Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (17)

17

Един благопристоен бухал от „Уейвърли“ не сваля сервитьори в пицария

Джени се изкачи по стъпалата на „Дъмбъртън“, като се надяваше да завари съквартирантките си в приготовления за срещата на „Кафе Съсайъти“. Идеята да се обличат заедно много й допадаше. Може би Тинсли щеше да й даде някоя от блузите си или не, по-скоро ще е колан, заради драстичната разлика в гръдните им обиколки, с думите: „Вземи го, ще ти стои страхотно.“ Джени винаги си бе мечтала за сестра, но да споделя стая с три други момичета беше следващото най-страхотно нещо след това. Тя бутна вратата на 303 с трепетно очакване, само че завари стаята празна, с изключение на ефирна следа от парфюма на Тинсли във въздуха.

Джени въздъхна и започна колебливо да ровичка из гардероба си; искаше да е сигурна, че няма да подцени или надцени ситуацията. Тинсли изрично бе подчертала в имейла, че се изисква „подходящо облекло“. Издърпа най-модерните си панталони от закачалката — кралско синя комбинация от коприна и памук на „Алберта Ферети“, която струваше петмесечната й квота в „Барнис“. Моделът беше от онези, които успяват едновременно да изглеждат стилно и да прикриват недостатъците на собственика им. Не беше никак чудно, че богатите винаги изглеждат добре — можеха да си позволят такива качествено ушити дрехи. Джени се опита да навлече белия сатенен топ „Келвин Клайн“, който беше купила, без да изпробва от разпродажба в „Сакс“, но той, за разлика от панталона, успяваше да й придаде едновременно бременен и евтин вид. Съблече го и го запрати в ъгъла. Още няколко блузки се присъединиха към него, докато най-накрая се спря на сребрист потник с мъниста и дантелен ръб, и морскосин втален блейзър на „Бен Шърман“.

— О-хо, някой тук изглежда страхотно! — извика Брет, докато влиташе без дъх през вратата и незабавно започна да се съблича. Погледна за половин секунда към гардероба си и грабна чифт високи сандали от тъмносив сребрист сатен, с винтидж брошки отгоре. Джени ги беше виждала в списание „ИнСтайл“ и остана шокирана, когато Брет й ги подаде с думите: „Носиш трийсет и шести номер, нали? Ще ти стоят върховно.“

— Откъде знаеш кой номер нося?

— Ъ… ами пробвах веднъж онези бургундскочервени кадифени ботуши, които са под леглото ти — призна смутено Брет. — Аз нося трийсет и шест и половина, и просто трябваше да видя дали ми стават.

Джени се засмя и нахлузи фините обувки на Брет върху краката си.

— Можеш да ги вземеш, когато поискаш. Ако не са ти прекалено неудобни — Джени се обърна и видя как Брет, напълно облечена, гримирана, сресана и обута в ботуши, потупва едно малко флаконче „Шанел“ върху китките си.

— Уау, бърза си! — слисано отбеляза Джени.

Когато влязоха в „Ритолис“, другите момичета бяха вече там, насядали около една от големите кръгли маси в ъгъла. Кели, Бени, Верена и Тинсли бяха облечени в рокли, с които изглеждаха като директно слезли от модния подиум.

— Заповядайте, скъпи мои дами, седнете — поздрави ги тържествено Тинсли и отпи от пластмасово спортно шише, пълно с неизвестна газирана розова субстанция. — Все още очакваме Сейдж и… кого?

— Селин — отвърна раболепно Кели в същата секунда.

— Ето ги — Верена помаха с отрупаната си в пръстени ръка към Сейдж и Селин, които тъкмо влизаха. Брет седна до нея, а Джени зае празното място до Алисън Куентин, красивата корейка от класа й по изкуства.

— Здравейте на всички — Джени се почувства отново като новачка, но беше толкова благодарна, че присъства на срещата на тези красиви, популярни момичета! Тя на свой ред извади една пластмасова спортна бутилка, която двете с Брет бяха напълнили с някакво евтино мерло, и я сложи на масата.

— Хм, какво има тук? С Бени сме на водка с лимонада от три часа насам — изломоти Алисън и кимна с копнеж към вече полупразното им шише.

— Това е гадно вино, но сте добре дошли, ако вашето пиене свърши — отвърна Джени, докато Селин Колиста се приближаваше към масата. Носеше тъмночервена памучна рокля без презрамки „Вера Уанг“ и сребристи обувки „Маноло Бланик“^[1] с тънък ток. Черната й коса очевидно току-що се беше разделила със сешоара.

— Виж ти — отбеляза Бени, — някой е получил нова рокличка от тате.

