Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Don’t Say a Word, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Андрю Клаван. Нито дума

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2003

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-418-9

История

  1. — Добавяне

Скитник пред вратата

Скитникът, подслонил се в един вход на улица „Хаузис“, чу писъка, който го разбуди от съня му.

Вдигна глава и се огледа. Потръпна и изсумтя.

— А, мамка му! Какво беше това?

Беше висок, слаб, бял мъж на четиридесетина години, облечен в мръсно палто върху мръсни парцали. Лежеше във входа на къщата срещу номер 222. Бе спал дълбоко, докато писъкът не го събуди. Тежкият му сън се дължеше на бутилката лош бърбън, която бе изпил.

Беше работил дълго и тежко за този бърбън. Е, не дълго, но наистина тежко. Беше прекарал няколко часа в просия на Бродуей, пред магазина за видео- и аудиотехника. Имаше си теория, че хората се чувстват виновни, когато купуват нещо скъпо и луксозно. Вярваше, че това ги прави по-благосклонни към просяците.

Днес стратегията му даде добри резултати. Между дванадесет и половина и два часа спечели двадесет и пет долара. Приключи с работата за деня и се награди за труда си с шише уиски. Следобеда изкара заедно с няколко приятели на удобна пейка на метрото. Малко след падането на нощта лежеше сам на платформата и повръщаше върху релсите.

Беше късно — след десет — когато стигна до входа и легна да спи. Възнамеряваше да прекара тук цялата нощ. И определено не желаеше да го безпокоят.

Но писъкът на Джесика го събуди. Той седна и се вслуша. Дали не беше сънувал? Сигурно. Но…

Но зловещият писък остана с него. Струваше му се, че пълзи под кожата му и го измъчва. Той се вслуша внимателно: свистене от гуми на коли, тропане на подземните тръби…

И тогава, някъде отдалеч, се чу друг вой. По-силен. Воят заглуши градските шумове и се приближи към него.

„Сирени — помисли си просякът. — Ченгета. Мамка му.“

Облегна се на стената и бавно се надигна.

Ченгета. Шибани ченгета!

Първите червени светлини проблеснаха иззад ъгъла. Сирените завиха още по-силно и се спуснаха към него. Появиха се още коли, цяла армия от блестящи светлини.

— Ох — изстена скитникът.

После закуцука към реката колкото се може по-бързо и размаха ръка към патрулните коли зад себе си.

— Пфу — промърмори той отвратено. — Какво, по дяволите, ми влиза в работата? Какво, мамка му?