Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (31)

31

Истинският бухал от „Уейвърли“ знае как да купонясва

До шест следобед апартамент 605 вече беше подготвен за парти. Момичетата превърнаха махагоновата трапезарна маса в бар, съдържащ бутилки вино, поръчани от румсървиса, а също и няколко шишета водка и тоник. Огромни подноси с чуждестранни сирена, крекери и други неясни по произход, но елегантни ордьоври бяха отрупани на масата. Айподът на Тинсли, заедно с комплект тонколони „Бозе“^[1], бяха кацнали близо до телевизора, включен на канал за нямо класическо кино. Хъмфри Богарт и Лорън Бакол^[2] се движеха мълчаливо из черно-белия екран.

Кели, облечена в шифонена рокля с висока талия и разкроени поли на волани, наскоро купена от суперскъпия тренди бутик на улица „Нюбъри“, се беше свила нещастно в едно бледожълто тапицирано кресло. Апартаментът сам по себе си беше изумителен — интериор, който би впечатлил дори придирчивата й майка — но тя не можеше да му се зарадва. Липсваше й Брет, която сега сигурно пушеше цигари с предателката Джени и двете заедно се смееха, че са успели някак да се измъкнат от това малоумно бостънско парти. Гррр. Мисълта за Джени — за Джени с Изи, нейния Изи — я накара да посегне към чашата с шардоне.

— Почти е време! — обяви Сейдж Франсис с весел и звънтящ от изпитото вино глас. Ако отсега беше полупияна, то в момента, в който нещата станат истински горещи, вече щеше да е припаднала, горчиво си помисли Кели. Сейдж нетърпеливо отиде до затворената врата между апартаменти 605 и 606, която Тинсли изрично бе настояла да не се отваря до шест часа. Силно почукване долетя от другата й страна. Сейдж отскочи стреснато и момичетата се разсмяха.

— Давай — съгласи се Тинсли. — Време е.

Всички момичета носеха рокли, с изключение на Тинсли, която беше с плътен по тялото черен сатенен костюм. Сакото беше елегантно и късо, и се носеше на голо. Приличаше на Анджелина Джоли в годината, в която се яви с такъв костюм на наградите „Оскар“.

— Не забравяйте кой е следващият в списъка ни, момичета.

— Обзалагам се, че точно той ще мине първи през вратата — Селин Колиста намести свежите цветя в една от десетките вази, разпръснати из стаята, и завистливо се загледа в дрехите на Тинсли. Тя самата изглеждаше скучно и традиционно в тънката си черна коктейлна рокля.

— Жени, жени навсякъде около мен! — прогърмя гласът на Хийт, когато той влетя в стаята, облечен в червено копринено смокинг сако. Приличаше на Хю Хефнър. — Това е всичко, което очите ми искат да виждат!

Той не спираше да обикаля апартамента, да целува с изискан жест момичетата по бузите, давайки им възможност да докоснат коприненото му сако.

— Казах ти — Селин сръчка Бени Кънингам в кръста.

— Вие двамата изглеждате в добро настроение — каза закачливо Тинсли, докато Хийт се навеждаше над Кели и я целуваше влажно по бузата.

— Или по-скоро в лигаво — каза Кели и почти подскочи при звука на познат, провлечен глас. Изи беше влязъл в стаята, облечен в тениска и сиви панталони „Бен Шърман“^[3], които слагаше винаги, когато трябваше да изглежда „официално“. На главата му беше килната настрани черна федора^[4]. Сърцето й започна да бие ускорено; след изключването на Джени и Брет от тайния клуб, тя беше приела, че Изи ще остане при Джени този уикенд. Преструваше се, че го мрази, но, за бога, всичко, което искаше, беше да го целува отново, както преди. Изи свали шапката си и я нахлупи върху главата на Тинсли.

Но защо тогава Изи беше тук, вместо да се гушка с Джени в празната стая на общежитието? Да не би да има вече облаци в Рая? Кели почувства прилив на интерес към предстоящото парти и реши да си сипе още едно.

— Изненадана съм, че си тук — каза Кели и постави чашата си за вино върху махагоновата маса, докато Изи си наливаше водка и тоник.

— И защо? — Изи пусна резен лайм в чашата си и отпи дълга глътка.

— Знаеш защо — тя направи многозначителна предразполагаща пауза и изчака да срещне погледа му, след което продължи — заради изпитателния срок…

— О… — Изи се почеса зад лявото ухо — нещо, което винаги правеше, когато темата не му е приятна. Кели трябваше да положи усилия, за да се овладее. Изглеждаше разсеян и отнесен, да, но това не означава непременно, че е скъсал с Джени. — Сега, след като Далтън го няма, не се налага да си пазя гърба.

И все пак… ако харесваше Джени толкова много, щеше ли да е тук точно в този момент — на триста километра от нея, в хотелска стая, претъпкана с пияни красиви момичета? Кели се приближи към него.

— Интересно как се случи това, нали? Далтън просто подаде оставка един ден, ей така.

Кели преметна кокетно коса зад раменете си, за да му предостави изглед към дългата си шия, която толкова харесваше преди време. Изи й се усмихна и през тялото й премина неконтролируемо разтърсваща тръпка, все едно току-що беше погълнала един литър горещ шоколад с ликьор „Калуа“.

— Нищичко не знам — повдигна той загадъчно вежди.

— Радвам се, че си тук, Изи — Кели постави длан върху голата кожа на ръката му и усети електрическия ток, тръгнал от върха на пръстите й нагоре. Изи впери поглед в нея и попита:

— Какво правиш точно?

— Моля? — Кели отдръпна ръката си и Изи бързо се изстреля към терасата, където Джеремая и Бени пушеха. Веднага след това нечия ръка обгърна талията й.

— Приличаш на богиня! — Кели се завъртя и косата й влезе в очите на Брендън, който изглежда нямаше нищо против. В италианските си вълнени панталони и черна риза „Хюго Бос“, той беше в обичайната си форма: изтънчен, привлекателен и абсолютно отегчителен. — Като Афродита, богинята на любовта.

— Ъъъ, благодаря — Кели отклони очи от него, когато в стаята се разля денс музика. Наля си още една чаша вино.

— Ако тук ти писне, можем веднага да отидем в стаята, която съм запазил. Само за нас.

— Брендън… — Кели потри лицето си с ръце и едва не размаза грима си. За бога, какво си мисли Брендън? Наистина ли допуска, че тя ще напусне партито, за да се завре в празната му стая и да си легне? Откак го беше целунала миналата седмица, той се държеше така, все едно отново са заедно. Кели се огледа за Изи. — На парти сме. Дръж се подобаващо.

— Виновен ли съм, че искам да остана насаме с теб? Изглеждаш толкова великолепно. Просто искам да съм… близо до теб.

Окей, това беше мило. Кели се почувства малко по-добре, но не толкова, че да си тръгне с него.

— Не си виновен за нищо — потупа го по бузата Кели, — но вече престани.

— Ей, приличате на отдавна женена двойка! — Алън Жирар се приближи към тях и ги прегърна през раменете, целувайки Кели. — Има ли тук малко любов и за мен?

— Скъпа… — започна Брендън.

Скъпа?!

— Не съм ти никаква „скъпа“, Брендън Бюканън! — тя размаха чашата с вино пред него. — Не съм „скъпа“ на никого, разбра ли?

Кели ядно го погледна и осъзна, че единственият мъж на този свят, който я харесва, е предсказуемият, скучен Брендън. Но тя ще му покаже. Тя е всичко друго, освен предсказуема и скучна.