Бащата на Селин беше един от най-известните съвременни режисьори и тъкмо завършваше филм с Кейт Хъдзън и Марк Ръфало — факт, който Селин не пропускаше да припомни на хората.

— Не — каза Селин и се завъртя, за да демонстрира идеалното съчетание между цвета на роклята и маслинената й кожа. — Взех я от служебния реквизит, Кейт я носеше във филма. — Тя постави ръце на тънката си талия. — Разбирате, че просто трябваше да я взема!

Джени и Брет се спогледаха със сподавени усмивки.

— На парти ли ще ходите, момичета? — до масата им незабележимо се бе приближило великолепно същество от мъжки пол, но сега, след като беше на сантиметри от тях, присъствието му незабавно спечели внимание. Джени го беше виждала веднъж и преди, когато се беше отбила за парче пица заради пропуснат обяд, но момчето й се видя още по-готино в обикновената си черна тениска и леко свлечените ленени спортни панталони.

— Тук е партито, Анджело — закачливо каза Кели и прокара пръсти по ръба на коженото меню.

Джени остана изненадана от фамилиарните нотки в гласа й — познаваха ли се?

— Е, радвам се тогава, че се паднах на смяна — Анджело издърпа малко тефтерче от колана си.

— Ние също — намигна му Тинсли. Той положително се бе развълнувал — едва ли всяка вечер му се случваше да обслужва тълпа страхотно облечени и полупияни девойки, нетърпеливи да флиртуват с него. Джени отпи глътка от пластмасовата бутилка, с надежда това да я приобщи малко повече към останалите.

— Е, момичета, решихте ли какво ще поръчате?

— Хм… — поколеба се Сейдж Франсис, преметна платинената си коса през рамо и се наведе към Анджело.

— Колко пица мислите, че ще успеем да изядем? — попита Бени, с явното желание да не изостава от другите. Тя вторачи огромните си тъмнокафяви очи в Анджело, а той започна да оглежда компанията преценяващо, като един истински експерт по пиците. Джени осъзна, че дори и самата тя се намества нервно и суетно, за да му се хареса.

— Вие, момичета, никога не ядете толкова, колкото би трябвало. Прекалено слабички сте. Бих казал, че ви трябват три големи пици.

Всички се усмихнаха. Та кой не би се зарадвал от констатацията, че е слаб? Обсъдиха въпроса за минута и се спряха на една пица със сирене и гъби, една с песто сос и трета с пеперони и маслини.

— Той е невъзможно готин! — възкликна Сейдж в мига, в който Анджело се отдалечи.

— Дали да му кажа нещо на италиански… — Бени прехапа устни, оцветени в бледорозово червило. Цветът беше малко невзрачен, но Тинсли знаеше, че червилото й беше любимо заради името на етикета си — „Девица“. Тинсли и Бени се бяха напили веднъж, докато учеха за финалния тест по европейска история и Бени й беше споделила, че се смята за преродена девица (без религиозен оттенък), тъй като по време на миналата коледна ваканция случайно беше отдала девствеността си на някакъв пич от горните курсове на „ЮПен“, с когото родителите й я бяха запознали, но твърдеше, че това не се брои — нещо, което Тинсли намираше за особено забавно.

— Това не е ли малко расистко? — попита Селин и сбърчи нос от недоволство. — Това, че е италианец, не означава автоматично, че говори италиански. Искам да кажа… и Алисън е корейка, но не говори корейски, нали?

— Всъщност говоря — призна извинително Алисън.

— Обзалагам се, че мога да сваля Анджело първа — рязко обяви Кели. Джени се вторачи в нея и се зачуди откъде ли дойде този внезапен неин изблик на безразсъдство. Кели изглеждаше по-предизвикателно от обичайното тази вечер — беше заменила традиционно класическия си стил с облекло, което бе подходящо за тур из нощните клубове с Линдзи Лоън: закачлива къса рокля на „Макс Азрия“^[2], цялата в плисета и тъмночервен цвят. Дълбокото деколте, което би изглеждало нелепо върху гърдите на Джени, разкриваше деликатните линии на Кели. За бога, тя трябва да яде повече, помисли си Джени и си пожела да може да й прехвърли малко от собствения си излишен обем, концентриран предимно върху гръдния кош.

— Залагам петдесетачка, че ще те изпреваря — контрира я весело Бени. Сейдж и Селин бързо се включиха в облога.

— Анджело е готин — облегна се назад Тинсли с ясното съзнание, че изглежда великолепно в шифонения си корсет, цвят екрю. Той подчертаваше мургавата й кожа и тъмната коса, обрамчила лицето й на големи, гъсти вълни. — Но бих предпочела някой по-зрял.

