Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (37)

37

Един горд бухал не може да бъде принуден да прави неща, които намира за противни

На терасата Хийт беше събрал две огромни и меки лежанки заедно, оформяйки нещо като кралска постеля на открито. Улиците под тях бяха празни и самотни, и само от време на време случайни коли и таксита осветяваха с фаровете си сивия въздух на ранната утрин. Беше хладно, а Кели се чувстваше изтощена и безсилна, но нямаше намерение да се върне вътре, за да спи. Сви се под одеялото до Хийт, а от другата му страна беше Тинсли. Кели се прозя и погледна към терасите от двете им страни — изглежда никой друг не намираше септемврийските ранни утрини за романтични. Съвсем разбираемо. Хийт довърши цигарата си и пъхна ръце под одеялото.

— Удобно ли ви е, дами?

Тинсли, завита до брадичката, плесна една от ръцете му, позволила си да стигне по-далеч.

— Не — смъмри го тя строго. — Ще ходиш само там, където аз ти кажа — Тинсли насочи ръката му под завивката, — например тук.

— О, мили боже! — Хийт прибели очи. — Обожавам тази част от програмата!

Кели ревниво награби другата ръка на Хийт.

— Или пък тук — обяви тя и притисна потната му длан към ключицата си.

— Какво мъчение! — изстена Хийт и се ухили екзалтирано. Кели отбеляза наум, че това вероятно е най-страхотната вечер в живота му. Слава богу, че се беше сетила да изрита фотоапарата под дивана — не искаше такива нейни снимки, публикувани във вестниците на Атланта.

— А тук как ти се струва? — лукаво просветнаха очите на Тинсли и премести ръката на Хийт. Кели тъкмо се канеше да направи същото, когато усети, че той сам плъзга пръсти надолу по тялото й. О, не! Допирът му беше отвратителен и отрезвяващ едновременно. Защо, по дяволите, се състезаваше с Тинсли за Хийт Феро? Защо му позволяваше да я опипва? Та тя дори не го харесваше.

— Не ме докосвай, перверзнико! — Кели отблъсна шавливите му ръце и се измъкна изпод одеялото. Студеният въздух я прониза и тя внезапно почувства вътрешен триумф. Беше се изморила от опитите си да впечатли Тинсли. Нямаше смисъл и беше наистина изтощаващо.

За минута Кели забрави, че е полугола. Усети как умът й се прояснява, докато стоеше там, на терасата, и съзерцаваше Бостън. Почувства се силна и величествена — почти като богиня, както обичаше да я нарича Брендън. Щеше да влезе, да си вземе душ и да отмие всички следи от ръцете на Хийт, след което да си сложи чиста пижама и да изпадне в дълбок, отпускащ сън.

Звукова експлозия някъде наоколо рязко я изтръгна от мислите й. Вратата на съседната тераса се беше отворила и познатите гласове от сутрешния телевизионен блок се понесоха над тях. Преди Кели да успее да се пресегне за някаква дреха, навън пристъпи декан Меримаунт, облечен в бяла хавлиена роба като тази, с която по-рано се разхождаше Хийт. Очите му се спряха върху Кели, замръзнала на мястото си, а после чифт смътно познати ръце с лунички се обвиха около кръста му. Анджелика Пардий застана до него, облечена в същия хавлиен халат.

— Кели! — възкликна тя ужасено.

— О, по дяволите! — извика Кели и веднага закри устата си с ръка. Хийт и Тинсли скочиха от лежанката, увити в одеялото, за да видят какво става, и Кели се шмугна при тях. Декан Меримаунт я беше видял по бельо! Но това като че ли не беше най-големият им проблем в момента.

— Ситуацията е леко смущаваща — суховато призна деканът, неспособен да прикрие раздразнението в гласа си.

— Да, определено — изломоти Хийт.

— Изтрийте тази неподходяща усмивка от лицето си, младежо.

Хийт незабавно спря да се усмихва, а Меримаунт се обърна и прошепна нещо на Пардий, която се прибра вътре.

— Така… не знам какво правите вие тримата в Бостън, когато се предполага, че сте в леглата си в „Уейвърли“… и не искам да знам.

— Декан Меримаунт, аз мога да обясня — гласът на Тинсли беше невинен и убедителен, но дори тя усещаше, че тук, надвесена над балкона на „Риц“ и полугола зад пренаселеното одеяло, трудно би вдъхнала някакво доверие. Меримаунт я прекъсна:

— Сигурен съм, че можеш. Но не ме интересува.

Колкото и да е странно, деканът изглеждаше още по-достолепен и респектиращ в халат за баня, отколкото в костюм. Дори и с разрошената си от палава нощ сива коса. Пфу, гадост!

— Връщайте се в училище. Веднага! — той погледна към китката си инстинктивно, преди да осъзнае, че там няма часовник. — И никой да не казва нито дума за всичко това!

Деканът се взря персонално във всеки от тях, заплашвайки ги само с поглед. „Впечатляващо изпълнение“, помисли си Кели, „предвид факта, че е заварен в хотелски апартамент с чужда съпруга.“ Но най-добре беше да се смутят, да се извинят и да се връщат в „Уейвърли“.

— Да, сър — сведе глава Тинсли. — Много съжаляваме, сър. Ще хванем следващия влак. — Не би могла да рискува да я изключат отново.

— Хайде, бързо! — Меримаунт почти изкрещя. — Ако не сте се прибрали до 09.00 ч, ще се обадя на родителите ви!

Тримата се заблъскаха към вратата така енергично, че Хийт не забеляза как боксерките му полетяха през терасата, подпомогнати от ръката на Кели.