Чайна Миевил
Морелси (16)

Четиринайсет

Един бюрократ се съжали над тях. „Медис“ пристана в дока, маневрира и се намести до канцелариите на началника на пристанището. Пътьом подмина влак от военната флота, дошъл чак от Манихики — като много недотам могъщи островни държави Болонс бе поверил с договор защитата си — и нападението си — на тази велика ферофлотска сила. Отегчени на вид офицери в сиви униформи се мотаеха нагоре-надолу по покривните палуби, оглеждаха „Медис“, смазваха оръжията си.

Шам слезе с първия отряд, който тръгна с доктор Фремло да предаде Ънкъс Стоун в ръцете на тукашните доктори. От мостчето стъпи на твърда земя, на калдъръм, който не се клатеше, не се люлееше. Имаше едно старо клише — че първата стъпка на твърда земя след седмици на морелси те препъва отново, неподвижният камък внезапно пощурява като трамплин. Старо клише, ала вярно: Шам се пльосна на земята. Другарите му се разкикотиха. Той се поприсви, а после спря и също избухна в смях.

Местна кола подкара Шам, доктора, капитанката и първия помощник — всички те се суетяха около мятащия се в дивашки делириум Ънкъс Стоун — през тесните улички на Болонс. Шам се грижеше за ранения, докато докторът сменяше превръзките. Наум той мрънкаше молитви към Схватливия Ом, великия дундест бог шеф, едно от малкото божества, на което се кланяха из целите морелси, каквито и да бяха особеностите на местните пантеони. Болонс беше икуменически и издаваше църковни лицензи на всяко божество, чиито поклонници можеха да си плащат таксите. Но неуважителния култ към Схватливия Ом там го приемаха по-сериозно, кланяха му се с повече хъс, отколкото на повечето спирки по морелсите. Шам представа си нямаше точно в какво вярва, ако изобщо вярваше в нещо, но да отправи безмълвно и набързо някоя и друга дума на един от малкото богове, чието име помнеше, като че нямаше да навреди.

Когато пристигнаха в болницата, лекарят остана и не спря да се кара с местните болногледачи, докато траеше лечението. Затова капитанката най-сетне заговори на Шам по обратния път към „Медис“.

— Какво е професионалното ти мнение, Сурап? — попита тя.

— Ъммм… — Професионално мнение! Можеше да й даде професионално мнение за това какво да издялаш върху дървен корем, за да ти поолекне от скуката, това вършеше ли работа? Той вдигна рамене. — Доктор Фремло като че храни надежди, госпожо.

Тя извърна очи.

Шам трябваше да се върне в болницата на другия ден, за да получи нареждания. Засега беше свободен за кратко.

След като откараха Стоун, чувството за бреме и неотложност се разсея. Колкото и да беше плюл по Болонс на път за насам, изведнъж екипажът бе обзет от нетърпение да го проучи. Разделиха се на групи според различните си приоритети. Яш-кан и Линд се замъкнаха на някакво гадничко сборище, където, както постоянно намекваха, че знаели, щели да участват в нещо скандално и със съмнителна законност. Вярващите членове на екипажа се запътиха към храмовете да се кланят кой на каквото се кланя. Други потриваха ръце и се облизваха за крайбрежната храна. Някои бяха похотливо настроени.

Към това последното Шам несъмнено проявяваше любопитство. Той наблюдаваше как тази кискаща се част от екипажа прави неприлични жестове и подмята солени шегички, подхвърля сластни намеци и си мърмори в кое заведение да отидат. Бе заинтригуван, спор няма, но по този въпрос срамът му надвиваше над любопитството и затова след миг зави и последва Вуринам и Бор, Бинайтли, Кирагабо Лък — весела и бъбрива тайфа, чиито намерения бяха ясни: ревяха с цяло гърло традиционната железничарска песен при стъпване на суша „Ще се натряскаме като кирка (в кръчма)“.

Излезе, че тая песен била подвеждаща: посетиха не една кръчма, а много, местеха се от една пиянска дупка в друга: все по-фиркана, биркана и напълно размазана тайфа, като някакво мигриращо стадо, дето не го свърта.

Първото кръчме се наричаше „Дългурестата птица“. Името му беше написано на болонски, но на табелата тя беше изрисувана и на картинка. Беше неприветливо, мъждиво осветено и пълно с мърморещи местни и гости, които се оглеждаха един друг. Кирагабо сложи чашка с някакво питие пред Шам. Имаше вкус на къпини и прах.

— Какво ти взе капитанката? — попита Кирагабо. — След като ухапаха Стоун?

— Нещо от влакокрушението.

— Охоо, потайният той! Какво беше, Сурап, отрепко?

— Просто едно нещо — смънка той, а неговите спътници му се присмиваха и го ръчкаха, докато той пиеше, и той се оля с пиячката, и те настояваха да научат още, и забравиха за какво си говорят, щом Вуринам подхвана някакъв неправдоподобно мръсен виц. После се преместиха в „Моли Цуплата“ по-лъскава кръчма, където стените бяха боядисани в крещящи цветове и от един лъскав джубокс дънеше синкопиран джазълхаус, който бързо накара Вуринам да подрипва като глупак и да флиртува с когото му падне наоколо. Той викаше и си сравняваше дрехите с временната си танцова партньорка, момиче толкова хубаво, че накара Шам да се изчерви, без дори да го забелязва.

Бинайтли обаче го забеляза, усети се Шам, и му се присмя. После Вуринам се върна на масата и в гърлото на Шам се изля нещо по-сладко и по-тъмно, и много по-гъсто от първото питие. Той извади Дейби изпод ризата си, даде му да си сръбне и компанията му се разкряска, че е донесъл щастливото животно със себе си, а после забравиха какво ги е скандализирало.

