Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (5)

5

Бухалът от „Уейвърли“ не употребява органични или неорганични халюциногени

— Добре де, как изглеждаше Тинсли? Като Джесика Алба в „Син Сити“? — питаше умоляващо Райън Рейнолдс. — С какво е облечена? Защо не съм я видял все още?

Брендън Бюканън остави елегантния си черен сак на износения, но блестящ дървен под във фоайето на „Ричърдс“. Макар и пренаселена с тийн-момчета, стаята приличаше на стара английска ловна хижа, с тъмните си махагонови орнаменти, горскозелени стени и библиотеки, пълни с подвързани с кожа класически издания, за които никой не беше чувал. „Липсва ми само някоя от лулите на татко“, помисли си Брендън.

Той извърна очи към Джулиън Маккафърти — високия дългокос новак от Сиатъл — с когото току-що се бяха върнали от тренировка по скуош. Брендън победи, разбира се, но разликата в резултата беше прекалено малка, та да го накара да ликува. Заради подобно нещо Брендън би започнал да го отбягва, ако не беше така изненадващо готин. И момичетата щяха да мислят така за него, каза си Брендън ревниво, ако си отреже първобитната коса.

— Коя е Тинсли? — попита Джулиън с ироничен шепот. Както винаги, стаята гъмжеше от момчета, които, изтощени от тренировките, се адаптираха отново към училищния живот след отпускащата лятна ваканция, прекарана в провинциалните им или крайморски вили. Каналът ESPN примигваше от телевизора в ъгъла, чийто звук беше спрян, за да могат, както предположи Брендън, да клюкарстват за Тинсли. Бяха по-зле и от момичетата. Всички се засмяха на невежеството на Джулиън.

— Пич, личи си, че си новак — каза Алън Сейнт Жирар, свежият първокурсник, чиито родители преподаваха философия в скъп колеж по свободни изкуства в Ист Коуст и, както се говореше, притежаваха плантация за марихуана в Ню Хемпшир. Той имаше буйна кафява коса и неизменно набола брада, която момичетата намираха за неустоима, а Брендън — за отблъскваща. „Просто се обръсни, пич!“

— Тинсли е единственото, най-красиво и най-сексапилно момиче на планетата.

— Пише ли нещо за нея в наръчника на „Уейвърли“? — попита Тийг Уилямс, чието тяло се потеше след футболната тренировка върху едно скъпо кожено кресло. — Нещо като: „Мъжки бухали от «Уейвърли», пазете се от нея! Тя ще ви дразни и измъчва; ще обсеби сънищата ви със сластно присъствие не само за четирите ви години в Академията, но и през всичките ви останали години земен живот“?

— Нямам търпение да я видя. — Джулиън пусна кафявия си сак за скуош „Найки“ на земята и сваляйки един гумен ластик от китката си, върза светлорусата си коса на опашка. — Как изглежда?

Момчетата изпуснаха колективна въздишка, Брендън потъна в едно от старите кресла. Тинсли беше секси, да, но тези пичове ставаха смешни. Тя не беше красива колкото Кели, която беше гадже на Брендън в първи курс, докато Изи Уолш, да го вземат мътните, не му я открадна под носа. Бяха на парти в библиотеката, после Брендън отиде да й вземе питие като истински джентълмен, какъвто си беше, а Изи се беше появил отнякъде и я беше завлякъл в стаята за редки книги, където я завладя с някакво каубойско проклятие от Юга. Сега витаеха слухове, че я бил изоставил заради Джени Хъмфри, готината новачка, с която Брендън всъщност се надяваше да замести Кели в живота си. Гаднярът Уолш. Брендън хвърли гневен поглед към потното тяло на Изи, проснато върху издрасканата кушетка.

— Не се и надявайте, дечица — каза Райън, докато правеше място на дивана за Джулиън, — Тинсли не разговаря с новаци.

— Имам чувство, че се очертава доста интересна учебна година, предвид нейното завръщане — провлечено каза Изи, без да вдига поглед от скицника в скута си. Брендън изпита порив да завърти отегчено очи. Имаше ли момиче в този кампус, по което Изи да не си падаше? Първо Кели, после Джени, а сега и Тинсли? Носеха се приказки, че те двамата с Тинсли са имали нещо по време на пролетната ваканция през първата им година в „Уейвърли“, в къщата на родителите й в Аляска, но Изи така и не ги потвърди. Не че на Брендън му пукаше.

