Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (21)

21

Когато е в Рим, умният бухал от „Уейвърли“ мисли два пъти, преди да се държи като римлянин

— Според вас какво правят момчетата в техния клуб? — Кели добави водка към лимонадата в чаената си чаша с емблема „Уейвърли“ и разбърка с пластмасова лъжица. Стоеше до прозореца, където бяха подредили минибар и гледаше навън към тъмния двор, все още полуоблечена в черна пола и бял дантелен корсет. Без грим и с тези дрехи приличаше на палава френска прислужница.

— Кой знае — каза Брет и тръсна цигарата си върху ръба на чашата с позлатена рамка, която временно служеше за пепелник. Не уцели и пепелта падна на пода. Джени трескаво ровеше из чекмеджетата си, като от време на време отпиваше от чашата със златни и кафяви силуети на бухал, пълна с газирана лимонада. За първи път „Дъмбъртън“ 303 беше толкова чиста, все едно току-що са се нанесли. Четирите момичета бяха прибрали всичките си дрехи и книги, бяха почистили бюрата и бяха върнали леглата по местата им до стените. Оправиха възглавниците, изчистиха с прахосмукачка и окачиха на тавана червените китайски фенери, закупени същата сутрин от магазина в Ринклиф. От айпода на Тинсли вече звучаха песните от списъка „Подходящи за подгряване на парти“.

„Всичко, което искам да правя, е да се забавлявам…“ — провлачи Шерил Кроу^[1] предизвикателно.

— Не съм сигурна, че изобщо притежавам нещо късо и тясно, което може да предизвика сърдечен пристъп — обърна се Джени към останалите. Точно така трябваше да изглежда един пансион — съквартирантки се мотаят, пият лимонада от пластмасови чаши, поръчват пица, говорят за момчета и евентуално малко танци. Тя се опита да игнорира топката в стомаха си, която ставаше все по-голяма всеки път, в който се сещаше, че беше излъгала Кели и Тинсли за Изи. — Какво да облека?!

— О, хайде — смъмри я Кели, — всичко, което трябва да направиш, е да покажеш малко деколте.

— Да, точно — каза Брет и седна. Беше облечена в тънък черен топ, който се връзваше над дясното й рамо и оставяше лявото голо и предизвикателно. — За разлика от теб, дори и да си купя най-големия сутиен на света, аз просто нямам какво да сложа вътре.

— Шегувате ли се? — извика Джени. — Вие не искате такива, бъдете сигурни — и тя посочи към гърдите си. — Имате ли представа какво е при всяко обличане да се чудиш дали не приличаш на порнозвезда? Знаете ли, че бих дала мило и драго да мога да облека такава блуза като на Кели? Или пък да не нося сутиен, ако не ми се носи? — Брет и Кели се изкикотиха. — Непрекъснато се нося из пространството като… като чифт балони, пълни с вода.

Кели сбърчи нос и постави чифт висящи нефритени обици на ушите си.

— Да, това е ужасно.

— Говори ми… — Джени се спря на черна блуза без ръкав, изрязана така, че да разкрива кожа само на подходящите места, и обу къса дънкова пола. Много пънк рок, помисли си тя.

— Готови ли сте вече, момичета? — Тинсли влетя в стаята, облечена в ултратясната тюркоазена минирокля без презрамки, която Джени бе виждала в каталога на „Виктория Сикрет“. Рокля, каквато могат да си позволят само моделите и момичетата с перфектни извивки и без нито грам излишна тлъстина. Като Тинсли Кармайкъл. Клепачите й бяха покрити със златисти сенки, от ушите й висяха халки с големината на ябълки, а на краката си беше обула чифт равни сандали „Джузепе Заноти“, посипани с камъни. Уау. Беше ли изобщо човек? Джени разгледа себе си, Кели и Брет — и трите в черно — а после отново се върна към Тинсли и яркосинята й рокля.

— Хубава рокля, Тинсли — улови се да произнася Джени. Не беше общувала особено много с нея, откак… хм… май откак се бяха запознали, но майната му. Алкохолът в лимонадата вече беше замаял главата й, правейки я по-смела. И какво като Тинсли беше звездата на „Уейвърли“? Джени беше целувала Изи Уолш, а не тя!

