Ан Райс
Вампирът Лестат (59) (Първоначалното възпитание и ранните приключения на вампира Лестат)

10

Онова, което свитъците ще ти разкажат, ако можеше да ги разтълкуваш, е, че имаме две човешки същества, Акаша и Енкил, дошли в Египет от друга, по-древна земя. Случило се е във времената далеч преди първия надпис и преди първите пирамиди, когато египтяните все още са били канибали и са изяждали труповете на враговете си.

Акаша и Енкил отказали хората от това. Те се кланяли на Добрата майка земя и научили египтяните как да засяват семена в Добрата майка и как да отглеждат животни за месо, мляко и кожи.

По всяка вероятност не са ги учели сами на всичко това, а по-скоро са били водачи на народ, дошъл с тях от древните градове, чиито имена сега са се изгубили, затрупани от пясъците на Ливан, а паметниците им са се разрушили.

Каквато и да е истината, тези двамата, за които добруването на другите е била най-висша ценност, са били милосърдни владетели, както Добрата майка е Майката кърмилница и е желаела всички хора да живеят в мир, и решавали всички въпроси на правосъдието в изграждащата се страна.

И може би са щели да се превърнат в мит в някаква блага форма, ако не било едно произшествие в дома на царския управител, започнало със странните приумици на един демон, който разхвърлял мебелите.

Това бил най-обикновен демон, от онези, за които човек чува по всяко време във всяка земя. Той дразни известно време хората, които живеят на някакво място. Може да влезе в тялото на някоя невинна жертва и да ревне с мощен глас през устата й. Може да накара невинния да изригва непристойни слова и да отправя плътски подкани към онези около него. Известни ли са ти подобни неща?

Кимнах. Казах му, че постоянно съм слушал подобни истории. Такъв демон, разправяха, в Рим се вселил в една девственица весталка. Тя отправяла развратни предложения към тези около нея, лицето й ставало лилаво от напрежение и припадала. Ала успели някак да прогонят демона.

— Аз мислех, че момичето просто е умопобъркано — рекох. — Че тя, да го кажем така, не е била подходяща за девственица весталка…

— Разбира се! — потвърди той с нотка на пищна ирония. — И аз бих предположил същото, както и повечето умни мъже по улиците на Александрия над нас. Ала подобни истории идват и си отиват. И ако са забележителни с нещо, то е, че не засягат хода на човешката история. Тези демони тормозят някой дом, някой човек, а после потъват в забрава и ние се оказваме пак там, откъдето сме тръгнали.

— Точно така — съгласих се.

— Ала ти разбираш, че това се е случило в стария, прастария Египет. Били са времена, когато хората са бягали от гръмотевиците и са изяждали труповете на мъртъвците, за да се въплътят душите им в тях.

— Разбирам.

— И този добър цар Енкил решил, че сам ще се обърне към демона, влязъл в дома на управителя. На злосторника му липсвала хармония, рекъл той. Царските магьосници, разбира се, го умолявали да им позволи те да се погрижат за това, да пропъдят демона. Ала царят искал да струва добро на всеки. Мечтаел доброто да обединява всичко, всички стихии да бъдат накарани да следват един и същ божествен курс. Щял да поговори на този демон, тъй да се каже, да се опита да обуздае силата му за доброто на всички. И едва ако това се окаже невъзможно, щял да се съгласи демонът да бъде прокуден.

И тъй, той отишъл в дома на своя управител, където мебелите били запокитвани към стените, трошали се кани и врати се затръшвали. И започнал да говори на демона, и го приканил да поговори с него. Всички други избягали.

Изминала цяла нощ, преди той да излезе от къщата, и разказал изумителни неща:

— Тези демони са неразумни и са като децата — рекъл той на магьосниците, — но аз изучих поведението им и от всички доказателства научих кое предизвиква гнева им. Те се вбесяват от това, че не притежават тела, не могат да усетят онова, което усещаме ние. Те карат невинните да крещят мерзости, защото обредите на любовта и страстта са нещо, което те не могат да познаят. Те могат да задвижват телесните части, но не и наистина да се вселяват в тях, и затуй са обсебени от плътта, която не могат да превземат. И с техните оскъдни сили те се блъскат в предмети, карат жертвите си да се гърчат и подскачат. Този копнеж по плътското е коренът на техния гняв, проява на страдалческата им участ — и с тези благочестиви думи той се приготвил да се заключи в обиталището на демона, за да научи още повече.

