Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (24)

24

Бухалът от „Уейвърли“ може да пази тайни, особено ако те са пикантни

— Иска ми се да не трябва да я връщам — нацупи се Тинсли. Тя постави чашата с мартини върху стъкления плот и свали антикварното скъпо бижу от ръката си. — Но все пак ти благодаря, че ми я даде за малко.

— Удоволствието беше мое — усмихна се Ерик към нея и тя улови погледа му. Бяха пристигнали в хотела преди час и се настаниха в елегантния бар, докато пиколото пренесе багажа в стаята им. Пиеха вече трето мартини, макар да не бяха стигнали до първа целувка. — А сега… Стигнахме до…

— Тайните — прекъсна го Тинсли. След виртуалния им флирт тя си беше представяла как в мига, в който се затворят вратите на колата му, двамата ще започнат да разкъсват страстно и нетърпеливо дрехите си и ще го направят там, на задната седалка. Вместо това обаче Ерик я беше помолил да му разказва истории за семейството си и беше я занимавал с истории за баща си. Като цяло денят до момента беше тотално скучен и не-секси, и тя с готовност би внесла необходимата промяна. — Кой не обича сочните тайни?

— Е, аз поне ги обичам — Ерик се наведе към нея.

Така. Сега беше малко по-добре.

— Сигурно знаеш някои по-пикантни, хм? — закачи го Тинсли. По някаква причина тя очакваше от него да признае, че е харесвал Брет, но това се е променило в секундата, в която е зърнал нея. Искаше да чуе колко по-интелигентна, сексапилна и готина е тя.

— Аз ли? Неее… — той седна и отпи отново от чашата си. Барманът пусна някакъв сластен джаз, сякаш прочел мислите на Тинсли. — Но пък съм сигурен, че ти знаеш.

— Хм — тя се престори, че разсъждава. Ако нямаше смелост да започне пръв, сега щеше да го улесни. — Ами, имам една приятелка… Брет…

Ерик се прокашля. В хотела влезе високият супермодел, когото Тинсли бе виждала на миналогодишните ревюта на „Блумарин“^[1], но Ерик не свали очи от нея.

— Тинсли, аз…

— Е, то не е точно моя лична тайна… — продължи тя и откъсна погледа си от супермодела, — но тази моя приятелка разказа на всички в „Уейвърли“, че семейството й уж спасявало кайри или каквито и да са там птици, в Нюфаундленд, въпреки че баща й всъщност прави липосукции в Ню Джърси! Можеш ли да си представиш?

— Да, Брет ми спомена за това веднъж — Ерик огледа нервно сумрачното помещение. — Така че, предполагам, тайната не е особено пикантна.

Чакай малко, какво? Това беше най-голямата тайна на Брет и тя я беше споделила с Ерик? С Ерик Далтън? Тинсли внезапно изпадна в паника, че флиртът му с Брет може да е бил нещо повече, отколкото бе допуснала. Може би той все пак не мислеше, че Тинсли е по-секси и по-красива от Брет?

— Нямах представа, че сте били толкова близки — промърмори тя студено.

— Не бъди такава — сгълча я той и Тинсли с изненада установи, че това й харесва. Почувства се като палава ученичка, каквато и беше. Ерик се пресегна, взе брадичката й в ръка и потърси очите й. — Сигурен съм, че го чуваш непрекъснато, но ти наистина имаш най-удивителните очи!

С тези думи той се наведе към нея, за да я целуне. В момента, в който устните им се сляха, Тинсли си помисли, че да, непрекъснато й повтаряха само това. Цяла вечност чакаше да чуе например, че бенката зад ухото й е най-сексапилното нещо у нея, но досега никой дори не беше я забелязал. Когато Ерик плъзна ръка по шията й и докосна с ръка застъпващото се деколте на ефирната й синя рокля, тя отметна назад гъстата си тъмна коса. Можеше поне да му даде шанс да забележи бенката й, нали така?

— Дали да не се качим в апартамента си вече? — прошепна Ерик задъхано.

— Нека го направим.