— Мерси — Тинсли мимоходом я дари с усмивка, без дори да я поглежда, и отиде до високата лампа на пода. Покри я с пурпурна кърпа и стаята се обля във виолетова светлина.

— Чук-чук — Бени Кънингам бутна вратата, а зад нея беше Сейдж Франсис. — Закъсняхме ли? — тя носеше две бутилки бордо в едната си ръка и отварачка с формата на заек в другата. — От татко Кънингам са, тъкмо си получих специалния колет „Добре-дошла-в-училище“…

— Моят баща пък ми изпраща само изрезки от вестници — каза Джени, забравила за новия си телефон.

— Ъх, горката… — съжалително се усмихна Бени към нея. Кестенявата й коса беше сплетена на плитка по средата на гърба, а около гърдите си беше омотала подобие на шал, което разкриваше плосък стомах и малка ониксова обичка на пъпа. — Къде да отворя бутилките?

— Кога си я сложи? — попита Тинсли и посочи към пиърсинга, който Джени оприличи на кърлеж, забит в корема на Бени.

— О, това лято…

— За да впечатли едно момче — каза Сейдж и обви мургавите си ръце около раменете на Бени. Платинената й коса контрастираше с тъмните кичури на приятелката й. — Само че безуспешно. — Тя целуна Бени по едната буза, където остана ярка следа от червило.

— Кучка — отблъсна я Бени. — Имаме ли бар?

— Ей тук е — Кели отиде до импровизирания бар и помогна на Бени да отвори виното и да го налее в пластмасовите чаши, които Брет беше откраднала от банята в библиотеката. — Тези са за шотове — пошегува се Кели и взе една от пълните чаши, след което изля течността в гърлото си.

— Полека, девойче — каза Бени и отпи от чашата си, — или ще спиш в тоалетната тази нощ.

Не след дълго пристигнаха и останалите, с изискани къси и тесни облекла, със стек диетична „Кола“ и с бутилка „Бакарди Лимон“. Тинсли пусна в действие списъка „Подходящи песни за парти“ и в стаята прогърмяха „Блек Айд Пийс“^[2]. Джени, Селин и Брет изритаха обувките си в ъгъла и започнаха да танцуват. Джени завиждаше на момичетата, които могат да танцуват като във видеоклиповете, но после установи, че и на нея й се удава.

Внезапно на вратата се почука. Всички замръзнаха, но Тинсли без страх намали музиката и отиде до вратата, още преди другите да успеят да скрият бутилката с ром. На прага стоеше някой добре познат: Анджело в протрити дънки и тъмносиня тениска с качулка, с четири уханни пици в ръце. Виж ти!!

— Подслушваш! — извика Кели, убедена, че са ги хванали.

— Дори не знаех, че сме поръчали! — изненада се Бени.

— Благодаря ти, Анджело, че донесе всичко това чак до тук за нас. Много мило. Би ли оставил пиците ей там, моля? — Тинсли посочи един куфар, застлан с хартиена покривка, и когато Анджело тръгна натам, тя небрежно затвори вратата зад него. Джени пое дълбоко въздух. Имаше усещането, че за Тинсли партито едва сега започва.

— Да ти предложа чаша вино? Или ром с „Кола“? — Селин се наведе към Анджело и прокара пръсти по гърлото на бутилката предразполагащо. Дали се опитваше да спечели онзи облог?

— Да, ъмм… аз не съм сигурен, че мога да остана — очите на Анджело шареха из стаята и той пристъпваше нервно от крак на крак. — Никога не съм влизал в женското общежитие. Яко е.

— Наистина трябва да останеш за едно-две питиета — Кели притисна в ръката му чаша, пълна с ром и „Кола“. — Иначе ще нараниш чувствата ни.

Анджело я погледна сразено и взе чашата. Кели се усмихна триумфиращо на Селин, която се изплези насреща й. Джени не се сдържа и започна да си представя как Кели лудо се влюбва в Анджело и вече не й пука с кого се вижда Изи.

