Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (27)

27

Мъдрият бухал от „Уейвърли“ никога не се държи зле с тези, които са в неравностойно положение

След като синьор Жиралди приключи най-накрая с часа си по италиански за напреднали и с мъчителната лекция за историята на сонетите на Петрарка, Тинсли тръгна през двора, а токчетата на велурените й обувки „Москино“^[1] се забиваха в разпръснатите ранноесенни листа, нападали по земята. Само преди няколко часа се бе завърнала от срещата с г-н Далтън и все още чувстваше устните му на шията си. Е, не бе успяла да го шокира с пикантната тайна за произхода на Брет, но поне си отмъсти заради Кели. Въпрос на време беше Изи да бъде привикан в офиса на декан Меримаунт, където да завари Ерик и рапорта за нелегалното му пребиваване в Ню Йорк и нарушената пробация. Кели никога повече няма да го види, а глупавата Джени щеше да получи точно това, което заслужаваше. Тинсли прехапа бузите си, за да не се усмихне от внезапния прилив на сила и власт, който изпита. Тинсли Кармайкъл отново беше тук.

Изведнъж усети чифт познати очи върху себе си и се обърна, за да фиксира русокосото, небрежно облечено момче, изпънало се мързеливо върху стълбите на Параклиса. По лицето на Хийт Феро се разля блажена усмивка, когато забеляза, че е привлякъл вниманието й. Тинсли незабавно смени посоката си и се насочи към него, изпитвайки наслаждение от начина, по който той съзерцава дълбокото У-образно деколте на роклята й с ренесансови щампи. Фината италианска коприна галеше кожата й, а очите на Хийт следваха движението на бедрата й, докато тя не го доближи и не постави десния си крак на най-долното стъпало.

— Как е, Феро?

— Радвам се на пейзажа — Хийт протегна ръце във въздуха. Беше облечен в тениска с умишлено състарен дизайн и надпис „Супермен“. Тинсли прокара идеално розов нокът по бузата си и отбеляза:

— Харесвам тениската ти.

— Сядай — предложи й Хийт и потупа скута си.

— Мечтай си — Тинсли кацна на стъпалото над Хийт, а голите й колене се оказаха на нивото на лицето му. Той ги позяпа за момент, преди да се отдръпне и да й направи място.

— Някакви планове за уикенда? — попита го тя.

— О, този уикенд… но, разбира се! — Хийт премлясна с уста и потри ръце. — Позволих си волността да резервирам два президентски апартамента в „Бостън Риц“, свързани един с друг. С изглед към градините от огромното джакузи.

— Хм. Звучи страхотно. Само да не си забравя банския…

— Или пък го забрави — сви рамене Изи. — Както искаш.

— Би ти харесало, нали, мръснико? — Тинсли направи гримаса към него.

— Иска ли питане? — Хийт се прозя и затвори очи, очевидно ангажиран с представата за Тинсли — гола в бълбукащата вана, пълна с гореща димяща вода — с тъмна дълга коса, събрана на кок над главата. Тя го плесна закачливо с опакото на ръката си.

— Можеш ли поне пет минути да мислиш за нещо друго, освен за голото ми тяло? — престорено го сгълча тя, както обикновено доволна от ласкателствата му.

— Мога, но с огромни затруднения.

Тинсли се наведе към него и снижи глас:

— Кои, според теб, ще се порадват на взаимни ласки този уикенд?

— Освен нас двамата ли?

— Стига — Тинсли завъртя отегчено очи.

Хийт посочи надписа „Супермен“ на гърдите си и каза:

— Очевидният отговор е: Изи и малката г-ца Огромен Бюст. — Хийт беше разочарован, че бе успял само да целуне Джени веднъж, и то така пиян, че едва си спомняше. Не би имал нищо против да усети това малко хубаво тяло в ръцете си. — Ако все още не са го направили, разбира се.

— О, готов ли си за сочна клюка? — усмихна се Тинсли. — В понеделник я видях да се целува с някой, който определено не беше Изи.

