Уилям Дийл
Хамелеон (11)

2.2

На сто и петдесет фута под краката на Лансдейл, четиримата мъже продължаваха опасната си работа. Водачът задържаше подводния скутер по течението, докато един от леководолазите постави халката на въжето, вързано за сандъка в карабинката на колана си, след което скъси въжето до минимум. Очевидно той бе физически най-силният плувец, чийто бицепси се издуха под материята на термоизолационния костюм, докато заемаше позиция под и зад сандъка.

В този миг водните маси около тях изненадващо и мощно се разлюляха. Очевидно отгоре, деветдесет фута над тях, беше преминала огромна вълна. Опашката на вълната подхвана скутера и го обърна така, че за миг той застана с носа нагоре, преди неговият водач да овладее ситуацията. Свързващото въже за миг се отпусна и после рязко се опъна пак. Камшичното движение го изтръгна от ръцете на гиганта, заел се със сандъка. Разгневеното море го понесе настрани от въжето, превъртайки го като незначително водорасло към колоната. Той мощно загреба срещу носещото го течение, но това бе като опит на дете да се измъкне от всмукващия го водовъртеж. Гигантската колона го притегляше като магнит. Мъжът се превъртя още няколко пъти и се блъсна с цялата си дължина в колоната. Главата му се стовари в стоманата. Тялото му заагонизира в тръпката на смъртта и порой червени мехурчета бликна от регулатора на дихателната смес, понасяйки се криволичейки към повърхността.

Водачът гневно блесна с единственото си око, придърпа отпуснатото тяло за спасителното въже и надникна през стъклото на маската. Очите на ранения бяха полуотворени, но в тях се виждаше само бялото. От носа му течеше кръв и запълваше маската. Той поклати глава към останалите членове на групата, освободи въжето от карабинката и пусна тялото. Течението поде умиращия мъж и го изтегли до края на спасителното въже.

Водачът се оттласна с плавниците в посока на колоната и после остави течението да го приближи до нея. Към него се присъедини още един от групата. Двамата започнаха да се спускат надолу покрай нея, докато не стигнаха до заварена сглобка. Борейки се с морето, те привързаха сандъка, а поелият управлението на скутера се мъчеше да удържи машината срещу течението. Когато операцията завърши, водачът дръпна някаква ръчка отстрани и капакът се отвори. Той насочи светлината на фенерчето си вътре. Беше часовников механизъм. Нагласи го на четири часа, след което двамата с помощника му заплуваха нагоре към стоманеното въже. Тялото на третия леководолаз висеше под тях и се блъскаше в колоната. От регулаторната клапа вече не излизаха мехурчета.

Когато се добраха до скутера, водачът преряза връзката с колоната със секач и въжето се изскубна на свобода. Тримата останаха сгушени един до друг, а трупът се люшкаше в края на спасителното въже, докато водачът направи справка с компаса и насочи лъча в тъмнината, отдалечавайки се със скутера от смъртоносната колона.

След малко те се загубиха в черните води на морето, теглейки зловещия си товар.