— Това ли са обичайните ви понеделнишки вечери? — Анджело седна на земята. Изглеждаше леко смутен, сякаш има желание да се обади на приятелите си и да ги извика като подкрепление срещу разюзданите тийнейджърки.

— О, не. Понякога поръчваме китайско вместо пица — Тинсли седна до него с хартиена чиния с парче пица с гъби и сирене, облегна се на леглото, а Анджело свали очи от нея и ги съсредоточи в напитката си. После отпи трескаво и избърса сочните си устни с ръка.

— А понякога играем игри — Кели седна от другата страна на Анджело и се подпря върху него. — Искаш ли да поиграем?

Горкото момче. Сигурно се питаше какви са тези откачени ученички… Джени си припомни сцената от „Монти Пайтън и Светия Граал“ (един от любимите филми на брат й, макар че той беше твърде голям сноб, за да огласява този факт публично), в която сър Галахад попада в замък, пълен с красиви и самотни монахини, които го грабват вътре и почти го разкъсват, преди — за негов ужас — да бъде спасен от Ланселот. Анджело изглеждаше така, сякаш знае, че ще бъде разкъсан, което едновременно го плашеше и очароваше.

— Каква точно игра? — прокара той ръка през черната си коса.

Бени коленичи пред него, с празна бутилка в ръце.

— Ами, имаме тук едно шише…

— И как ще стане, при толкова много момичета? — Алисън седна до Бени и кръстоса обутите си в червен сатенен панталон изящни крака. Останалите момичета се отпуснаха покрай тях и образуваха малък кръг на килима. — Може и да съм пияна, но няма да се целувам с теб, Бени.

— И защо не? Целувала си се с всеки друг… — отвърна й с гримаса Бени.

— Добре, а какво ще кажете за това — започна Тинсли, сякаш току-що е осенена от брилянтната си идея, макар Джени да можеше да се обзаложи, че е планирала това още от самото начало, — ще въртим бутилката и този, към когото се обърне нейното гърло, ще трябва да целуне Анджело.

„По дяволите“, помисли си Джени и потърси погледа на Брет. Не искаше да целува Анджело. Дали нямаше начин да се измъкне от тази стая, преди нещата съвсем да откачат? Вероятно би могла да каже, че отива до тоалетната, и да остане там през цялата нощ? Не, по-скоро не. Наистина не искаше да проваля партито — не и сега, когато най-сетне се беше почувствала част от всичко това…

— Мисля, че имам нужда от още едно питие — Анджело се засмя и разтри очите си с ръце. Кели стана и му наля друго, този път с повече ром, а самата тя отпи от виното си. Върна се с колеблива крачка към кръга, сякаш стаята вече се въртеше пред очите й.

— Честта да въртиш шишето първи се пада на теб, Анджело — Тинсли постави бутилката в средата на малкия ориенталски килим, който майката на Кели беше изпратила като подарък за повече уют в стаята на общежитието, и той я завъртя. Дебелата бутилка се въртеше и въртеше, докато накрая бавно спря, сочейки право към Бени. Тя изписка от удоволствие и пресече килима на колене, за да стигне до Анджело, който зяпна дългата й шия, открита от високо вързаната коса. Бени се наведе рязко и притисна устните си към сочните устни на Анджело. Той се стресна от внезапното й движение, но после бързо се окопити и всички момичета наблюдаваха продължителната им целувка.

Явно Бени не беше чак толкова благочестива, за колкото я смяташе, помисли си с изненада Джени. Бени най-накрая се отдръпна и се плъзна назад към мястото си в кръга, а устните й бяха влажни и разтегнати в огромна доволна усмивка.

— Мой ред е — каза Кели, обзета от ревност, че Бени първа се е целувала с Анджело. Обърна шишето към себе си, после награби Анджело и го целуна страстно, досущ като героиня в сапунена опера. Брет сръчка Джени, когато тази целувка започна подозрително да се проточва. Анджело тъкмо вдигаше ръка, за да докосне косата на Кели, когато Тинсли властно и многозначително изрече:

— Съжалявам, край.

