Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (36)

36

Понякога бухалът трябва да се събуди, за да започне да сънува

Джени отвори очи в тъмнината, събудена от някакви гласове. Беше сънувала кошмар — класическата ситуация, в която изминаваш целия път до училище и тогава осъзнаваш, че си чисто гола. В съня й всички в класната стая — имаха час по американска история с г-н Уайлд — се струпаха около нея, закачаха я и се опитваха да я целунат влажно и непохватно. Единствено Изи, седнал сам на чин в ъгъла, не й обръщаше никакво внимание. Рисуваше картина на красиво момиче. Джени успя да се приближи и видя, че е Тинсли.

Но сега вече определено беше будна. И действително се чуваха гласове. Тя примигна няколко пъти в опит да свикне с мрака и успя да различи фигура, която се покатери в леглото на Брет. Оттам долетя приглушен кикот и Джени, все още замаяна от съня и водката, си припомни последния път, в който се беше събудила посред нощ заради момче в леглото на съквартирантка. Цялото й тяло помнеше как Изи беше седнал на леглото й и я галеше по гърба. Стомахът й се сви от желание.

Но какво ставаше?! „Джеремая!“, Джени чу щастливия шепот на Брет: „Кога се върнахте, момчета?“

Момчета? Сърцето й започна да бие учестено, докато се опитваше да проумее реалността. Означава ли това, че…

— Хей — някой се наведе над главата й. Изи.

— Но как се… — Джени замря в леглото си и се зачуди дали не е прекалено оскъдно облечена в черните си боксерки и потниче „Келвин Клайн“. — Какво стана с „Риц“?

Изи простря дългото си тяло на леглото до нея. Истина ли беше всичко или все още сън? Той й даваше втори шанс? Изи се пресегна и погали косата й.

— Ами, от една страна, „Риц“ е доста прехвалено място.

Ако Джени беше котка, в този момент щеше да замърка.

— О…

— А от друга страна — той леко се прокашля, — осъзнах къде наистина искам да бъда.

Джени преглътна. Дали имаше лош дъх? Изи се усмихна и каза:

— Хайде, да се махаме оттук. Трябва да ти покажа нещо.

Тя отхвърли завивките и изскочи от леглото. Усещаше очите на Изи върху тялото си, вместо да се почувства нервна от това, то просто я… стопли.

— Помниш ли какво се случи последния път, когато беше в тази стая?

— Бих ли могъл да забравя?

След като навлече първите панталони, които й попаднаха под ръка — тесни дънки „Мис Сиксти“ — и навлече дебела жилетка с цвят на канела, Джени остави Изи да я хване за ръка и да я поведе към вратата. Не попита къде отиват — нямаше значение. Брет и Джеремая, гушнати под дебелото одеяло, очевидно се намираха в своя собствен свят.

— Студено ли ти е? — попита Изи, докато стояха на скалите над ленивата Хъдзън. Небето изсветляваше в опушено сиво и те зачакаха изгрева. Той обгърна раменете й с ръка.

— Не — облегна тя глава на шията му и отново усети с копнеж познатото ухание.

Без да отделя едната си ръка от нея, с другата Изи извади цигарата от устата си. Беше я запалил преди няколко минути, с леко треперещи пръсти. „Сякаш е нервен“, помисли си Джени удивена и вдигна очи към него.

— За онова нещо… — започна тя.

— Аз преиграх — поклати глава Изи, а после отново дръпна от цигарата и се излегна върху тревата, загледан в чезнещите звезди над себе си. — Просто си се забавлявала с приятелки. Няма проблем.

— Не — на свой ред поклати глава Джени и се заигра с нишка от пуловера си. — Искам да кажа, да, но… аз бих била абсолютно съкрушена, ако бях чула същото за теб — че си се целувал с друга.

Тя въздъхна и изпита желание да бъде напълно откровена с Изи, дори и с риск да прозвучи глупаво или инфантилно.

— Виж, аз просто… просто исках да съм като всички тези готини момичета и затова се съгласих да правя всичко, което правят те.

— Те са нищо в сравнение с теб. Честно.

Птичките започнаха да пеят и сякаш целият свят се пробуди, въпреки че слънцето все още не бе изплувало над хоризонта. Джени го погледна, пое си дълбоко въздух и каза:

— Никога не съм се чувствала така преди.

Изи захвърли цигарата в росната трева и придърпа Джени върху себе си. Сините му очи изглеждаха почти черни в тъмнината. Той кимна бавно и мъчително преглътна, сякаш нещо бе заседнало в гърлото му. А после отвърна:

— Знам.

Знам. Нямаше нужда от повече думи. Джени беше толкова замаяна, че се страхуваше да не припадне, затова преди той да помръдне, го целуна така, както стотици пъти го бе целувала в сънищата си.