— Ами сваляй баща му тогава — предложи Брет, след като отпи дълга глътка от шишето си. Двете размениха заредени с напрежение погледи и Джени се зачуди какао става. Почувства се дискомфортно при мисълта за всички подводни течения на тази маса, които вероятно пропускаше — тези момичета се познаваха от години, а тя идваше току-що.

— Е, това вече е презряло — смръщи се Тинсли. — Не бих могла да излизам с мъж, прехвърлил двайсет и петте, независимо колко е надарен.

— Като говорим за надареност, цялата фамилия има репутацията на расови коне в това отношение — прошепна Алисън на Джени, която едва не се задави с топлото вино.

— Сигурна съм, че все някой може да провери това, нали? — изкиска се Джени с неочаквана дързост. Спешно се нуждаеше от някаква храна в тялото си, иначе скоро щеше да има проблем. Главата й вече бе започнала да се замайва.

— Трябва да се изпишкам — заяви Кели, без никаква връзка с разговора. Изправи се и тръгна към банята в задната част на ресторанта, поклащайки се леко на токовете си. Тинсли обърна синьо-виолетовите си очи към Джени за първи път тази вечер.

— Може ти да провериш. Или си хвърлила око на някой друг? — тонът й беше дружелюбен и лек, и ако въпросът бе зададен от друг, а не от нея, Джени щеше да го приеме като чисто любопитство. Но Тинсли я бе видяла да излиза с Изи от гората, Джени вече беше сигурна — едва ли случайно повдигаше въпроса точно сега, докато Кели я няма на масата, сякаш се надява по този начин да я подтикне да разкрие тайната си.

— Тези въпроси са извън правилата, нали? — невинно попита Джени. — Номер едно: никакви гаджета.

— Отлично! — Тинсли я награди с кисела усмивка. — Внимаваш.

Погледите им се сключиха над масата, а после Джени отмести своя и отпи глътка вино.

— Само гаджетата са забранени, нали? — нервно попита Селин. — Но не и, да кажем, флиртовете с момчета?

— Това, скъпа моя, е даже препоръчително — покровителствено рече Тинсли и отново се облегна на стола. Приличаше на пантера, която дебне: силна и леко отегчена, изчакваща подходящия момент да скочи.

Анджело се появи с три димящи пици върху огромен поднос. Той професионално ги сервира в чиниите на момичетата, които му хвърляха закачливи усмивки. Докато Джени подаваше чинията си към Анджело, забеляза, че той зяпа деколтето й. Огледа се, за да види дали някой друг е забелязал, и срещна замисления поглед на Тинсли. Внезапно гладът й се изпари. Почувства, че по някаква причина звездата на „Уейвърли“ й е хвърлила око, и това съвсем не беше приятно чувство.

OwlNet Instant Message Inbox

РайънРейнълдс: Как мина първата ви среща? Танцувахте ли голи върху масите?

БениКънингам: Нощта е още млада… Тъкмо се прибрахме от „Ритолис“.

РайънРейнълдс: Пияна ли си?

БениКънингам: Нека да кажем, че целият свят се върти в момента и аз имам желание да се гмурна в него гола.

РайънРейнълдс: Запази това за Бостън. Чух, че „Риц“ имат джакузи във всяка стая.

OwlNet Instant Message Inbox

ТинслиКармайкъл: Пия вино и си мисля за теб…

ЕрикДалтън: Къде си?

ТинслиКармайкъл: Извън пчелната ти пита.

ЕрикДалтън: Кога ще те видя отново?

ТинслиКармайкъл: Достатъчно скоро. Знам, че дистанцията разпалва желание в сърцето.

ЕрикДалтън: Или го тормози… Хайде да отидем в Ню Йорк.

ТинслиКармайкъл: Вече мислех, че никога няма да попиташ. Отдавна мечтая да отседна на „Банфийлд“ номер 40, Сохо.

ЕрикДалтън: Може да се уреди. Вторник? Ще се пишем болни.

ТинслиКармайкъл: Бухалът от „Уейвърли“ никога не пропуска часове! Шегувам се. Идеята ми допада.

ЕрикДалтън: Добре.

ТинслиКармайкъл: И като говорим за пропускане на часове… Видях Изи Уолш да го прави, а доколкото знам, е в изпитателен срок…

ЕрикДалтън: Хм, ще се наложи да разменя няколко думи с него. Този младеж постоянно създава проблеми.

ТинслиКармайкъл: На мен ли го казваш?

ЕрикДалтън: Значи вторник? Ще чакам с нетърпение.

ТинслиКармайкъл: Естествено, че ще чакаш с нетърпение.