Чайна Миевил
Морелси (46)

Четирийсет и четири

Най-важната наука без съмнение е феровиаокеанологията — изучаването на самите железни линии на морелсите. Тя господства над всички проучвания и ги свързва. При правилния подход тя се простира подобно на релсите и траверсите върху размишленията от всички области на науката. Да изучаваш релсите означава не само да изучаваш металургията, чрез която е произведено изграждащото ги веществото, а и приложните технологии, грижещи се за тяхната изправност — тяхната поддръжка, почистване и ремонт чрез тайните служения на ангелите локомотиви. Означава да изучаваш биологията, да градиш хипотези за връзката между леговищата на всички подземни животни — и ерухтонните, и тези, които вечно са под пръстта — и заплетените линии над тях.

Означава да изучаваш символология. Още от времето на свадата между боговете, откакто останалата част от света е добила форма и е започнала да съществува, за да служи на естетическите и символически нужди на морелсите, ние — градове, континенти, села, влакове, и ти, и аз — сме функции на релсите.

Ако стигне надалече, една железничарка ще открие поклонници на богове с всякакви форми и размери, с всякакви способности, от всякакви вероизповедания и с всевъзможни склонности, и не само богове — извисен морал, духове на предците, абстрактни принципи. В Северен Питман теологията е особено поразителна. Там една църква проповядва паметното учение, че ако всички влакове спрат заедно само за миг, ако никакви колела не тракат по железния път, целият човешки живот моментално ще угасне. Защото подобни шумове са хъркането, диханието насън на морелския свят и релсите са тези, които ни сънуват. Не ние сънуваме релсите.