколкото прилики. Защо Бог би искал да ни обърка?

— Може би просто не трябва да подлагаме съдържанието на съмнение — каза Стефани.

— Вижте — продължи Торвалдсен, — съществуват прекалено много примери за противоречия, за да ги сметнем за преднамерени. Да разгледаме нещата по-общо. В Евангелието на Йоан се споменава за неща, които останалите три, така наречените синоптични евангелия, напълно пренебрегват. Освен това езикът в Евангелието на Йоан е много по-различен, посланието много по-издържано. Сякаш откровението му е съвсем различно. Но някои от най-ярките несъответствия се наблюдават при Матей и Лука. Единствено те споменават за раждането на Исус и за неговите предци, но дори и те си противоречат. Матей твърди, че Исус бил аристократ, потомък на Давид, готвен да бъде цар. Лука е съгласен за връзката му с Давид, но го смята за потомък на по-нисша класа. Марк тръгва в съвсем различна посока, представяйки образа на беден дърводелец.

Самото раждане на Христос също е разказано по различен начин. Лука говори за идването на пастири. Матей ги нарича мъдреци. Лука твърди, че светото семейство живеело в Назарет и отишло до Витлеем, където детето се родило в ясли. Матей твърди, че семейството живеело охолно във Витлеем, където се родил Исус, но не в ясли, а в къща.

Но най-големите противоречия са свързани със самото разпятие. Дори датата не съвпада в различните евангелия. Йоан споменава деня преди еврейската Пасха, а останалите трима говорят за деня след нея. Според Лука Христос бил смирен. Кротък като агне. Матей твърди точно обратното. Според него Исус носел не мир, а меч. Дори последните думи на Спасителя се различават. Според Марк и Матей те гласели: Боже мой, боже мой, защо си ме оставил? Лука твърди, че е казал: Отче! В твоите ръце предавам духа си. Йоан съвсем опростява нещата: Свърши се.

Торвалдсен замълча и отпи от виното.

— Разказът за възкресението също е противоречив. Всяко евангелие съдържа различни версии относно това кой е отишъл в гробницата и какво е открил там — дори дните от седмицата не са особено ясни. А що се отнася до появата на Христос след разпятието, разказите не съвпадат в нито едно отношение. Не смятате ли, че Господ би бил поне малко по-последователен в собственото си Слово?

— Различията в евангелията са тема на хиляди книги — вметна Малоун.

— Така е — отвърна Торвалдсен — и съществуват от самото начало. В древността били напълно игнорирани. Четирите евангелия рядко се разпространявали заедно в християнския свят. Това само по себе си донякъде обяснява различията. Да не забравяме, че мисията на евангелията е да докажат, че Исус е Месията, предсказан в Стария завет, а не да служат като неопровержима биография.

— Евангелията не са ли просто записки на устни предания? — попита Стефани. — Не е ли нормално да очакваме несъответствия?

— Безспорно — отвърна Касиопея. — Ранните християни вярвали, че Исус ще се завърне скоро и светът ще свърши, и затова не виждали смисъл да записват каквото и да било. Но петдесетина години по-късно, когато Спасителят все още не се бил завърнал, нуждата животът му да се опише станала още по-належаща. Тогава било написано и първото евангелие — на Марк. Следват евангелията на Матей и Лука, около осемдесет години след Христа. Евангелието на Йоан се е появило много по-късно, към края на първи век, което обяснява големите различия с останалите три.

— Нямаше ли да е още по-подозрително, ако в евангелията имаше пълно съответствие? — попита Малоун.

— Тези писания не просто си противоречат — отвърна Торвалдсен. — Те буквално са различни версии на Божието слово.

— Всичко е въпрос на вяра — повтори Стефани.

— Отново вълшебната дума — намеси се Касиопея. — Всеки път, когато възникне някакъв проблем с библейски текст, решението е просто. Въпрос на вяра. Мистър Малоун, вие сте адвокат. Ако показанията на Матей, Марк, Лука и Йоан бъдат представени в съда като доказателство за съществуването на Исус, биха ли им повярвали заседателите?

— Разбира се, всяко едно споменава Исус.

— А ако същите тези заседатели трябва да отредят кое от евангелията е вярно, каква присъда биха издали?

Той знаеше правилния отговор.

— Всички са верни.

— Тогава как бихте обяснили различията в тях?

Той не отговори. Не знаеше какво да каже.

