Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (30)

30

Умният бухал от „Уейвърли“ знае, че една целувка никога не е просто една целувка

Слава богу, че беше петък. Джени бе търсила Изи през целия ден вчера, но не успя да го намери. Искаше да му разкаже за Кели и за това, че е изритана от „Кафе Съсайъти“, но имайки предвид колко вбесена беше Кели в момента, не желаеше да се шляе свободно из кампуса и да разпитва насам-натам за него. Той вероятно беше някъде навън с Кредо, наслаждавайки се на величественото синьо небе, преди да стане студено и мрачно. Но все пак беше странно, че изчезна без следа. Прекараха си страхотно в Ню Йорк, а в сряда следобед флиртуваха по време на всички часове. Сега не му ли липсваше?

Денят беше петък, което означаваше час по изкуства. Джени се вмъкна през вратата и забеляза Изи, който сваляше пастелите и листите от своя рафт. Приближи се зад него и докосна с ръце раменете му.

— Хей!

Изи вдигна глава. Огромните му сини очи изглеждаха стреснати, но щастливи да я видят.

— О… здрасти — усмихна се разсеяно той.

— Добре ли си? — Джени се огледа за г-жа Силвър, която обикаляше залата и проверяваше учениците си.

— Да, ОК съм — Изи я стрелна с очи. — Какво става?

— Мога ли да говоря с теб за момент?

Джени се усмихна на Алисън, която вземаше скицника си от съседния рафт. Тя вдигна елегантно веждата си към Изи и кимна с тъмната си, вързана на опашка коса. Джени внезапно съжали, че сега, когато беше безцеремонно изключена от „Кафе Съсайъти“, повече няма да излизат заедно. Но означаваше ли това, че със социалния й живот в „Уейвърли“ беше свършено?

— Тук? — усъмни се Изи.

Джени грабна ръката му и почувства тръпка от допира.

— Не, ела да отидем в помещението с пещта.

— Това звучи еротично — изненадано отбеляза Изи, а Джени се засмя.

Тя го повлече в малката стая зад ъгъла, която беше тъмна и с един-единствен прозорец, обърнат към река Хъдзън. Две големи и три малки пещи за изпичане заемаха по-голямата част от пространството и наоколо се носеше аромат на глина и прах. Двете стени бяха заети от рафтове с изпечени керамични съдове в различна степен на завършеност. Романтично място, напомнящо на Джени за секси сцената от филма „Дух“, в която Патрик Суейзи и Деми Мур направиха чудеса над колелото за глина. Хм. Джени пристъпи към Изи и погледна нагоре с копнеж. Той сведе очи към нея усмихнат.

— За това ли искаше да поговорим?

Джени се върна към реалността.

— Хм, не… исках просто да ти споделя, че вече съм извън „Кафе Съсайъти“ — думите й прозвучаха някак глупаво, — така че, както става ясно, няма да ходя в Бостън.

— Тъй ли? — Изи не изглеждаше много изненадан.

— Да — Джени разгледа черно-белите си равни обувки, а после нервно попита: — При това положение ти… ти ще ходиш ли?

Изи въздъхна продължително и тя внезапно се разтревожи. За първи път й мина през ума, че може би нещо не е наред. Дланите й започнаха да се потят. Може би в крайна сметка не му е било чак толкова забавно в Ню Йорк?

— Още не съм сигурен — призна накрая той.

— Направила ли съм… направила ли съм нещо нередно? Сърдиш ли ми се? — Джени прехапа устните си напрегнато.

— Не знам — Изи се обърна настрани и започна да си играе с един глинен съд на горния рафт.

Държеше се като задник, знаеше го. Но умът му не можеше да се отлепи от онова ужасно нещо, което му бе казала Тинсли в града и за което Хийт му беше писал — че Джени се е целувала с друг. Трябваше да разбере дали е вярно и се надяваше Джени да му прости, ако не беше. Но просто трябваше да знае.

— Съществува ли хипотетична вероятност да си се целувала с друго момче? Например в понеделник вечер?

