Чайна Миевил
Морелси (13)

Единайсет

Къртоловният влак, погнал плячка, трака в един вид ритъм — настоятелен, не твърде бърз, ту секва, ту започва, когато влакът свърва напред и назад по отклонения, сменя линиите, преследва жертвата си, а екипажите дебнат за издайнически могили от пръст.

Един вид ритъм — не в един ритъм. Диханието на колелетата при лов приема много форми, но всички те внушават на къртоловеца увереност, спокойна енергия, овладян устрем. Всички те по подразбиране са тактовете на влака хищник, които карат кръвта да кипи. Когато старите ловци окачат на пирона вехтите си железопътни такъми и се оттеглят в къщурка, кацнала върху някоя канара, за да стават по изгрев-слънце, то точно този ловен ритъм ще отбиват стъпките им, неволно и незабелязано. Дори и в ковчега, казват някои, точно него отбарабаняват петите на мъртвия капитан.

Съвсем друго е с влака, бързащ по спешност. Ритъмът му е съвсем различен. „Медис“ препускаше.