Това момиче я дразнеше. Всички намираха сладката й мила усмивка и румените й свежи страни за много симпатични, но да скочиш върху гаджето на Кели в секундата, в която те късат? Колко симпатично е това? Тинсли не бе виждала Кели от завръщането си с Далтън тази сутрин, но знаеше, че трябва да я намери и да й каже, че е засякла Изи и Джени в Ню Йорк.

— О, така ли? — Хийт заговорнически потри ръце. — Колко интересно.

— Както и да е. И кои други ще флиртуват, казваш? — смени темата Тинсли, доволна, че е посяла семената на слух, който с положителност щеше да разцъфти в класически скандал.

— Не знам… Райън Рейнълдс иска да направи постъпления към Брет — вярва, че има добри шансове.

— В някой друг живот може и да има — смръщи се Тинсли. — Тя не е чак толкова отчаяна.

— И като говорим за отчаяние… — Хийт кимна с глава по посока на вътрешния двор. Брендън Бюканън вървеше към тях, обут във вълнени панталони на тънко светло райе и сиво поло „Дзеня“ под идеално изгладения си кафяв униформен блейзър.

— Изглеждате подозрително, пичове — спря той пред тях. — Да не обсъждате правителствени тайни?

— Топло, топло. Говорим за предстоящия уикенд — Хийт извади пакет цигари от един страничен джоб на панталоните си, а Брендън се обърна към Тинсли:

— Как е Кели, между другото?

— Добре е — Тинсли го погледна изпод вежда. Кога най-сетне Брендън ще я забрави? — Всъщност много е добре.

Брендън постави блестящата си обувка „Салваторе Ферагамо“ върху най-долното стъпало. Може би единственото момче в „Уейвърли“, което лъска редовно обувките си. Маниак. Брендън беше свръхметросексуален — перфектният му стилен гардероб и невидимите пори по лицето бяха нещо крайно неестествено за едно момче. Нищо чудно, че Кели го заряза заради Изи Уолш, когото Тинсли намираше за свръхсексуален. В такъв случай какъв беше Хийт? Не метро и не свръх, а просто сексуален?

— Не съм я мяркал наоколо — Брендън се наведе и отстрани нещо мръсно от обувката си.

— Е, ами… — Тинсли сви рамене, — тя е заета.

— И в столовата не е идвала скоро, пак ли е спряла да яде?

Колко мило от страна на Брендън да се тревожи така за добруването на Кели. Въпреки че тя действително беше отслабнала твърде много. Преди Тинсли да успее да му отговори, Хийт избухна в смях, грабна в ироничен жест ръката й и захлипа:

— Ти трябва да ми кажеш! Моля те! Тя пие ли си мултивитамините? Написа ли си домашното по биология? — Хийт се задави в бурен смях. — Брендън, звучиш като майка й, по дяволите!

Брендън се взря ядосано в него.

— Гледай си работата, Хийт. Е, колко стаи взехте в „Риц“? — небрежно попита той, за да отклони разговора в друга посока.

— Два президентски апартамента.

— Ще има ли достатъчно място? — намръщи се Брендън. — Няма ли да сме десетина-дванайсет човека? Къде ще спят всички?

Хийт скочи и затанцува с бедра, сякаш въртеше невидим обръч.

— Къде ще спят всички? — повтори той с висок фалцет, което развесели Тинсли. — Брооо, ако зависи от мен, няма да има никакво спане!

Брендън го погледна с досада и каза:

— Може би трябва да взема отделна стая. За мен и Кели.

— И защо? За да гледате филми? — Хийт избухна отново в смях. — „Джери Макгуайър“^[2] например? Пич, т’ва ще е шибано парти, а не пенсионерски сбор!

