Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Chameleon, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Уилям Дийл. Хамелеон
Американска. Първо издание
ИК „БАРД“ ООД, София, 1993
Редактор: Богомил Самсиев
История
- — Добавяне
4.
Беше почти полунощ, когато пристигна у дома в Киото. Промъкна се тихо през портата, но кучетата го наобиколиха, преди още да е стигнал до градината. Бяха подивели от радост. Мъжкарят, Кацуо, вдигна глава и тихо изви като вълк, който отправя серенада към луната.
— Тихо — заповяда им шепнешком. Знаеше, че Кимура по това време спи, а и в стаята на Сами не светеше. Той продължи към къщата отзад. Тана спеше, свита на топка на нейното татами, и черната й плитка се беше преметнала през рамото.
Пътуването измори О’Хара. Вече три дни не се беше отпускал. Отдалечи се от спалнята на Тана по посока на малката стаичка за тренировки. Тя беше не по-широка от голяма спалня и пода й бе застлан с рогозки. На едната стена, като в зала за балет, имаше огромно огледало. Потърси с поглед цветята. Тана се грижеше тук винаги да има свежи цветя, независимо дали е вкъщи, или отсъства. Вазата беше в ъгъла, пълна с пресни карамфили, и той усети познатата болка в гърдите.
Стаята тънеше в полумрак. Изпита облекчение, че Тана е заспала. Имаше нужда от време, за да подготви тялото си, да прочисти мислите си и да изтрие от тях всичко, освен непосредствената задача.
Хамелеона.
Призракът бродеше наблизо. Почувства сянката му да го задушава. Всичко останало нямаше значение.
Съблече ризата си и остана десет минути в поза лотос, без да помръдва, без дори да мигва, заслушан в нежния звън на камбанките, полюшвани от вятъра, освобождавайки се от съзнанието си. След това бавно разгъна тялото си, като събуждаща се змия, разплитаща пръстените си под слънцето, и бързо и плавно като танцьор, разучаващ балетна стъпка, изпълни четирите основни движения в серия: йоко-тоби-гери — летящия страничен удар, неко-аши-дачи — котешката стъпка, използвана за бързо придвижване, ценкуцо-дачи — предна позиция, за нанасяне на прави удари, киба-дачи — конската стъпка, за атака отстрани. След това, също така бързо, нанесе четирите основни удари: танг — саблен, тайшо — класически удар с основата на дланта, мава-ши-цуки — удар в ключицата със страничен замах.
Повтори всичко поне дузина пъти, увеличавайки постепенно бързината. После като забавяше, изпълни серията в едно плавно движение и седна в поза лотос, в която остана нови десет минути.
Изправи се и разтърси ръце. Беше готов.
В този миг видя Тана. Тя стоеше гола на прага на вратата; слабата светлина струеше по тялото й, а очите й бяха сънливи.
— Кучетата ми казаха, че си тук — обясни тя.
Той излезе от тъмнината и вдигна ръце, така че тя да ги вижда.
— Ти спеше толкова спокойно, че не исках да те будя. Забравих за кучетата.
— И щеше да си легнеш, без да ме събудиш? — усмихна се тя.
— Може би.
— Аз мога да спя по всяко време. — Тя се приближи до него. — Ти не си дошъл тук, за да останеш.
— Не. Искам само да поговоря с Токенруи сан.
— Той ще се прибере утре за вечеря. Но аз бих искала да поговоря с теб, да наблюдавам устните ти.
Той внимателно протегна ръка и леко я докосна по устните, а тя на свой ред докосна с език крайчетата на пръстите му.
— На лицето ти е изписана тъга — каза тя.
— Изморен съм.
— Не е умора това, което виждам.
— Сега не е моментът да разговаряме за това.
Тя не влезе в спор. Понеже ставаше дума за негов проблем, негово беше и правото да избере кога да говори за него. И освен това нали беше тук, макар и за кратко.
— Липсваше ми, Кацуо. Трудно ми е да спя без утехата на ръцете ти.
Зърната на гърдите й докоснаха гръдния му кош и се втвърдиха. Тя затвори очи и каза:
— Мислех си за теб, докато не почувствах, че съм като пчела и сега умирам от желание.
Той я прегърна, погали я по гърба и усети как тя се притиска в тялото му. Пръстите й намериха колана му и го разкопчаха. Тя мушна ръка отпред, напипа го, обхвана го с пръсти и той почувства втвърдяването. После разтвори ципа му с другата си ръка и остави панталоните да се свлекат на пода. Взе ръката му в своята и я постави между краката си, а после започна да се гали с нея. Облиза другата си ръка и ласката й стана по-силна и настойчива.
О’Хара усети тялото й да се изопва, после тя се изправи на пръсти разтреперана. Лек стон се зароди в гърлото й, после тя отвори уста и извика, а той усети кръвта да нахлува в твърдия му пенис.
Тя го насочи в себе си, остави го да се плъзне в нея, прехвърли единия си крак през кръста му, надигна се и се отпусна на пръстите на другия си крак.
После го обхвана целия, всмука го, стисна го и го отпусна, после повтори всичко. И отново. Тогава той усети, че на свой ред се разтреперва. Изстена, но стонът прозвуча повече като изръмжаване, а когато тя прехвърли и другия си крак зад гърба му, той я хвана през хълбоците и я залюля. Усети огнена вълна да минава по гърба му, да прониква в тялото му, да нахлува в тестисите му и да експлодира в нея, и когато извика, тя захапа долната му устна.
Той бавно се свлече на колене, подпря се на лакът и нежно я отпусна на пода. Тя остана неподвижна, без да откъсва поглед от лицето му, а дишането й продължаваше да бъде неравно.
— Беше толкова бързо, че вече е само спомен — каза тя. — Ела в леглото, Кацуо, и ще се събудиш в мен, за да посрещнем слънцето с нашите стенания.