— Навремето Ърнст Сковил направил едно проучване — каза Торвалдсен. — Ларс ми разказа за него. Изчислил, че различията между евангелията на Матей, Марк и Лука са между десет и четирийсет процента в който и да е абзац. В който и да е абзац. В Евангелието на Йоан, което не спада към синоптичните, процентът е много по-висок. Така че въпросът на Касиопея е основателен, Котън. Тези четири свидетелства биха ли имали стойността на доказателство, освен да потвърдят, че може би е живял мъж на име Исус?

Малоун се почувства длъжен да каже:

— Не е ли възможно всички несъответствия да се обяснят с факта, че летописците просто са си позволили да разкрасят една устна традиция?

— Има логика в подобно обяснение — каза Торвалдсен, — но това, което го прави трудно за разбиране, е тази неприятна дума вяра. Виждате ли, за милиони хора евангелията не са само устната традиция на група радикални евреи, заели се да установят нова религия, с която да задържат новопокръстените, променяйки историята си с допълнения и съкращения, които времето им налагало. Не. Евангелията са Божието слово, а възкръсването е основният елемент. Техният господ изпратил сина си да умре за тях, да възкръсне физически и да се възкачи на небето. Това ги отличава от всички останали новопоявяващи се религии.

— Тамплиерите вярвали ли са в това? — обърна се към Марк Малоун.

— В убежденията на тамплиерите има известна доза гностицизъм. Познанията се предават на братята на етапи и само най-високопоставените в ордена знаят всичко. Но след загубата на Великата тайна по време на чистката от 1307 година никой не притежава знанието. Магистрите след Дьо Моле не са имали достъп до архива на ордена.

— А какво мислят за Исус Христос днес?

— Тамплиерите уважават както Стария, така и Новия завет. Според тях еврейските пророци от Стария завет са предрекли появата на Месията, а летописците от Новия завет са изпълнили тези предсказания.

— Типично за евреите — каза Торвалдсен, — за които имам право да говоря, тъй като съм един от тях. От векове християните твърдят, че евреите не са разпознали Месията, когато дошъл, и затова Господ създал нов Израел под формата на християнската църква, който да замести Израел на юдеите.

Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни — промълви Малоун, цитирайки Матей за готовността на евреите да приемат тази вина.

— Тази фраза се използва вече две хилядолетия като основание за избиване на евреи — каза Торвалдсен. — Какво може да очаква един народ от Бога, след като е отхвърлил собствения му син като свой Месия? Думите, записани от неизвестен автор, по някаква причина се превърнали в боен вик на убийци.

— Затова християните се разграничили от своето минало — каза Касиопея. — Нарекли половината Библия Стария завет, а другата — Новия. Едната за евреите, другата за християните. Дванайсетте юдейски племена в Стария завет били заменени с дванайсетте апостоли в Новия. Езически и юдейски вярвания били асимилирани и модифицирани. Чрез писанията в Новия завет Исус изпълнил предсказанията на Стария завет, доказвайки, че е Месия. Замисълът е идеален — подходящото послание за подходящата публика, което позволило християнството да си спечели пълно господство в западния свят.

Прислугата влезе в стаята и Касиопея им направи знак да раздигнат съдовете от обяда. Те доляха чашите с вино и сервираха кафе. Когато се оттеглиха, Малоун попита Марк:

— Тамплиерите вярват ли в действителното разпъване на Христос?

— Кои тамплиери?

Странен въпрос. Малоун сви рамене.

— Днешните, разбира се, вярват. С малки изключения орденът следва традиционните католически догми. Направени са някои промени в съответствие с устава, както при всички монашески общества. Но тамплиерите от 1307 година? Нямам представа в какво са вярвали тогава. Хрониките от онова време са твърде загадъчни. Както ви казах, само най-високопоставените в ордена са можели да обсъждат темата. Повечето тамплиери били неграмотни. Дори Жак дьо Моле не е можел да чете и пише. Така че малцина от ордена успявали да контролират убежденията и мислите на останалите. Но, естествено, тогава разполагали с Великата тайна, затова предполагам, че са вярвали в това, което са виждали.

— И каква е тази Велика тайна?

— Де да знаех. Информацията за нея е изгубена. Хрониките рядко я споменават. Предполагам, че е доказателство за вярванията на ордена.

— Затова ли я търсят? — попита Стефани.

— Доскоро дори не я търсеха истински. Няма много информация за местонахождението й. Но магистърът казал на Джефри, че според него татко е попаднал на истинска следа.

