Уилям Дийл
Хамелеон (12)

2.3

Цяла стена от екрани на монитори в стаята на Лансдейл му даваше възможност да наблюдава по вътрешната тв мрежа какво става в контролните зали, както и навън. Суграшица вееше през въжетата на „Торо“ и почти по цялата палуба.

Скоростта на вятъра е към сто и десет, може би и двайсет възела, помисли си той. Ураганен вятър, който при това се засилва.

На вратата леко се почука.

— Отворено е — обади се Лансдейл.

Влезе Мардж, затвори вратата зад гърба си, за няколко секунди го изгледа усмихнато, след което щракна ключалката на вратата, без да сваля поглед от него.

— Абсолютно безсрамна си — каза той.

— Няма такова нещо на тази баржа — възрази тя.

— Баржа! Боже, какво светотатство! — изсмя се той. — Ти идваш при мен само защото съм капитанът на отбора.

— Ами! Само исках да видя дали бачкаторите правят любов, без да си свалят чорапите.

— Зависи колко е студено.

— Около двайсет под нулата е и продължава да пада.

— В такъв случай, може би няма да ги сваля.

— Така си мислиш.

Тя прекоси дневната и поспря за миг пред лавицата с книги. Шели, Колридж, Шекспир, „Дзен и дзен класика“ на Франк, френски и испански речници, „Алена жътва“ и „Кървави пари“ на Хамет. После погледна през илюминатора към сивото, безжизнено, безкрайно море и вълните, шибани от суграшицата и вятъра.

— Страшничко е — въздъхна тя. След това обърна гръб на прозореца. — Боже, с какво удоволствие ще се върна в цивилизацията, където през деня е светло, а през нощта тъмно.

Той приготви ром с кока-кола и взе чашата, за да й я занесе в другия край на стаята.

— Защо, по дяволите, реши да останеш тук през празниците? — попита той. — Сигурен съм, че не е било заради премията.

— Че защо? Шейсет и два и петдесет в добавка към сто двайсет и петте. Прави почти две хиляди долара за две седмици. Освен това единият ми син е някъде из Върмонт с отбора по ски на колежа, а другият гостува на приятелката си в Охайо. За какво да се прибирам?

— Това ли е?

— Е… ти също си тук.

— Мислех, че си забравила.

— Трудно бих могла.

— Разведена ли си? — зададе той нов въпрос. Никога преди не бяха разговаряли на лични теми.

— Вдовица. Омъжих се на двайсет и две и овдовях на трийсет и седем.

— Какво се случи?

— Той се скапа от работа. На четирийсет и две години. Един ден тръгна за офиса и после го видях в погребалното бюро, където някакъв тип се опита да ми продаде ковчег за пет хиляди долара, докато си бършеше ръцете над тялото му.

— Признавам, че е малко неприятно.

— Малко неприятно? Може би. Съвсем малко. Само дето промени живота ми из основи.

— Обичаше ли го?

— О, аз… разбира се. Разбира се, че го обичах. Беше свестен човек.

— Господи, каква епитафия. „Тук лежи Джо, който беше свестен човек“.

— Казваше се Алек.

— Епитафията не става по-добра от това.

— Добре тогава, не беше човек, който може да накара сърцето ти да трепне. Обаче създаваше… уют. Алек можеше да създаде страхотен уют около себе си.

— И как се случи, че ти стана дърводелец? На тази баржа, както я нарече.

— Ами, преди това се занимавах с реставрация на антични мебели. Бизнесът западна. И когато се осъзнах, разбрах, че съм станала бачкатор. А ти? Диплома по електроника, а си покрит с татуировки. Нещо не се връзва.

— За това трябва да благодаря на един стар мръсник на име Рюфъс Хейгуд.

— Рюфъс Хейгуд ли?

— Да. Довършвах работата над дипломата си в Луизиана и през цялото време ми досаждаха кадровиците от ITT, Esso, AT&T и Bell Labs, които ми разправяха колко страхотно ще бъде, ако се хвана на работа при тях, и ето че един ден се появи старият Рюфъс, разказа ми, че с маса труд довършва дървена платформа в Персийския залив и буквално ми каза: „Ще ти дам по десет сребърника на час, което е повече от онова, което ще заработиш при другите копелета, а в добавка ще те науча на всичко, което трябва да се знае за петрола. Ти, от своя страна, ще ми разкажеш какво пише в книжките…“, от което разбрах, че той изобщо не беше учил. Та, следващите седем години се влачихме заедно от една платформа на друга. Той ми разказваше по час-два за шисти и сондажи, а аз му се отплащах в продължение на също час-два с Шели, Колридж и Хамет. Но, да, научих каквото трябваше за петрола!

— Къде е той сега?

— Някъде заедно с твоя Алек, където и да е това. Удави се. По време на риболов в някакво скапано езеро из Флорида. Напил се и паднал от лодката. Старото копеле така и не пожела да се научи да плува.

Навън вятърът виеше и покриваше прозореца с мокър, лепкав сняг.

— Чудесна вечер да си на закрито — обади се Мардж. — Можем да запалим огъня и да се гушнем един в друг.

— Ако имахме камина.

— Ще си представим, че имаме — предложи тя.