Кели се оттегли, без да отлепя очи от Анджело, на когото май се искаше играта да е свършила, за да може да я целува ексклузивно. След това беше ред на Брет — тя завъртя шишето лениво и сърцето на Джени прескочи два удара, когато гърлото му се насочи някъде между нея и Верена, но определено по-близо до нея.

— Оооо, на косъм — разочаровано възкликна Верена. — Давай, Джени, ти си.

— Ама не, моля ти се, шишето не посочи точно мен — каза тя. Колкото и да беше готин Анджело, от мисълта да се целува с друг, освен с Изи, й призляваше. Нямаше начин да повтори това, което Кели току-що беше сторила — особено след Изи. Изглеждаше й супер тъпо да целува, когото и да било друг.

— Какво става, Джени? Не искаш ли да играеш? — усмихна се Тинсли. — И редът на Верена ще дойде, не се тревожи.

Джени усети, че всички очи са приковани в нея. Мъглявата червеникава светлина в стаята изведнъж й се стори гротескна. Очите на Кели я пронизваха. Гадост. Гадост. Гадост. Кели щеше да разбере, че има нещо, ако тя откаже да играе. С примряло сърце Джени допълзя до Анджело, а килимът под краката й гореше. Спря се пред него. Той изглеждаше замаян, но все пак изпълнен с решимост да продължи геройски играта. Тя бързо докосна с устни бузата му и се отдръпна.

— Не ни обиждай! Само истински целувки, моля! — Тинсли се наведе напред, косата й падна тежко от двете страни на лицето, а виолетовите й очи блеснаха като два лазера. — Няма от какво да се притесняваме, нали така? — Както винаги, гласът й беше ведър и привидно безгрижен, но Джени знаеше много добре, че в момента Тинсли я подлага на изпитание и ако не го издържи, може спокойно да се прости с мечтите си за принадлежност към елита на „Уейвърли“. А това беше всичко, което искаше, нали така? Да бъде едно от красивите, популярни момичета, които са приятелки на Тинсли Кармайкъл. Подобен статут е безценен — със сигурност струва повече от една малка, миниатюрна целувчица по устата…

Без да казва нищо, Джени се обърна отново към Анджело и го целуна с език. Имаше намерение само да задържи за известно време устните си върху неговите, но Анджело беше истински вглъбен в играта и взе целувката им твърде присърце. Джени успя да издържи до три, преди да се отдръпне, след което се върна на мястото си в кръга, борейки се с порива си да вземе от шкафчето на Брет дезинфектанта за уста и да си направи гаргара. После хвърли поглед към Тинсли, с надежда да срещне одобрение в очите й, но те изглеждаха точно така, както и преди трийсет секунди.

— Не забравяй да завъртиш бутилката — хладко каза тя и се облегна на леглото със скръстени пред гърдите си ръце. Приличаше на кралица, изгледала отегчено поредното посредствено изпълнение на една от своите придворни дами, готова за следващото. Подритна с върха на крака си бутилката към Джени.

В този момент Джени се почувства като в асансьор, неочаквано пропаднал с двайсет етажа надолу, и с ужасяваща яснота осъзна, че да спечели одобрението на Тинсли няма да е тъй лесно, като да целуне веднъж някакъв сервитьор в пицария. Тя завъртя покрусено шишето, като не спираше да хапе устни, за да не се разплаче като едно голямо бебе, каквото всъщност беше. Какво беше сторила? Джени се отврати от себе си — как можа да позволи на Тинсли да я изнудва така? И как щеше да го обясни на Изи? Нямаше търпение да измие зъбите си и да премахне ужасния чужд вкус в устата си.

— Кой е навит да играем на стрип покер? — Кели се изправи с клатушкане, а токчето на една от сатенените й обувки прониза наядено парче пица, оставено на пода. Тя изруга и изхлузи крака си от обувката, която остана там, където си беше.

— Ще останеш ли и за тази игра, Анджело? — Сейдж седна до него и обви раменете му с ръка, разочарована, че не получи шанс да се целува с него, но пък изпълнена с ентусиазъм да замени този шанс с възможността да го види как се съблича.

— Предполагам, че бих могъл.