— Ооо, боже, да! — всички се извърнаха и видяха Хийт Феро, застанал на вратата с дяволито изражение на лицето си. — Тъкмо говорих с братовчед си, който завърши „Уейвърли“ преди пет години, и научих от него нещо абсолютно яко. Каза, че ако минем от другата страна на Кратера, където всичко е блатисто и смрадливо, ще намерим — познайте какво? — Хийт загледа всички с очакване, като че някой би могъл да проумее думите, които току-що бе изрекъл. — Гъби, пичове! — извика той. — Мислех си, че може да отидем в гората и да се порадваме на малко природоестествени забавления, тип „Алиса в страната на чудесата“. Беше дълга седмица все пак — добави той, въпреки че бе още четвъртък. — Кой идва? — щракна нетърпеливо с пръсти Хийт.

Райън и Алън незабавно опряха юмруците си о неговия в знак на съгласие.

— Ние!

Брендън изстена и прокара ръце през току-що измитата си и оформена с гел коса.

— Четвъртък е, по дяволите. Имам да чета пет глави от „Тес от Д’Ърбървил“ за утре.

— Оооо, горкият Брендън — изви до фалцет гласа си Хийт, за да подиграе женствения маниер на съквартиранта си. — Цели пет глави!

— Майната ти, Феро. Не всички бащи могат да купуват оценки на синовете си.

— Ако се допускат новаци, аз също съм „за“ — прогърмя дълбокият баритон на Джулиън, докато той се изправяше. Беше ужасно нечестно един новак да е толкова висок и мъжествен. Когато Брендън беше новак, бе едва метър и шейсет и гласът му звучеше като на момиче. Изи хвърли скицника на пода и протегна краката си.

— Защо не? — рече той.

Брендън тайно въздъхна. Въпреки че искаше да прекарва колкото е възможно по-малко време покрай гнусния Уолш, нямаше намерение заради него и някакви си новаци да изглежда като женчо.

— Окей. Да се махаме оттук — отстъпи накрая и Брендън.

Томас Харди и книжките му щяха да бъдат пропуснати така или иначе. Изи и Алън си подхвърляха фризби, докато групата пресичаше кампуса по посока на гористото петно, разделящо тухлените сгради от реката, и Брендън ги оприличи на двойка мокри златисти ретривъри. Спретнати момчета и момичета с пуловери и раници на гърба сновяха към библиотеката за малко зубрене преди вечерния час и на Брендън му се прииска просто да седят отново с Кели на стъпалата, както преди — да си говорят, да се закачат и да се целуват, ако няма никой наоколо. Вместо това обаче беше тръгнал на лов за гъбки с банда задници, един, от които всъщност му беше отнел любимото момиче и сега се канеше да разбие и нейното сърце. Кожените мокасини „Гучи“ на Брендън стъпваха леко по пътеката към гората, но Хийт и Изи се отклониха от каменната алея и се шмугнаха в храстите. Брендън се опитваше да не съсипе обувките си, когато започнаха да си проправят път сред високите треви и ниските клони. Гората скоро разкри пред тях малка поляна с големи скали, която учениците използваха за тайните си партита от десетилетия насам — Кратера. Небето над тях потъмняваше, но все още не беше станало студено.

— Каза да търсим най-голямата скала в края на поляната и после да вървим в гората, докато не стигнем до блатата. — Хийт идентифицира най-голямата скала и започна да маха към тях като същински регулировчик пред рулиращ по пистата самолет.

Брендън погледна обувките си и се смръщи. Момчетата трошаха клони с крака и тъпчеха листата, докато накрая не стъпиха на еластична и влажна земя. „По дяволите“, измърмори под носа си Брендън.

— Внимание! — Хийт се наведе към дънера на едно дърво. — Гъби!