Ала този път между него и неговата цел застанала съпругата му. Тя не желаела да му позволи да се затвори с демоните. Да се погледнел в огледало, рекла му тя. За едва няколкото часа, прекарани от него в къщата, той се бил състарил забележително.

И когато се оказало, че нищо не може да го разколебае, тя се заключила заедно с него, и онези, които останали извън къщата, чули гръм и трясък на удрящи се предмети и се страхували от мига, когато ще чуят царя и царицата да запищят или да се разбеснеят с призрачни гласове. Данданията, която се носела от вътрешните покои, ги тревожела. По стените плъзнали пукнатини.

Всички побягнали също както преди, освен малка група заинтересовани хора. Тези хора били врагове на царя от самото му възцаряване. Били стари воини, водили битките на Египет за човешка плът, и вече им било додеяло от добротата на царя, от Добрата майка, от земеделие и тям подобни и в това призрачно произшествие виждали не само нова проява на царската суета, а и положение, което въпреки всичко им предоставяло забележителна възможност.

Щом се стъмнило, те се промъкнали в обитаваната от демона къща. Те не се бояли от духове, също както и обирджиите на гробове, разграбващи фараонските гробници. Те имат вяра, ала тя не била достатъчна да обуздае алчността им.

И когато видели Енкил и Акаша сред онази стая, из която хвърчали предмети, те ги нападнали и намушкали царя, и го мушкали отново и отново, както вашите римски сенатори заклаха Цезар, а после заклали и единствената свидетелка, неговата съпруга.

И царят извикал:

— Недейте! Не виждате ли какво сторихте? Вие дадохте на духовете възможност да влязат! Вие отворихте моето тяло за тях! Не виждате ли!

Ала мъжете побягнали, сигурни, че царят и царицата са обречени на смърт — застанала на четири крака, тя прегръщала главата на своя съпруг, и двамата били покрити с безбройни кървящи рани.

Заговорниците разбунили населението. Знаели ли всички, че царят бил убит от духовете? Той трябвало да остави своите магьосници да се оправят с демоните, както би постъпил всеки друг цар. И с факли в ръце всички хукнали към къщата, която изведнъж била потънала в пълна тишина.

Заговорниците настоявали магьосниците да влязат, ала те се бояли.

— Тогава ние ще влезем да видим какво се е случило! — заявили злодеите и отворили вратите.

Царят и царицата стояли там и се взирали спокойно в заговорниците, и всичките им рани били заздравели. А очите им излъчвали призрачно сияние, кожата им — бяло зарево, косите — лъчезарно великолепие. Излезли те от къщата, а заговорниците побягнали в ужас, и те разпуснали всички хора и всички жреци и се прибрали сами в двореца.

И макар и да не се доверили на никого, те знаели какво се е случило с тях.

Демонът бил влязъл в телата им през раните в мига, когато смъртният живот бил на път да ги напусне. Ала в онзи здрачен миг, когато сърцето едва не спряло да бие, той проникнал в тяхната кръв. Може би точно тя била веществото, което той винаги бил дирил в своя гняв, веществото, което се опитвал да изтръгне от жертвите си със своите бесувания, ала никога досега не успявал да нанесе достатъчно рани на жертвите си, преди те да издъхнат. Но сега той бил в кръвта им и кръвта била не просто демона или кръвта на царя и царицата, а съчетание от човешкото и демоничното — и това било нещо съвсем различно.

И от царя и царицата останало само онова, което тази кръв можела да съживи, в което можела да се влее и да го превземе. Във всеки друг смисъл техните тела били мъртви. Ала кръвта протичала в мозъка, в сърцето и в кожата, и затуй разумът на царя и царицата се запазил. Ако щеш и душите им се запазили, тъй като и душата живее в тези органи, макар и да не знаем защо. И въпреки, че демоничната кръв нямала свой разум и свой характер, достъпен за царя и царицата, въпреки това тя укрепила техния разум и техните характери, защото протичала в органите, създаващи мисълта. И към техните умения тя добавила своите чисто духовни сили, тъй че царят и царицата можели да четат мислите на смъртните и да усещат и разбират неща, неподвластни на смъртните.

Накратко, демоните едно им дали, друго им отнели и царят и царицата се превърнали в Нови създания. Те вече не можели да поемат храна, да се развиват, да умрат или да имат деца, ала чувствата им били с такава сила, че чак се ужасявали. И демоните получили каквото искали: тяло, в което да живеят, най-сетне начин да присъстват в света, да чувстват.