— А защо Дьо Рокфор толкова много иска да се добере до нея? — Малоун попита Марк.

— Откриването на Великата тайна, в зависимост от съдържанието й, би могло да помогне за повторната поява на ордена на световната сцена. Знанието, скрито в нея, също така би могло да промени християнството из основи. Дьо Рокфор иска възмездие за случилото се с ордена. Иска да изобличи Католическата църква в лицемерие и да изчисти името на ордена.

— Какво имаш предвид? — попита Малоун.

— Едно от обвиненията срещу тамплиерите през 1307 година било в идолопоклонничество. Братята уж почитали някаква брадата глава, но нищо не било доказано. Дори сега католиците традиционно се молят на идоли, като например торинската плащаница.

Малоун си спомни какво пишеше за смъртта на Христос в едно от евангелията: След като го свалиха от кръста, те го увиха в плащаница. Този символ беше толкова свещен, че след време един папа издал декрет литургията да се отслужва над ленена покривка. Плащаницата от Торино, която Марк спомена, беше плат, изтъкан с шарка на рибена кост. Върху плащаницата бе очертан силуетът на мъж, висок около 180 сантиметра, с остър нос и дълга до раменете коса, разделена на прав път, с гъста брада, с белези от разпятие по китките, краката и главата и следи от бичуване по гърба.

— Образът на плащаницата — каза Марк — не е на Христос, а на Жак дьо Моле. Той бил арестуван през октомври 1307-а и през януари 1308-а бил разпнат на една врата в Парижкия храм по подобие на Христос. Подигравали му се, че не вярва в Исус като в Спасител. Великият инквизитор на Франция, Гийом Имбер, дирижирал мъчението. След това Дьо Моле бил завит в ленена плащаница, която орденът пазел в Парижкия храм и използвал в церемониите по посвещаването. Днес знаем, че образът се е запечатил заради млечната киселина и кръвта от израненото тяло на Дьо Моле, примесени с тамяна в плата. Съществува дори съвременен еквивалент. През 1981 година в Англия болен от рак пациент оставил подобни следи от крайниците си върху чаршафите.

Малоун си припомни края на 80-те, когато църквата най-накрая наруши традицията и разреши провеждането на микроскопски изследвания и въглероден анализ за определяне възрастта на торинската плащаница. Резултатите доказаха, че по плата не са нанасяни щрихи и отсъстват следи от четка. Оцветяването било в самия лен. Анализите показаха, че платът не е от I век, а от края на XIII или средата на XIV век. Мнозина оспориха тези заключения с твърдението, че изследваното късче от плата било подменено или било част от по-късна кръпка върху оригиналния плат.

— Образът на плащаницата отговаря на физическия образ на Дьо Моле. В Хрониките има негово описание. По времето, когато бил измъчван, косата и брадата му били пораснали. Платът, в който е било увито тялото му, е изнесен от Парижкия храм от един от роднините на Жофроа дьо Шарне. Дьо Шарне бил изгорен на кладата през 1314 година заедно с Дьо Моле. Семейството му запазило плата като реликва и след време забелязали, че върху него се е появил образ. Плащаницата се появила за първи път върху един медальон от 1338-а и била показана през 1357 година. Хората незабавно свързали образа върху нея с този на Христос, а семейството на Дьо Шарне не направило нищо, за да опровергае това. И така до края на шестнайсети век, когато църквата се сдобила с плащаницата, обявявайки я за ахиропиита — тоест нещо, което не е направено от човешка ръка, провъзгласявайки я по този начин за свещена реликва. Дьо Рокфор иска да си върне плащаницата, защото тя принадлежи на ордена, а не на Църквата.

— Но това е глупаво — поклати глава Торвалдсен.

— Той не мисли така.

Малоун забеляза гневното изражение на Стефани.

— Урокът по Библия беше много увлекателен, Хенрик — каза тя. — Аз обаче все още очаквам да чуя истината за това, което се случва тук.

— Ти си такава радост за мен — усмихна се датчанинът.

— Отдай го на жизнерадостната ми личност. — Тя извади телефона си. — Нека си изясним нещо. Ако в следващите няколко минути не получа отговор, ще се обадя в Атланта. Писна ми от Раймон дьо Рокфор, така че нашата игричка на търсене на съкровище ще стане публично достояние и ще сложа край на всичките тези глупости.