Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (18)

18

Един бухал от „Уейвърли“ никога не използва бившите си гаджета като оръжие

Момичетата вървяха плътно едно до друго в хладната вечер, докато острите им токчета ги отвеждаха надолу по павираните тротоари на Ринклиф.

Кели мислеше да забави ход и да изчака Тинсли, след което да я прегърне през кръста, но в този момент малката й сатенена чантичка „Джими Чу“ започна да вибрира. За една кратка и прекрасна секунда я осени надежда, че това може да е Изи, но после разпозна номера на Брендън. Вероятно се обаждаше, за да провери дали не е много пияна, а тя беше достатъчно пияна, за да жадува, който и да е мъжки глас, макар да не искаше да си го признае.

— Кво стаа, Бренд’н? — езикът беше натежал в устата й.

— Нищо — Гласът му винаги звучеше неочаквано дълбоко и плътно по телефона, все едно е много по-възрастен и загадъчен, отколкото всъщност беше. — Само исках да проверя дали ти се пие кафе, или нещо друго.

— Тъкмо се връщаме от вечеря. Не знам дали съм в настроение за кафе… — Кели погледна към Тинсли и забеляза, че тя чати с някого, погълната от телефона си. Обърна глава встрани и видя, че Бени и Алисън правят същото. За бога!! Чуждите животи изведнъж й се сториха толкова по-интересни и изпълнени с любов от нейния, че тя се поколеба в пристъп на самосъжаление, дали пък едно кафе с Брендън няма да се отрази добре на смазаното й его. — Но сега като се замисля, защо пък не…

— Аз тъкмо излизам от Бърк — „Бъркман-Майър“ беше музикалният център на Академията: огромен комплекс от бетонни сгради в стил седемдесетте, приютяващ една голяма зала за лекции, в която различните музикални банди в „Уейвърли“ изнасяха концертите си, десетки звукоизолирани стаи за индивидуална практика и общите зали за часове по музика. Майката на Брендън беше първа цигулка в Нюйоркската филхармония и той се бе научил да свири, за да е близо до нея. Тя почина, когато Брендън беше само на четири, но вече бе успяла да му предаде любовта си към това изкуство — много преди той да се научи да чете. Кели намираше умението на Брендън и лекотата, с която го владееше, за чудесни, но все пак й се искаше да е феноменален бас китарист или нещо друго, по-модерно и рокаджийско. — Да те посрещна ли при главния портал?

Брендън вече я очакваше там, когато групата момичета се появи в далечината. Тинсли първа го забеляза и погледна остро към Кели.

— Май гаджето ти те чака.

— Виновна ли съм, че имам обожатели? — в този момент Кели видя, че Джени извръща глава от неудобство и се ядоса, че по-малко от нея момиче я съжалява. По-малко, но и по-близко до Изи. Джени ги беше уверила, че няма нищо между тях, слава богу. Кели се чувстваше достатъчно унизена от това, че са я зарязали, но ако я бяха зарязали заради друга, щеше да бъде вече истински кошмар.

Брет намигна на Кели през рамо, докато тръгваше с останалите момичета напред към кампуса. Подминаха ги с многозначителни споглеждания и кикот.

— За какво е всичко това? — поиска да узнае Брендън. Носеше идеално изгладени дънки и тениска с надпис „Бруклин“, макар той самият да беше от Гринуич. „Добре поне, че не носи цигулката си“, с благодарност си помисли Кели.

— Глупачки — малко несигурно произнесе тя и усети, че мозъкът й започва да се избистря. После видя, че Брендън се взира в нея. Страхотно е някой да те гледа така, сякаш не може да откъсне очи от теб, независимо че като цяло може много да те дразни.

— Исках да видя как си — каза той колебливо с нежна усмивка.

— Не ме заливай с фалшивото си съчувствие. Знам, че умираш от кеф, задето Изи ме заряза.

Кели извади почти празния си пакет „Парламент“ — пушеше като комин напоследък — от джоба на дънковото си яке, което преди й стоеше идеално, а сега висеше на гърба като безлична дрипа. Брендън изглежда се засегна.

— Не съжалявам, че се разделихте, защото той не те заслужаваше. Съжалявам само, че се чувстваш зле.

Кели въздъхна и запали цигара. Брендън беше толкова мил. Може би точно в това беше проблемът. Дори и след като скъсаха, той не спираше да е винаги на нейно разположение; не спираше да я обича. За съжаление благородството му не го правеше по-привлекателен и изкушаващ. Всичко с него изглеждаше прекалено лесно.

— Не знам. Може би просто получих онова, което заслужавам, нали така?