Ала после дошло и още по-ужасяващото откритие, че за да поддържа живи техните трупове, кръвта трябва да бъде подхранвана. И тя можела да се подхранва единствено от същото онова, от което била сътворена: от кръв. Още кръв да се влива в нея, още кръв да тече в членовете на тялото, в което тя се наслаждавала на такива великолепни усещания — тя не можела да се насити на кръвта.

И ах, най-величавото от всички чувства — да пие. С него тя се обновявала, подхранвала, набъбвала. И в този миг, мига на отливането, тя чувствала смъртта на жертвата, в този миг тя притегляла толкова силно кръвта на жертвата, че сърцето й спирало.

Демонът бил обсебил царя и царицата. Те били Кръвопиещи; и дали демонът знаел за тях, това ние никога не ще узнаем. Ала царят и царицата знаели, че демонът е влязъл в тях и те не могат да се освободят от него, и ако се освободят, ще умрат, защото телата им вече били мъртви. И те непосредствено научили, че тези мъртви тела, макар и напълно оживени от демоничната течност, не издържат на огън и на слънчевите лъчи. От една страна, те приличали на крехки бели цветя, които дневната пустинна жега можела да съсухри и почерни. От друга страна, кръвта в тях като че била толкова летлива, че би завряла, ако се затопли, и унищожила тъканите, в които протича.

В онези ранни времена разправяли, че те не понасяли ярко осветление, че дори и близък огън карал кожата им да запуши.

Както и да било, те били същества от съвсем нов порядък и мисленето им било от съвсем нов порядък, и те се опитвали да проумеят онова, което виждали и всички болки, които ги измъчвали в това ново състояние.

Не всичките им открития били записани. Нито има писмени свидетелства, нито устната традиция е съхранила кога за първи път те решили да предадат кръвта или са избрали метода, по който това да бъде сторено — че кръвта на жертвата трябва да се изсмуче до здрачния миг на наближаващата смърт, инак демоничната кръв, прелята в нея, няма да може да превземе тялото.

Ала устната традиция е донесла до нас знанието, че царят и царицата се опитали да запазят в тайна какво им се е случило, но отсъствието им през деня събудило подозрения. Те не можели да присъстват на верските обреди в страната си.

И станало тъй, че още преди да вземат ясни решения, те трябвало да насърчат населението да почита Добрата майка на лунна светлина.

Ала те не успели да се увардят от заговорниците, които все така не разбирали как те са успели да оцелеят и търсели нови пътища за разправа с тях. И ги нападнали, въпреки всички предпазни мерки, и силата на царя и царицата потресла нападателите, а още повече ги уплашило това, че раните, които успели да им нанесат, по чудо заздравявали начаса. Отсекли едната ръка на царя, той я вдигнал и я долепил обратно до рамото си, и тя отново оживяла, и заговорниците се впуснали в бяг.

И след всички нападения и битки тайната била разгадана не само от царските врагове, но и от жреците.

И вече никой не искал да погуби царя и царицата — те искали да ги пленят и да получат от тях тайната на безсмъртието, и се мъчели да вземат кръв от тях, ала първите им опити се провалили.

Тези, които пили от тяхната кръв, не я поемали в предсмъртния си миг, и затова се превръщали в мелези, полубогове полухора, и загивали в страшни мъки. Ала някои успели. Може би първо са оставяли кръвта им да изтече. Записи няма. Ала в по-късни векове по този начин винаги успявали да откраднат кръв.

И може би Майката и Бащата решили да създадат новопосветени. Може би измъчвани от страх и самота, те решили да предадат тайната на хора, добри по нрав, на които можели да се доверят. Отново не ни е казано. Но каквото и да се е случило, появили се и други Кръвопиещи и начинът, по който били създавани, се разчул.

И свитъците разказват, че Майката и Бащата се стремели да възтържествуват над своето злощастие. Те търсели някакъв смисъл в случилото се и били убедени, че техните изострени сетива несъмнено трябвало да служат на доброто. Добрата майка била позволила това да се случи, нали?

И те били длъжни да държат в тайна онова, което се вършело, и да му придават святост, защото инак Египет можел да се превърне в племе от демони кръвопийци, които ще разделят света на Кръвопиещи и хора, отглеждани само за да дават кръв, тирания, която, веднъж възцарила се, никога не би могла да бъде отхвърлена единствено със силите на смъртните.