— Не са ме сваляли цели три месеца.

Тя вдигна четири пръста.

— Бия те с един повече.

— Имаш репутация на девата на „Торо“ — коментира Лансдейл.

— Правил си справки за мен, а?

— Е, в задълженията ми влиза всички на борда да са доволни. Не можем да си позволим проблеми с морала.

— Е, сега ще имаш един проблем, за който можеш да се погрижиш в момента — каза тя, приближавайки.

— Безсрамна си — повтори Лансдейл.

— Да — съгласи се тя, — но не е ли възбуждащо?

— Нали — засмя се той и кимна.

Тя също се засмя и докато се смееше, разтвори работната си блуза. Не носеше сутиен. Гърдите й, твърди от тежкия труд на платформата, стърчаха напред, а зърната подсказваха за желанието й.

Лансдейл стоеше до стената и я гледаше.

— Невероятно — прошепна той, поклащайки глава, след което измъкна ризата от панталоните си и я захвърли на пода.

Тя беше все още на седем-осем фута от него. Започна да сваля ципа на джинсите си безкрайно бавно.

— Искаш ли музика? — запита той.

— Не.

Той седна на леглото, облегна се, подпрян на лакти, наблюдавайки всяко нейно движение. Тя се поклащаше напред-назад, докато смъкваше джинсите си, след което ги остави да се свлекат на пода. Над бикините й се виждаше къдраво черно окосмение. Все така клатейки ханш, тя се извърна от него и започна да свива и разпуска мускулите на задните си части. Имаше абсолютно невероятен задник.

— Тежката работа ти се е отразила добре — отбеляза той.

Тя мушна палци под ръба на бикините и ги смъкна наполовина, продължавайки да поклаща бедра в такт с музиката, която звучеше в главата й.

Лансдейл свали ципа на панталоните си и ги събу. Усещаше, че е твърд. Тя го погледна през рамо и започна да се приближава заднешком към него, обърна се с лице, когато стигна до леглото, мушна ръка в бикините и започна да се гали, гледайки надолу към него. Той просто физически усещаше какво докосват пръстите й. После тя коленичи между краката му на ръба на леглото и започна да масажира твърдия му пенис през тъканта на слипа, пъхна ръка под него, свали го до средата на бедрата му и започна да го гали. Несъзнателно той потръпна, изненадан от докосването на грубата й длан. Но тя имаше особен талант, търкайки с длан вътрешната част на пениса, и прокарвайки пръсти отгоре.

Лансдейл затвори очи.

— Боже мой — прошепна той, — това трябва да го патентоваш.

— Едва започвам — отвърна тя, наклони се и обхвана главичката с устни, леко захапвайки със зъби.

Той се наклони напред, пресегна се и пое една от гърдите й в ръката си, поглаждайки я с връхчетата на пръстите си и едва-едва докосвайки с длан зърното. Усети езикът й да минава по цялата дължина на члена му, наклони се напред, мушна ръка под твърдия й корем, едва докосвайки ръба на бикините й. Тя се наведе, движейки тялото си срещу движението на ръката му. Усети през копринената тъкан влагата й и напипа малката изпъкналост на клитора, докато прекарваше ръка по дължината на нейната вагина.

Тя започна да се смее, но смехът й премина в сладостно стенание.

— О, боже — извика неочаквано тя. Краката й се разтрепериха, тя се отпусна странично до него, хвана го за главата и я насочи между краката си. С нетърпеливо движение той разкъса бикините, пое набъбналия й клитор между устните си и започна бавни кръгове с глава, докосвайки я с език.

Пръстите, вплетени в косата му, се свиха и тя започна да насочва главата му в синхрон със собствените си движения. Усети, че тялото й се стяга. Пое дълбоко въздух и започна да го изпуска на малки порции. Отново и отново. И пак. След това се изправи в седнало положение, без да изпуска главата му от краката си.

Темпото се увеличи, дишането й стана още по-накъсано, движенията още по-бързи. Изведнъж всички мускули на тялото й сякаш замръзнаха, тя бавно отметна глава назад, изправи крака, спря да диша за миг и после извика, мятайки глава напред-назад в оргазъм.

— О, господи — викаше тя, — стига! — Но той не спираше и тя почувства нов пристъп, отново затрепери и през нея премина нова огнена вълна, обгръщайки цялото й тяло, така че не можеше да проговори, нито да диша, усещайки как експлодира.

Тогава той се обърна по гръб, подхвана я през кръста, притегли я към себе си така, че тя се озова легнала по гръб върху него, после тя се пресегна, напипа пениса му, вкара го в себе си, докато той галеше гърдите й с едната си ръка и й помагаше да стигне отново до оргазъм с другата.

— Стига… толкова — с труд произнесе тя, но той не можеше да спре. Спазматичните му движения в нея ставаха все по-бързи, пръстите му трескаво галеха устните й и усещайки, че тялото й отново се втвърдява, той експлодира с вик на облекчение и тогава той се разсмя, а миг по-късно тя отново стигна до оргазъм. Той, повдигнал коленете й, се натисна между бедрата й и остана в нея, докато можеше.

Бурята навън виеше покрай прозореца.