Павло Загребелни
Роксолана (23)

УСИЛНИЯТ ТРУД

Седнала на трона на Османовци с Повелителя на века султан Сюлейман, озовала се сред титани, издигнала се до небесата, Роксолана можеше най-сетне да се озърне, да огледа света, да скъса завинаги с ограничеността и слепотата, на които беше обречена в харема през тези пет години, откакто беше в Стамбул.

Как се радваше само на децата си, на синовете си, всеки от които й предвещаваше все по-голяма свобода! Тъпаните ехтяха след появата на бял свят на всеки неин син, тъпаните за Мехмед, Селим, Баязид, тъпаните на нейното тържество, сила и победа. Би могла да се успокои и завинаги да си остане зад стените на харема, наслаждавайки се на музиката на султанските тъпани, които приспиваха османските жени ето колко века вече. Каква заблуда! Как беше могла да допусне до себе си дори за миг отровната змия на успокоението и примирението! А този миг беше продължил повече от пет години! Някога я бяха учили, че само в деня на страшния съд, когато мъртвите станат от гробовете, човек ще може да види всичко, което е било и което не е било и никога няма да бъде. Сега не искаше да чака този ден, понеже вече бе била в гроба и бе станала сама от него, без ничия помощ, без богове и дяволи. Искаше да види и да знае всичко и се стремеше към просторите на знанието с всички сили на душата си. Още преди да се изкачи на върха, преди да победи и отстрани враговете си, от които просто гъмжеше наоколо, почувствува нещо странно: все едно, че пред нея се бяха разтворили невиждани врати и свободният свят я беше обгърнал отвсякъде, а могъщият живот се бе втурнал към нея с борба, викове, стонове, пламъци, въздишки, красота, величие и усилен труд. Край нея ставаха знайни и незнайни събития, научавани и чувани след време, които смайваха, плашеха, зашеметяваха и тревожеха.

Римският папа изпрати на Мартин Лутер була за отлъчването му от църквата. Лутер изгори булата. Лукас Кранах гравира върху мед образа на Лутер, Дюрер нарисува портрета на Еразъм Ротер-дамски. Магелан откри Чили и пролива, наречен впоследствие с неговото име, през който попадна в океана, назовавайки го Тихи. Някакъв немец от Нюрнберг работеше над нареза на цевта на огнестрелно оръжие, за да може с него по-точно да се поразяват хората. В Аахен коронясаха император Карл V. Крал Франсоа основа в Париж кралска библиотека, която след време щеше да стане Национална. Във Венеция беше завършено първото пълно издание на свещената книга на евреите — Талмуда. Лутер преведе Библията на немски език, а Тиндал — на английски. Английският крал Хенрих VIII написа „Златна книга“ за опровергаване на еретическите идеи на Лутер, макар че след известно време сам застана срещу римския папа, който не му позволи да се разведе с поредната си жена. Кримската орда вече за кой ли път нападаше украинските земи и стигаше дори до Москва. Микеланджело започна работа над капе-лата Медичи. Роди се Филип де Монс, бъдещият прочут творец на мадригали. На Филипините туземците убиха Магелан. Във Франция започнаха да тъкат коприна. Корабът на Магелан „Виктория“ под командването на Себастиан дел Кано се завърна в Севиля, осъществил за първи път в историята на човечеството околосветско плаване. В Кембридж започнаха да печатат книги. Умря папа Ад-риан VI. Сложил край на датското господство, в Швеция крал стана Густав Ваза. Тициан нарисува една от най-хубавите си картини — „Полагане в гроба“. В Германия избухна Селската война и макар въстаниците да бяха въодушевени от идеите на Реформацията, Лутер предаде селяните. В Швейцария Цвингли започна реформация на църквата. Развиваха се „телесните“ науки, тоест естествените, и „опосредствуваните“ знания, тоест абстрактните. Скалигер откри метал, който не се поддаваше на топене. Рудолф въведе квадратния корен в математиката. Макиавели написа „История на Флоренция“. За първи път бяха издадени в оригинал медицинските трудове на Гален. Създаден беше пружинен часовников механизъм. Франсоа I, победен край Павия, падна в плен на император Карл. В това време Перуджино рисуваше картината „Поклонението на влъхвите“, Кореджо — „Ноли ме тангере“^[1], Тициан — „Бакхус и Ариад-на“. Най-сетне точно тогава се появиха клавикордите, сякаш само за да могат мелодично да пригласят на това толкова трудно, немело-дично столетие, което въпреки разцвета на човешкия талант и непокорството на човешкия дух, се изпълваше от стоновете на умиращите, от виковете на измъчваните, от грохота на неотдавна изработените оръдия, от ужасното прашене на огньовете на инквизицията, от зловещия тътен на османските тъпани, които думкаха неуморно и неспирно, известявайки кръв, смърт и потъпкване на всичко живо. И кой ли би могъл да чуе зад този тътен на тъпаните слабия глас на една жена, която и сама не знаеше още истинската си сила?