Джени зяпна от изненада. Почувства, че бузите й се обагрят в алено при спомена за идиотската игра на шише с момчето от пицарията, Анджело.

— О, боже мой… наистина има нещо глупаво, което се случи… — тя отново се загледа в обувките си — по време на сбирката за тържествено посвещаване в обществото на Тинсли. Всички ние трябваше за малко да целунем това…

— Чакай малко — Изи прокара ръце през косата си, — как така „за малко да целунем“? — Очите му горяха. — Или си се целувал с някого, или не си.

— Изи, съжалявам. Толкова съжалявам! — огромните кафяви очи на Джени — очите, на които той се беше доверил — се напълниха със сълзи, само че Изи беше твърде разгневен, за да се трогне. — Аз го целунах, но не исках. Това беше просто… тъпо. Тъпа игра… аз бях принудена. И аз… аз не бях сигурна, че аз и ти вече…

— Не си искала? Била си принудена? Устните ти случайно се оказаха върху устата на друг? — той поклати разочаровано глава. — Не мога да повярвам.

Изи взе в ръце някакъв грозен, объл съд и сключи пръсти около него. Изпита порив да го метне срещу стената и да го гледа как се пръска на милион парченца. Пресегна се към дръжката на вратата.

— Къде отиваш? — изплака Джени. Ръцете й разнищваха долния край на бледорозовия пуловер.

Изглеждаше толкова сладка и толкова искрено разстроена, че Изи почти промени мнението си. Сърцето му се гърчеше в силно предчувствие, че прави огромна грешка като прекъсва нещо толкова истинско и силно, още преди то да е получило своя шанс да започне. Но после в ума му изникна образът на някакъв задник, чиито устни са допрени до нейните, без те да се съпротивляват. Отвори рязко вратата.

— Трябва да се връщам в час. В изпитателен срок съм, нали помниш?

— Добре, но, моля те, Изи, трябва да разбереш… — умолително започна тя, — не може ли да поговорим за…

— Мисля, че известно време е по-добре да не говорим — той я погледна през рамо, поколеба се още веднъж и излезе.

OwlNet Email Inbox

To: [email protected];

[email protected];

[email protected];

[email protected];

[email protected];

VerenaArneval @ waverly.edu

From: [email protected]

Date: Петък, септември 20, 20:09

Subject: Подробности за „Риц“

 

Скъпи мои,

Утре вечерта ще започне с коктейли — точно в 18.00, в апартамент 605 на „Бостън Риц“.

За да се чувстваме комфортно сред бляскавия интериор, дрехите ни също трябва да са бляскави, шармантни и изискани…

Не забравяйте четки за зъби и секси пижами, ако имате намерение да ги обличате изобщо.

Следващата жертва на тайната ни женска клика: Той говори доста за себе си и няма друг като него на тази земя, винаги и навсякъде готов да се забавлява. Г-н Хийт Феро. Очаквам от вас да се целувате с Хийт поне веднъж в рамките на нощта — нека го накараме да си заслужи „пони“ репутацията.

Конспиративно ваша,

Т.

OwlNet Instant Message Inbox

КелиВърнън: ОМГ, Хийт? Майтапиш ли се? Правил го е толкова пъти, че вече мирише лошо.

ТинслиКармайкъл: Тц, тц. Знаеш, че е единственият секси пич, останал в „Уейвърли“… освен ако не мислиш, че Изи ще се заинтригува от следващия проект на клуба ни?

КелиВърнън: Дори не споменавай името му.

OwlNet Instant Message Inbox

ХийтФеро: С кой влак ще ходиш до Бостън?

ИзиУолш: Ще ходя с Джеремая от „Св. Луций“. С двуместния влак J

ХийтФеро: Намести се отгоре ми, смотаняко — мацките ще пуснат на мен тази нощ.

ИзиУолш: Браво.

ХийтФеро: Много ли ревнуваш?

ИзиУолш: Пич, що се държиш като некво девойче?

ХийтФеро: Мога и още. Но ще се прецакам.

ИзиУолш: Ти вече се прецакваш.