— Беше, как му се викаше… — рече Шам. — Дреболия за фотоапарат. — Трябваше да мине малко време, докато колегите му зацепят, че им отговаря на въпрос отпреди цяла една кръчма.

— Памет! — възкликна Лък. Бинайтли вдигна вежда и понечи да попита още нещо, но настояванията на местен бабаит, който го предизвикваше да си премерят силите, го разсеяха.

После всички те се намериха на върха на една увита на тирбушон пътека пред „Петльовник“ снобарско заведение с изрисуван на табелата хибрид между часовник и домашна птица, кацнало на една издадена скала с изглед към релсовото пристанище. Персоналът доста време се мъчи да не ги допусне вътре, докато не реши, че това ще им причини повече затруднения, отколкото ако ги пуснат да влязат.

— Вижте! — изрева Шам. — Влакът! — Той се виждаше през прозорците и да, това бе „Медис“. Няколко лампи мъждукаха по него. Излезе, че било ред на Шам да почерпи, както услужливо го осведомиха колегите му железничари, и те услужливо извадиха кесията му, и услужливо я изпразниха, за да платят каните, пълни с Каменноликите знаят какво, и този път взеха и някакви мезета — прахорак, изпържен с лют пипер, и скакалец, чиито мустачета и членести крачка Шам огледа без възторг, но въпреки това ги загриза.

— Ти как изобщо попадна на къртоловния влак? — попита го Вуринам смутено, но не грубо. Другите се навеждаха с интерес, за да чуят отговора му. — Майка ти и баща ти ли те накараха? — Шам така се беше омаял, че дори не беше сигурен какво изтърси в отговор.

— Мрън-мрън майка и татко мрън? — рече Вуринам. — Е, благодаря ти, че ме просвети.

— Не бях аз — опита се да обясни Шам. — Братовчедите ми бяха. Аз нямам… — последните две думи изведнъж му прозвучаха високо и той затвори уста, преди думите „майка и татко“ да се изплъзнат през зъбите му и да скапят вечерта.

Но и без това никой не го слушаше. Всичките му другари от „Медис“ до един се хилеха шумно на имитацията, която му направи Вуринам. Вуринам, който сега го тупаше по рамото достатъчно приятелски и му казваше „Ааа, бива си те тебе, Сурап, само трябва да се поотпуснеш“, и ето, Шам си мислеше „Да се поотпусна в какво?“ но тази загадка щеше да остане за друг път, защото вече бяха сменили темата.

Бинайтли го гледаше. По съчувствието, изписано на лицето на едрия мъж, той можеше и да се е досетил за премълчаните думи. Шам отново удари една глътка.

А после накъде? В някаква кръчма на име „Древното сирене“, в друга — „Страховитата“, и друга — „Дренаж и Доктор и Тръба и Дракон“ или нещо от сорта. На коя точно фаза мъжете и жените от „Медис“ бяха подхванали разговор с другарите си по чашка Шам нямаше представа, обаче и той участваше.

— Какво зяпат така тия мъже? — попита той една жена с татуировки на шията и коса, навита като въже. Тя погледна над очилата си. — Откъде ти моля също?

— Мъже от Болонс обича жени стои вкъщи — отвърна тя на релсокреолски, лингва франка на железничарите, с акцент, който Шам не можа да разпознае. — Не харесва тия като мен. От Студен басейн аз. — Студен басейн! Това бе далече-далече, по на изток дори от Стрегай! — Дошла да купува слухове и да ги продава също.

— Чувал съм за пазарите на слухове. Къде се намират те?

— Ти трябва купува слухове за това къде те намират се от продавачите на слухове по улични ъгли, дано извадиш късмет.

— Да купувам слухове за слухове?

— Че как инак?

— Ще ти попречат ли да се занимаваш с онова, заради което си дошла? — попита Шам.

Тя тръсна глава.

— Те тука не такива тъпаци да нарежда на чужденци какво прави. Аз вече правила небелазно гмуркане по източни планински земи. — Тя го подразни, като подхвърли намеци за Соумерик, митичен токсиконтитент на горното небе. — и какво беше това влакокрушение?

— А! — Шам беше забравил какво й разказваше. Изопачена версия на… какво беше? Той отново се впусна като влак по права отсечка в историята за влакокрушението. Изломоти я, и тя погали неговия дневен прилеп. После имаше и друга кръчма, и тя пак беше с него, и опа, Шам се намери навън и драйфаше в уличната канавка. Оставяше тук мъничко от Стрегай, помисли си той. „Моля, заповядай, Болонс.“ Да отвори място за онзи шнапс, така ли му викаха?

и той пак се впусна в истории за влакокрушението, за това как бе ровичкал, за ужасната атака на къртоплъховете.

— Затва сме тука. Нашия човек го ухапаха по крака. — „Вижте ме — помисли си Шам. — Разказвачът!“ Вихър от лица, надвиснал над него, и те слушаха, и по други места също, където и да се намираха, Кирагабо и Вуринам танцуваха заедно, и някой черпи Шам още едно, и някой попита „А какво беше това, дето го намери на претърпелия крушение влак?“ и „Аааа“ — възкликна той и се потупа по носа отстрани, трай си, тайна, ето какво. Това бе тайна. Не че той знаеше, не че се бе въздържал да споменава, явно, че е намерил нещо. Хей-хо, пий до дъно! После се намери под звездите и намести уютно главата си, отпусната върху нещо. Не бяха толкоз лоши, помисли си той. Готини бяха в Болонс, мислеше си той. Дали са му нещо, на което да спи.