Всички започнаха да събират мръсните гъбени шапчици в шепи. Брендън очакваше те да изглеждат малко по-екзотично, а не така невинни и… хм… подходящи за готвене, все едно бяха подбрани от семейната им готвачка Грета за някой сечуански специалитет.

— Сори, че го казвам, Феро — Райън беше взел една гъба и я душеше като истински гъбен инспектор, което, предвид слуховете за семейството му, като нищо можеше да е вярно, — обаче тези не стават.

— Тъпо, пич — изломоти Хийт. — Да си починем ли при Кратера или да се връщаме обратно?

Всички разочаровано гласуваха за почивка и няколко минути по-късно, докато останалите възобновяваха дебата върху сексапила на Тинсли, Брендън усети как студената влага на тревата се просмуква през дънките му „Долче и Габана“. Затвори очи и остави песента на щурците да заглуши гласовете на момчетата. Наистина не беше ентусиазиран да обсъжда Тинсли. Обичаше Кели. Беше го зарязала заради Изи преди повече от година, така че практически бяха разделени повече време, отколкото бяха прекарали заедно, но Брендън все още не можеше да я забрави. А и тя не му помагаше особено — миналата седмица я беше срещнал след едно от женските уелкъм партита и тя пиянски го беше помолила да правят секс. Той искаше само да я прегърне и да й говори, докато алкохолната мъгла над главата й се разсее. Би седял с нея и цяла нощ, но не би се възползвал от тялото й, когато тя очевидно беше емоционално нестабилна заради това, което се случваше с нея и с лекето Изи. Слузестия Изи.

— Звездите изгряват. Мацките си падат по звезди — отбеляза Хийт. — Знаете ли кого бих довел тук?

— Тинсли — казаха неколцина в хор.

— Успех в начинанието, Феро — провлачено рече Изи. Лежеше на тревата, загледан в небето.

Кели веднъж беше кръстила звезда на него в някакъв глупав сайт, но сега, взирайки се в небосвода, не си представяше, че я търси с нея. Единственото момиче, с което искаше да гледа звездите, беше Джени. Ако тя беше тук в този момент…

— Трябва да се връщаме — прекъсна Брендън мислите на Изи и момчетата тромаво започнаха да се изправят на крака. Все още говореха за Тинсли и се чудеха какво ли би било усещането да са с нея.

Изи всъщност знаеше какво е да си с нея — още преди Кели, когато всички се бяха събрали в Аляска за пролетната ваканция, бяха прекарали будни цяла нощ, голи в горещата вана; говореха си и наблюдаваха звездите. Тинсли беше великолепна, но Изи беше убеден, че това, което подлудяваше останалите момчета, беше същото, което го караше да страни от нея. Тя беше някак… порочна.

Няколко минути по-късно, когато отново стъпиха на перфектно окосената морава на кампуса, Изи видя Тинсли да марширува към тях през тревата. Гледаше я как приближава, облечена в тюркоазена рокля без презрамки и черен шал от тези, които можеш да купиш в забутаните китайски магазинчета за сувенири. Само Тинсли можеше да съчетае подобна рокля с обувки от пет долара например.

— Не изглеждате ли твърде подозрително всички вие, докато се измъквате така от гората? — провокативно отбеляза тя. — Какво точно правехте там? — продължи Тинсли, след като момчетата се приближиха достатъчно, за да усетят сладкия й мускусен парфюм.

— Събрание на тайния ни клуб — отговори загадъчно Изи. Почти черните му къдрици висяха разпилени около лицето, тук-там осеяни с паднали листа. — Няма как да разбереш.

Тинсли го сръчка в стомаха с лакът.

— Така ли? И в какво се състоеше събранието? Пушихте трева и обсъждахте момичета? — Виолетовите й очи грееха. Тинсли винаги надушваше тайните. — Мога ли да дойда следващия път?

— Съжалявам, лейди — направи гримаса Изи, говорейки от името на всички, — в клуба се допускат само джентълмени.

— Е, това е тъпо — каза Тинсли и нацупи розовите си устни. — Предполагам, че в такъв случай се налага да създам свой собствен таен клуб.

Тя закачливо прокара език между зъбите си, а после се обърна и отдалечи, виртуозна в умението да оставя публиката си въздишаща и жадна за още.