Чайна Миевил
Морелси (10)

Осем

Откакто човечеството кръстосваше морелсите, за свирепостта, мощта и кръвожадността на подземния свят се носеха легенди. и по островите, над грунднорма, има хищници, разбира се. Котки от хълмовете, вълци, варани, агресивни безкрили птици и всякакви други хапят, тормозят и убиват непредпазливите. Но те са само една част от сухоземните екосистеми, върхове на животински пирамиди, изградени от многообразни форми. Тези системи обхващат огромно разнообразие от поведения, включително сътрудничество, симбиоза и нежности.

За разлика от тях подземните твари и животът в равноземието — нейната повърхност, са по-прями и изисква да си нащрек. Почти всеки иска да изяде почти всички останали.

Има и тревопасни. Корнегризци. Но те са малобройно и нещастно малцинство. Да речеш, че Боговете Свадливци на морелсите, когато техните кавги са създавали света, са ги турили там, за да им спретнат гаден номер. Погледнете под релсите и траверсите: зверовете, които дълбаят пещери, изравят тунели, намъкват се в мрежите на другите, надигат се и потъват над и под земната повърхност, които се процеждат през процепи в разпукания свят, навиват се на кълбо около коренища и сталактити, са — в съкрушителното си множество — свирепи хищници. Има нещо в компактната материалност на този свят, размишляват естественици, което изостря житейските напрежения. В сравнение с него островните екосистеми са оазиси на пацифизма.

Тези дивашки подземия и равноземието не изключват сложността. Съществуват много начини, често твърде находчиви, едно прегладняло животно да изяде друго или някои злочести жена или мъж. Зверовете от морелсите дават шанс на всички тях. За железничарите това означава йерархия на страховитостта.

Бързокраките бегачи от равноземието са си страшни — ще ви кажат за животните, които търчат по земята, погнати от глада, и прескачат релсите, ала най-голям ужас будят ерухтонните зверове. Това е дума от морелсите. Тя означава „онова, което изравя земята отдолу и излиза на повърхността“.

А сред тези ерухтонни зверове познавачите на животинската агресия спорят кой е най-страшният. Размерът, ненаситността и остротата на ноктите, макар и важни като съображения, може да не са решаващи за най-страховития ловец. Има и други, още по-странни неща, които трябва да се вземат под внимание. Съществуват причини едно определено животно, над всички, един конкретен тунелокопач повече от всички други да има свое уникално и страшно място във въображението на пътешествениците по релси.