И затуй добрите цар и царица избрали пътя на обреда, на мита. Те виждали в себе си символ на намаляващата и растяща луна, а в пиенето на кръв — въплътения бог, който поема в себе си принесената му жертва, и прилагали върховните си сили, за да пророкуват, предсказват и съдят. Те смятали, че действително приемат от името на бога кръвта, която инак щяла да се разлее по олтара. Те облекли със символи и тайнственост онова, което не можели да позволят да се превърне в ежедневие, и се скрили от очите на смъртните в храмовете, за да им се кланят онези, които им носели кръв. За себе си те отреждали най-силните жертви и те неизменно били принасяни за доброто на страната. Невинни, чужденци, злодеи — те пиели кръвта им за Майката и за Доброто.

Те разпространили легендата за Озирис, отчасти вдъхновена от собствените им ужасни страдания — нападението на заговорниците, оздравяването, нуждата им да живеят сред царството на мрака, в задгробния свят, неспособността им да излязат на слънце. И го вплели сред по-старите, вече съществуващи легенди в земите, от които идвали, за богове, които умират и възкръсват от любовта си към Добрата майка.

И тъй, тези легенди стигнали до нас; те се разпространили и отвъд тайните места, на които се кланяли на Майката и на Бащата и където те сътворявали и новопосветени чрез кръвта.

И когато първият фараон построил първата си пирамида, те вече били древни. И в най-ранните текстове те са записани в изопачена, странна форма.

Още сто богове царували в Египет, както царуват и във всички други земи. Ала почитта към Майката и Бащата и към Кръвопиещите останала. Тайна и могъща вяра, на която посветените се отдавали, за да слушат беззвучните гласове на боговете и да сънуват техните сънища.

Не ни е казано кои са били първите новопосветени от Майката и Бащата. Знаем само, че те разпространили вярата чак до островите сред великото море и в земите на двете реки, и до северните гори. Че навред из тези земи в светилищата лунният бог властвал и пиел жертвената кръв, и чрез силите си прониквал в душите на хората. Във времето между жертвоприношенията, докато богът гладувал, духът му можел да напусне тялото, да обикаля небесата, да научи стотици неща. И смъртните с най-чисти сърца можели да дойдат в светилището и да чуят гласа на бога, и той също ги чувал.

Ала още преди моето време, преди хиляда години, всичко това вече бе само една стара и несвързана история. Лунните богове царуваха в Египет от може би три хиляди години. И вярата бе нападана отново и отново.

Когато египетските жреци се обърнаха към слънчевия бог Амон Ра, те отвориха подземията на лунния бог и оставиха слънцето да го изпепели. Мнозина наши себеподобни бяха погубени. Същото се случи и когато първите варварски воини нахлуха от горните земи в Гърция, рушаха светилищата и убиваха онова, което не разбират.

Сега там, където някога властвахме ние, властва дърдоренето на Делфийския оракул, и там, където някога се издигахме ние, се издигат статуи. В северните гори, отдето идваш ти, се наслаждаваме на последния си час сред онези, които все още проливат на олтарите ни кръвта на злодеи, и в малките египетски села, където за бога в подземието се грижат един-двама жреци и позволяват на вярващите да му водят злодеи, защото не могат да отвличат невинни, без да възбудят подозрения, а злодеи и чужденци винаги се намират. И долу в джунглите на Африка, край развалините на древни градове, които никой не помни, там също все още ни се подчиняват.

Ала нашата история се придружава и от разкази за бунтари, Кръвопиещи, непризнаващи никаква богиня и винаги използвали своите сили така, както на тях им се прииска.

Те живеят в Рим, в Атина, във всички градове на Империята онези, които не се подчиняват на никакви закони за правда и неправда и използват способностите си за свои цели.

И те също загинаха от ужасна смърт, изпепелени от жарта и пламъците, също като боговете в дъбравите и светилищата, и ако някой от тях е оцелял, те дори не се досещат защо убийственият огън ги е сполетял и как Майката и Бащата са били изнесени на слънце.

Той замлъкна.

Наблюдаваше реакцията ми. В библиотеката бе тихо, и ако другите дебнеха зад стените, аз вече не ги чувах.

— Не вярвам на нито една дума — заявих.

Той се вторачи в мен в слисано мълчание, а после избухна в смях и дълго се смя.

Вбесен, аз излязох от библиотеката, преминах през залите на храма, изкачих се по тунела и излязох на улицата.