Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (34)

34

Мъдрият бухал знае, че пиянските думи често са най-искрените

— Уолш — Джеремая стисна ръката на Изи, която посягаше към почти празната бутилка „Джак Даниълс“, — трябва да спреш. Вече си развалина.

Изи се беше завлачил до импровизирания бар веднага, след като момичетата се качиха върху бюрото. Естествено той би се порадвал на едно добро шоу толкова, колкото и всеки друг, но откакто разбра, че Тинсли се е опитала да го изрита от „Уейвърли“, всичко около нея му изглеждаше добре пресметнато. Да, беше красива и екзотична, и вълнуваща, но освен това беше и невероятна кучка. Това отблъскваше Изи, а от начина, по който Кели нелепо се опитваше да й подражава, направо му призля. Защо толкова се влияеше от мнението на хората? Това беше едно от нещата у Кели, което винаги го влудяваше.

— Тенкю, бро, обаче съм добре — бутилката чукна ръба на чашата му и течността се плисна върху топящите се бучки лед.

— Сега ще ти дам нещо, от което ще се почувстваш още по-добре — Джеремая се хилеше така загадъчно, сякаш току-що беше намерил Кийра Найтли гола, в някой от многобройните ъгли на апартамента.

— Наистина не ми се пуши, пич — Изи се беше довлякъл насила до Бостън, тъй като изобщо не беше в парти настроение. Всичко, което беше искал от тази вечер, беше да изнесе одеяла на поляната в гората, да се сгуши с Джени върху тях и двамата да гледат звездите. Само че беше твърде горд, за да пропусне Бостън след това, което тя беше направила.

— Няма никаква трева — Джеремая извади черната „Моторола“ от джоба на дънките „Дизел“, — преди малко на секретаря ми се записа едно доста секси съобщение, в което се твърди, че Брет много ме обича.

— Тва е супер, пич! — Изи погълна на един дъх чашата с уиски. — Супер за теб!

— Не, супер е и за теб — потупа го по гърба Джеремая. — Съобщението е от Джени. Тя твърди и някои други, много интересни неща. Трябва да чуеш.

Джеремая натисна някакви копчета на телефона си и го връчи на Изи. Той го залепи за ухото си и остави топлия, леко пиян глас на Джени да се влее в него като най-силния наркотик. „Защото и аз обичам някого“, чу я да казва и изведнъж гневът му се стопи. Не желаеше нищо друго, освен да я държи в ръцете си, докато тя изрича това.

— Яко, а? — Джеремая го сръчка в ребрата.

Изи се взираше зашеметено в брокатения тапет. Какво правеше той тук, в тъпия „Риц Бостън“? Не се вълнуваше от перспективата да гледа как Хийт Феро се съблича с момичетата. Единственото момиче, което би искал да види съблечено, сега се намираше в „Уейвърли“.

— В състояние ли си да караш? — попита Изи.

Джеремая се ухили и потупа джобовете на кадифения си блейзър, в който издрънчаха ключовете от колата.

— Великите умове могат да четат мисли. Не пих тази вечер. Готов ли си да се омиташ оттук?

— Вече ме няма.