— Кели, заслужаваш да се отнасят с теб като с богиня, каквато си — Брендън поклати глава, — не позволявай на лигльо като Изи да те депресира! — Той взе в шепи измъченото й лице и се уплаши, осъзнавайки колко е отслабнала и тъжна. — Ти си толкова повече от него; повече, отколкото можеш да си представиш!

Кели отново въздъхна. Беше лесно да се говорят такива неща на човек, чието сърце е току-що изтръгнато от гърдите и размазано върху покрития с плочки леден под — той не те заслужава; ти си много повече от него; очаква те нещо по-добро… Чудесно. И какво като Изи не я заслужава — това изобщо не й пречеше да иска точно него. Само че трябваше да се задоволи с Брендън, застанал пред нея в тениска „Ралф Лорън“ с бродирано конче отпред и с кафяви остри обувки „Келвин Клайн“, пристъпващи нервно в тревата. Е, все още беше способна да накара поне едно момче да се чувства нервно в нейно присъствие.

— Изи не посмя да ме погледне в очите, когато ми каза, че всичко е свършило — сякаш съм толкова отблъскваща, че иска незабавно да изтрие всеки милиметър спомен за мен от паметта си. — Кели се загледа в тревата и се обгърна самосъжалително с ръце.

— Това е нелепо! Как ще си отблъскваща, ти си безумно красива! — пламенно запротестира той, на което всъщност Кели разчиташе. Въпреки че целият им разговор беше напълно предвидим, тя вече се чувстваше по-добре. В края на краищата, да чуе тези думи от Тинсли или Брет нямаше да е същото — Брендън беше момче. Друго е, когато той й казва, че е красива. — Имам предвид… за бога! Понякога ме боли дори само като те гледам!

— Защо?

— Защото не мога да те имам — каза Брендън и сви рамене, а после я погледна с очакване, че тя ще възрази, но Кели остана мълчалива. Мислеше си колко много иска в тази студена и тъмна нощ насреща й да стои Изи, който да й говори същите тези неща, но не беше Изи. Беше Брендън; момче, което Изи не харесваше — намираше за прекалено сантиментален, консервативен и печален. Изи би се вбесил, ако разбере, че тя се е върнала при него, а в „Уейвърли“ вестите се разнасяха бързо. Импулсивно Кели пристъпи към Брендън и постави длан върху голата му ръка. Той леко потрепери от допира й.

— Казваш го само за да ме накараш да се почувствам по-добре ли? — закачливо попита тя.

— Знаеш, че е истина — меко й отвърна той.

Кели се притисна към него и притисна лицето си към неговото, преди той да успее да каже нещо, с което да промени мнението й. Устните му бяха меки и познати, но имаха вкус на нещо ново, на дъвка с канела. Когато усети, че Брендън се кани да се отдръпне, тя се притисна още по-силно към него, с надеждата, че все някой ще мине и ще ги види.

— Благодаря ти — опита се да измърка палаво Кели, когато той отстъпи назад, — че си толкова сладък. Оправи нощта ми. — Със сигурност щеше да има подобна фраза, ако това беше сцена от филм. Брендън докосна косата й и нежно се заигра с кичур от нея, също като преди.

— Ти оправи годината ми.

Думите му накараха Кели да се опомни и да разбере, че той влага съвсем различен смисъл в тях.

— Ще ме изпратиш ли? — помоли тя, обзета от силно желание да се махне оттук веднага, да провери имейла си за писмо от Изи, после да види, че такова писмо няма и да плаче в леглото си, свита в любимата си копринена пижама, докато заспи.

OwlNet Instant Message Inbox

ЕмилиДженкинс: Кучките не ме пуснаха в клуба си, но видях Кели да се целува с твоя съквартирант.

ХийтФеро: БРЕНДЪН??

ЕмилиДженкинс: Единственият и неповторим.

ХийтФеро: Иска да накара Изи да ревнува?

ЕмилиДженкинс: Пфу.

OwlNet Instant Message Inbox

ХийтФеро: Йооо, Кели се целува с Брендън навън.

ИзиУолш: Ми, добре.

ХийтФеро: Не ти ли дреме? Е.Дж. мисли, че целта е да ревнуваш. Ревнуваш ли?

ИзиУолш: тц.

ХийтФеро: Пич, айде бе!

ИзиУолш: Майната ти, Феро.

OwlNet Email Inbox

To: Undisclosed Secret Society Recipients

From: [email protected]

Date: Неделя, септември 15,11:43

Subject: Бостън

 

Скъпи суперпичове

И така, време е да се вгледате в душите си и да откриете своя собствен супергерой: може да е Жената чудо или пък, ако бяхте като мен, Хю Хефнър.

Разполагате с по-малко от седмица, за да се подготвите. Скоро и детайлите.

Искрено ваш,

ХФ