Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (33)

33

Схватливият бухал от „Уейвърли“ знае как да (ре)стартира едно парти

След като си прехвърли няколко джойнта на терасата, компанията взе да утихва и партито стана почти летаргично. Сънливи доволни тела се бяха разположили по всевъзможни начини върху скъпите мебели.

— Но защо всички се държат като зомбита, когато се напушат? — недоволно каза Тинсли на Изи, който се бе проснал в ъгъла на дивана и безучастно прехвърляше телевизионните канали. Тя леко го подритна по пищяла с върха на сатенените си обувки, чиито връзки бяха разхлабени около крака й. — Ехооо??

— Няма ли да направиш нещо за нас, Тин, и да съживиш купона? — Хийт се приближи зад нея и я обгърна с ръце, а алкохолният му дъх почти я задуши.

— Хм, добро предизвикателство — Тинсли махна ръцете му от себе си и прекоси стаята. Ако имаше някой, влюбен до уши в предизвикателствата, това беше тя. Първо, край с телевизора. Тинсли натисна копчето и „Саут Парк“ изчезна. После усили звука на стереото и новата песен на „Блек Айд Пийс“ наелектризира въздуха в стаята. Тя присви очи и огледа внимателно всички, които в момента бяха приковали очи в нея — точно този момент чакаше! Само с едно меко движение Тинсли се качи върху високото махагоново бюро до стената на дневната и започна да движи бедрата си в такт с тежкия пулсиращ ритъм, а присъстващите се наслаждаваха и на нея, и на отражението й в голямото позлатено огледало отзад. Тя прокара пръст по ревера на сакото си и забави движение, когато ръката й докосна горното копче. Палецът й плавно го промуши през илика. Тинсли се усмихна — ето че отново настана купон…

— Свали го, свали го! — провикна се пиянски Райън Рейнълдс и се изправи върху креслото, което споделяше със Селин, в опити да плъзне ръце под полата й. Селин го простреля с поглед, но той не забеляза.

Тинсли ги дари с дяволита усмивка и разтърси черните вълни на буйната си коса. Възможно най-протяжно се заигра и с второто копче — искаше да измъчи до последно жадната си публика, преди да освободи и него от илика му. Виолетовите й очи се взираха в Хийт Феро, току-що надигнал глава от скута на Франсис, която масажираше главата му в другия край на стаята. Той започна да ръкопляска и да подвиква, когато Тинсли свали наполовина сакото си и разкри голо рамо. Кели й наля друга чаша вино на бара, раздразнена от тази нелепа гротеска. Беше ли необходимо това момиче да е винаги център на вниманието? Отпи голяма глътка и се огледа за Изи — не можеше да се контролира, правеше това цяла вечер. Наблюдаваше го с ъгълчето на окото си и броеше момичетата, с които говори. Беше жалка и го знаеше. Но сега, когато видя, че той следи с очи всяко движение на Тинсли, не издържа повече.

— Помогни ми — каза Кели, докато събуваше сандалите си, и хвана ръката на Тинсли.

— Уау! Умирам! — Алън изпълзя на колене върху бюрото и се поклони пред двете момичета няколко пъти, като пред свещен олтар.

— Ей, бейби — Тинсли отметна косата на Кели зад ухото й и прошепна, — хайде да им покажем.

Тя отстъпи назад и небрежно свали сакото до лактите си, а отдолу се показа прозрачен черен сутиен „Ла Перла“ — дантелите му бяха стратегически разположени така, че да не разкриват абсолютно всичко. Отметна глава назад и се разсмя гърлено, сякаш за да демонстрира колко обичайно и комфортно беше за нея да танцува гола върху разни бюра в „Риц“. Кели искаше — не, тя трябваше — да бъде също тъй лека и безгрижна. Затова започна да плъзга настрани първо едната си тънка презрамка, после и другата, след това свали тънката червена рокля от раменете си, а накрая съвсем се измъкна от нея, без да спира танца си. Тя хвърли поглед към Изи, но него го нямаше на дивана. Нямаше го дори в стаята. Какво още да стори, за да спечели вниманието му, по дяволите?

— Какво правиш, Кели? — Тя успя да разграничи в тълпата едно познато лице. Брендън. Той се пресегна, за да я свали от бюрото, но Кели затанцува по-назад, далеч от обсега му.

— Танцувам, Брендън — Кели постави ръка около талията на Тинсли и двете започнаха да движат бедрата си в синхрон. Може би пък Изи ще се върне точно в този момент?

Хийт, нахлупил шапката на Изи и облечен в бял хотелски халат, се появи зад Брендън и се опита да го избута настрани.

— Пич, съсипваш партито!

Брендън го блъсна от себе си.

— Кели, ти си пияна. Моля те, просто… просто ела в нашата стая.

— Брендън! — изквича Кели, като се завъртя толкова бързо, че почти падна от бюрото. — Това е твоята стая, не нашата! Защо не отидеш там и не погледаш малко гей порно или друго платено филмче?

Тя му хвърли разярен поглед и се обърна към Тинсли, която не спираше да танцува с лукава усмивка на лице.

— Е, Хийт поне е забавен — прошепна й Кели така, че Брендън да чуе.

— Добре тогава. Прави се на глупачка — Брендън бутна Хийт и се втурна към вратата. Явно щеше да се порадва сам на шампанското и ягодите с шоколад, поръчани за другата стая.