— Хей — Брет загрижено сръчка Джени, — искаш ли да се измъкваме оттук? Да гледаме телевизия долу или нещо друго?

Джени сграбчи ръката на Брет с благодарност; беше пияна и депресирана, и отчаяно се нуждаеше от уединение.

— Да, за бога! Моля те, нека тръгваме!

Брет се изправи и подаде ръка на Джени.

— Къде отивате? — настойчиво запита Кели, докато търсеше из бюрото си тестето карти, което обикновено държеше там. Брет се протегна и се прозя:

— Ще слезем долу и ще гледаме филм. Напих се. Ако продължа, ще ми стане лошо, а и не съм кой знае какъв картоиграч. — Тя взе една картонена чиния и сложи няколко парчета пица в нея, преди да се отправи към вратата след Джени, която изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче. — Доскоро!

Кели тресна чекмеджето и присви очи. Брет изобщо не изглеждаше пияна. Поне не толкова, колкото Джени. Какво си въобразяваха те двете, та напускаха така безцеремонно срещата на „Кафе Съсайъти“, преди да е започнала истинската веселба?

— Брет е станала толкова отегчителна — отбеляза Тинсли и разбърка картите като истински професионалист. Подаде тестето на Селин, която се зае да раздава, без да спира да се кикоти и да ръчка от време на време вече доста пияния Анджело. Сейдж свали една шнола от костенуркова черупка от косата на Селин и я сложи на Анджело. Всички избухнаха в пиянски смях.

— Държа се като кучка цяла година — добави Кели, обидена на Брет, че отново пренебрегва компанията й, — и сигурно затова не успя да задържи интереса на любимия си г-н Далтън.

Кели надигна нечия полупълна чаша и я пресуши. Знаеше, че се е натряскала до козирката, но така поне се спасяваше от самосъжаление. От къде на къде Джени и Брет бяха тъй задружни? Какво ги сближаваше така? Тя не би имала нищо против да се свие на някой от диваните долу, да се завие с кашмиреното си одеяло, да хрупа чипс и да гледа някой филм на Линдзи Лоън заедно с тях двете, стига да им беше хрумнало да я поканят. Тинсли се наведе напред и изрече тайнствено:

— Представете си, че знам причината за внезапното охлаждане на техните отношения.

— Ти!? — Кели се опита да не изглежда ужасена. Огледа се наоколо. Бени и Алисън си наливаха още за пиене и не им обръщаха внимание, а Верена, Селин и Сейдж бяха напълно обсебени от Анджело. Тинсли поклати лъскавата си грива.

— Дааа. Имахме много… много обещаваща среща миналата седмица. И той ще ме води утре в Ню Йорк, на малка романтична разходка — усмихна се гордо тя.

Кели извърна поглед. Как е възможно Тинсли да е направила това? Ами тоя Далтън? С колко ученички имаше намерение да се опита да спи? Горката Брет. Разбира се, че Тинсли беше виновна. Кели потръпна и се поколеба дали да не слезе долу и веднага да каже на Брет. Но после се сети, че Брет беше прекалено заета с новата си най-добра приятелка, Джени. Затова Кели се отказа и си наля ново питие. „Тинсли е отвратителна, точно така“, говореше си тя наум, „но поне е искрена. За разлика от нея Брет и Джени са не само отвратителни, но и потайни“. А може и виното да говореше вместо нея в ума й, кой знае.

 

 

OwlNet Email Inbox

To: Eric Dalton’s students and advisees

From: [email protected]

Date: Вторник, септември 17, 8:55

Subject: Свободен ден

 

Скъпи ученици,

Поради непредвидени обстоятелства днес няма да съм в състояние да водя часове. Моля продължете с планираните в конспекта задачи.

Благодаря ви, ще се видим утре.

Искрено ваш,

ЕФД

 

 

OwlNet Email Inbox

To: [email protected]

From: [email protected]

Date: Вторник, септември 17, 9:17

Subject: Болна ли си?

 

Ей, Кели,

В час по латински съм, но теб те няма. Исках само да проверя дали не искаш да ти донеса супа или бадемов кроасан… или сок?

С любов,

Брендън