Сесили фон Зигесар
Звездата на колежа (38)

38

Бухалите от „Уейвърли“ знаят, че понякога леките наказания са най-тежки

Няколко минути преди девет един сребрист „Мерцедес-Бенц“ спря пред портата на „Уейвърли“. Задните врати се отвориха и три много рошави бухала се изсипаха отвътре след очевидно дълга нощ на поквара и пиянство. По лицата на Тинсли и Кели бяха размазани остатъци от снощния грим.

— Бягайте! — заповяда Тинсли, след като хвърли едри банкноти на шофьора и тръшна вратата на колата. Беше я поръчала в секундата, в която влязоха обратно в хотелската стая, след което оставиха бележка на останалите, че ще пообиколят града и ще се видят по-късно в училище. Кели не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че деканът я видя гола. Тъпо. Слава богу, че той не беше гол!

Хийт се затича напред, а черната му кожена чанта подскачаше върху бедрото му. Кели завъртя отегчено очи, преди двете с Тинсли да започнат своя спринт през влажната трева, и каза:

— Загубеняк.

— Е, с него поне е по-интересно — Тинсли спря за миг, за да събуе сатенените си сандали. Трябва да инвестира в по-практични обувки. — Хайде, Кей, побързай. Имаме около две минути до девет.

Кели беше спряла и притискаше двете си ръце върху стомаха. По време на цялото пътуване се чувстваше зле, но сега, след тичането, непоносимо й призля. Тя се наведе над една грижливо оформена цветна леха и повърна.

— По дяволите! — Тинсли прецени разстоянието, което им оставаше до общежитието. Нямаше начин да успее, ако се налагаше да чака Кели. Мамка му!

Кели избърса уста с ръкава на скъпия си черен пуловер. Точно така щеше да свърши, разбира се — сама насред моравата на „Уейвърли“, повърнала червата си пред всички. Искаше да умре.

— Продължавай сама — каза тя, но Тинсли не помръдна. Вместо това отвори ципа на голямата си чанта „Прада“ и започна да рови вътре, докато не извади полупълна бутилка вода.

— Ето — подаде я тя на Кели. — Пий.

Кели се просълзи. Е, може би Тинсли не беше чак такава кучка. Десет минути по-късно, докато се промъкваха на пръсти в „Дъмбъртън“, те вярваха, че са се прибрали без проблем. Докато не влязоха в общото помещение и не съзряха декан Меримаунт, облегнат на камината.

— Закъсняхте — той въздъхна, като определено изглеждаше все още вбесен. Прокара ръка през посивялата си коса, сресана върху темето.

— Само с пет минути! — извика Кели, а после затисна уста от страх да не повърне върху него.

— Моля ви — промълви Тинсли покрусено, — трябва ли да ни наказвате?

— За нещастие, да — Меримаунт изпъна вратовръзката си в кафяво и тъмносиньо. Защо беше с вратовръзка в неделя сутрин и как, за бога, се беше върнал в кампуса толкова бързо? — Тази институция има правила, които трябва да се спазват. Въпреки това обаче — той ги погледна многозначително, — поради смекчаващи вината обстоятелства, наказанието ви ще бъде доста по-леко, отколкото се полага. И влиза в сила незабавно — вие двете вече няма да живеете заедно. Направих някои промени и освободих една стая долу, на първия етаж. Кели и Джени Хъмфри ще останат в 303, а Тинсли и Брет Месършмит ще се преместят в 121.

Тинсли зяпна изумено.

— Навярно се шегувате!

Тинсли и Брет, двете сами? Ето това вече беше нелепо. И какво щяха да правят? Да обсъждат уменията на Ерик да се целува, докато си лежат вечер в леглото? Тинсли почти се разсмя, толкова абсурдно й се стори. Ами Кели и Джени? Можеха да сравняват впечатленията си от Изи, докато взаимно си правят маникюр. Не, администрацията просто не би могла да измисли по-перфектно наказание, за която и да е от тях. Меримаунт я погледна строго.

— Стаята е свободна в момента. Не би трябвало да ви отнеме много време да се преместите — той се насочи към вратата. — Колкото по-скоро започнете, толкова по-добре.

— Тоя тъпак! — свирепо изсъска Кели в мига, в който вратата се затвори зад него. Гризеше ноктите си от напрежение. — Как се очаква от мен да живея с тази малка курва! Та тя сигурно ще спи с Изи всяка нощ!

— Да, сякаш ти никога не си правила това — прати й въздушна целувка Тинсли. Кели яростно я стрелна със зелените си очи, но на нея не й пукаше. Чувстваше се странно възбудена от новото стечение на обстоятелствата. Животът би бил твърде скучен, ако от време на време не се случваха такива неща, та да го раздвижат. — Хайде, нека разпространим новините.