Тинсли не спираше да се кикоти. Хийт непременно ще е следващото момче след Анджело, официално вписано в списъка за потенциални завоевания на „Кафе Съсайъти“. Макар Кели да го смяташе за простак, той беше десет хиляди пъти по-забавен от Брендън. Да, точно така — момичетата от клуба биха си прекарали чудесно с Хийт, а той пък би изгубил ума и дума от щастие. Тинсли се огледа наоколо, докато Хийт и Брендън се джафкаха като деца. Разни новаци я зяпаха със страхопочитание, докато вървяха към вътрешния двор, но тя не ги удостои с внимание, а само се протегна и прозя. Беше толкова хубаво, че се върна… Хм, едно момиче като че ли я гледа особено настойчиво… о, дявол да го вземе. Беше онази Ивон, момичето албинос, което винаги се опитваше да се присламчи към нея, когато имаха задачи по двойки в часа по италиански. За щастие Тинсли притежаваше вроден талант да отбягва нежеланата компания. Сега обаче се проклинаше, задето не успя да се престори навреме, че не забелязва Ивон, която вече вървеше към тях, облечена в бяла риза с копчета и тъмносини панталони, осеяни тук-там с малки зелени жабки. Жабките, разбира се, правеха панталона предназначен единствено за домашна употреба, но Ивон явно не го съзнаваше.

— Здрасти, Тинсли! — изкряка тя, но не събра смелост да я погледне в очите и вместо това ги фиксира някъде около челото й.

Тинсли я дари с кратка, служебна усмивка, за да я окуражи да продължи по пътя си, но Ивон или не я забеляза, или пък по някаква причина беше твърдо решена да я заговори.

— Всички разправят за вашето бостънско парти. Чудех се, кой ще идва? Всеки от общежитието ли може?

Тинсли усети, че Хийт и Брендън я наблюдават, а Хийт едва сдържа смеха си. Какво си въобразяваше това девойче пред нея!? Че ще й отвърне ведро: „О, ама разбира се, че може! Ела с нас, но непременно вземи и джаз бандата си или приятелите от клуба по математика?!“ Тя положи усилия да изтрие от лицето си снизходителното изражение и насили гласа си да звучи малко по-мило, отколкото спонтанно й се щеше. Би било неетично да унижава Ивон заради неравностойното й положение и пълно невежество.

— Само за членове на тайните клубове. Съжалявам.

Пробвай пак в някой друг живот.

 

 

OwlNet Email Inbox

To: Waverly Students

From: [email protected]

Date: Сряда, септември 18, 15:01

Subject: Ерик Далтън — оставка

 

Уважаеми ученици,

От днес Ерик Далтън вече не заема позицията си в „Уейвърли“.

Неговите предмети „История на древните цивилизации“ и „Латински език“ ще бъдат преподавани от други оторизирани представители на съответните отдели, докато не бъде намерен подходящ заместник. Програмата за утре остава непроменена. Учениците, чийто съветник беше Ерик Далтън, ще бъдат пренасочени към друг. Отговорниците на общежитията скоро ще ви информират по-подробно.

Благодаря ви за съдействието:

Декан Меримаунт

 

 

OwlNet Instant Message Inbox

АлисънКуентин: Уау, можеш ли да повярваш, че разкараха Далтън? Самото слушане на рециталите му на Каталус ме възбуждаше…

АлънЖирар: Ако латинският те възбужда толкова много, ела в стаята ми и ще гледаме Калигула.

АлисънКуентин: Колко си груб… Това е порно!

АлънЖирар: Не е порно. Исторически филм е.

 

 

OwlNet Instant Message Inbox

ХийтФеро: Чух, че хванали Далтън да пуши опиум в стаята за редки книги — бил гол, с новачките от класа си по латински.

ИзиУолш: Продължавай да си измисляш.

ХийтФеро: Звучеше знойно, пич. И като говорим за знойно, мацката ти май доста се е разиграла наоколо.

ИзиУолш: Затваряй си устата, пич.

ХийтФеро: Честно. Чееестнооооо…

 

 

Owl Net Instant Message Inbox

РайънРейнълдс: Сега, след като гаджето ти вече го няма… Искаш ли да излезем заедно някой път?

БретМесършмит: Ъ… какво? Мислех, че целта ти е Тинсли…

РайънРейнълдс: Може би и двете ще искате??

БретМесършмит: Не ми пиши повече.