Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (35)

35

Бухалите от „Уейвърли“ трябва най-малкото да създават впечатление, че зачитат правилата

Кели се събуди стреснато. Беше задрямала в пиянска омая и сънува един от онези ужасно живи, реалистични и почти физически осезаеми сънища. Лежеше под голямото си кашмирено одеяло с Изи, двамата бяха по бельо, а пръстите му се движеха по корема й и изпращаха тръпки по целия й гръбнак. Той ухаеше така, както винаги — на слама, коне и цигари — и когато я целуна в съня й, Кели можеше да се закълне, че това се случва наистина и че устните му бяха действително върху нейните. И това беше така, но с малката разлика, че устните принадлежаха не на Изи, а на Хийт Феро.

— Събуди се, Спяща красавице.

Кели се отдръпна от него и избърса уста с опакото на ръката си. Едва не се разплака, когато осъзна, че не е в леглото си и че Изи го няма. Полуоблеченото й тяло беше проснато върху кадифения хотелски диван. Масичката за кафе пред нея беше отрупана с празни винени чаши и намачкани салфетки, а между тях се мъдреха чифт сиви боксерки „Ралф Лорън“. Някой сресваше косата й. Тя вдигна очи. Тинсли.

— Не заспивай отново.

Кели проучи стаята. Никой друг не беше буден или поне не мърдаше. Бени Кънингам лежеше по очи на ориенталския килим, а полата й се бе вдигнала и изложила на показ червените й прашки „Келвин Клайн“. Бени щеше да бъде ужасена от вида си, ако беше в съзнание. За момент Кели се замисли дали да не я снима с телефона си, но нямаше идея къде се е дянал той. Освен това езикът на Хийт беше в ухото й.

— Махни се от мен, Хийт! — Кели се опита да се изправи, но краката й не функционираха добре и тя се свлече на пода.

— Нима си забравила правилата? — лениво я попита той. — Време е за „Да-се-погушкаме-с-Хийт“.

— Хайде, Кей — Тинсли седна в скута на Хийт, — той е единственият оцелял. Заслужава награда.

— О, да, да — въздъхна горестно Хийт, — наградете ме, моля!

Кели грабна една от чашите, в която бе останало малко вино, и го погълна на екс. Какво ли би казала майка й, ако я видеше сега? Примерната дъщеря на губернатора допива нечие, вероятно подсилено с друга неясна субстанция, вино и се кани да се отдаде на ласки с най-развратното момче на света, в осеян с боклуци апартамент на „Бостън Риц“. Би получила сърдечен удар. Тази мисъл направи ситуацията някак по-поносима за Кели. Тинсли се изсмя и бавно се надигна от скута на Хийт. Разтърси черните си коси и нетърпеливо погледна надолу към него.

— Хайде да излезем на терасата — предложи Хийт с подмолна и опиянена усмивка. — Скоро ще се покаже изгряващото над бостънското пристанище слънце.

По пътя си към плъзгащата стъклена врата той грабна кадифеното одеяло, покрило телата на Райън и Алисън. И двамата хъркаха на пода.

— Това може да ни потрябва — отбеляза Хийт.

— Но не и това — отвърна Тинсли, като смъкна халата от раменете си и тръгна към вратата само по сутиен и бикини. Тя пусна хавлията върху спящите Райън и Алисън. — Всъщност мисля, че терасата е зона за нудисти, затова, ако някой друг ще идва, нека го има предвид — Тинсли се усмихна многозначително на Кели.

Кели отривисто надигна пак чашата си. Да се остави Тинсли да я надмине? Не и този път. Пък и на кого му пука? Изи не се виждаше наоколо от часове, макар повечето реално да й се губеха. Чувстваше се напълно объркана, сякаш целият й свят се беше обърнал с краката нагоре. За кого би имало значение дали тя ще направи или няма да направи поредната си огромна грешка? Мисълта, че участва активно в съсипването на собствения си живот, вместо да го наблюдава отстрани безучастно, беше почти утешаваща.

— Идвам — с тези думи тя съблече червената си рокля и излезе навън, само и само за да не позволи на Тинсли да я изпревари. Не и този път.