Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (39)

39

Бухалът от „Уейвърли“ трябва да е оптимист, но не и наивен

Двайсет минути по-късно телефонът на Джени започна да вибрира от входящото повикване и я стресна. Беше заспала върху гърдите на Изи, докато двамата лежаха и се прегръщаха на дебелите груби одеяла върху скалите. Бяха прекалено заети да се целуват, за да обърнат голямо внимание на изгрева, който уж чакаха. Унесоха се в сън, точно когато красивата жълто-пурпурна зора се разпука, но за Джени това не беше особен пропуск — имаше предчувствието, че ще посреща още много изгреви с Изи.

— Ало? — прошепна Джени, за да не го събуди.

— Няма да повярваш!!! — крещеше Брет.

Джени се измъкна изпод одеялото и направи няколко крачки встрани. Бургундско червените й обувки се хлъзгаха по влажната трева.

— Хванали са Кели и Тинсли в Бостън! И познай какво е наказанието им? — Брет направи пауза за половин секунда, без да даде шанс на Джени дори да пробва да се досети. — Разделят ги!

— Какво означава „разделят ги“? — не разбра Джени. — Как могат да го направят, когато всички ние…

— Тинсли ще се мести в друга стая с мен! — Брет беше бясна. — А ти оставаш с Кели.

Джени се пробуди напълно.

— Могат ли да направят това! Не е честно!

Тъкмо когато всичко си идваше на мястото, „Уейвърли“ щеше да я раздели от Брет! И то заради нещо, което са направили Тинсли и Кели! Ще я оставят сама с Кели Върнън, която я мрази толкова много, че вероятно ще я прободе в сърцето, докато спи — така ли!?

— Не е възможно!

— Е, вече е реалност — горчиво каза Брет. — Тинсли току-що напълни една чанта „Луи Вютон“ с обувки и я завлече надолу по стълбите. От мен се очаква да направя същото. Къде изобщо си ти, впрочем?

Джени се усмихна за първи път, откакто говореше с Брет. Погледна през рамо и видя Изи, който беше седнал и протягаше дългите си ръце над главата, а косата му стърчеше в милион различни посоки. На едната му буза се беше отпечатало вълненото одеяло, върху което е спал. Джени усещаше росата, просмукваща се в обувките й, и топлината на утринното слънце, огряло лицето й.

— Аз съм точно там, където искам да бъда.

— Добре — Джени усети как от другата страна Брет се усмихва. — Само ела да ме спасиш скоро.

— Проблеми ли има? — промърмори топлият сънлив глас на Изи, след като Джени затвори телефона си. Тя почувства как сърцето й ускорява ритъма си и пропълзя отново под одеялото, за последна дълга целувка. Значи декан Меримаунт се месеше в живота й. Колко лошо беше това?

OwlNet Instant Message Inbox

ТинслиКармайкъл: Още не мога да повярвам. Къде си?

КелиВърнън: Чакам Джени да излезе от укритието си.

ТинслиКармайкъл: Боже, това ще е забавно!

КелиВърнън: Ти си луда.

ТинслиКармайкъл: Много ясно.

КелиВърнън: Добре е, че се върна, Т.

ТинслиКармайкъл: О, аз тъкмо започвам…