Андрю Клаван
Нито дума (43)

Стълби

Д’Анунцио сграбчи Макилвейн за реверите и го вдигна. После доближи лицето си до неговото.

— На остров Райкър има стаи, които не е виждал никой адвокат — изръмжа детективът. — Но аз съм ги виждал. И ще те пъхна в една от тях, ако ме излъжеш.

— Улица „Хаузис“ номер 222 — бързо повтори Макилвейн. — Кълна се. На втория етаж. Той ще я убие. Луд е. Ще я убие.

— О, Господи! — изплака Аги Конрад.

Д’Анунцио погледна специален агент Калвин и каза:

— Да вървим.

Дебелият детектив се втурна с крясъци във всекидневната.

— Имаме нужда от подкрепления за улица „Хаузис“ 222 в Трайбека. Кажете им да действат предпазливо. Имаме заложничка на втория етаж, а престъпникът е въоръжен и много опасен.

Д’Анунцио забеляза млад униформен полицай, който отиваше към спалнята, и му нареди:

— Вземете и престъпника, за да мога да му пръсна черепа, ако ме е излъгал.

— Добре — кимна полицаят.

Да! Точно така!

Д’Анунцио се чувстваше добре. Като влак. Като валяк. Отиваше да пипне другия престъпник. Усещаше, че Аги Конрад е зад него. Тя непрестанно вървеше по петите му като загубено кученце.

Той се обърна и, разбира се, я видя. Тичаше след него, а циците й подскачаха под фланелата. Беше прекрасна.

— Можете да дойдете с мен — каза й той мило.

Аги кимна и тръгна след него.

Д’Анунцио забърза по коридора, като пухтеше при всяка стъпка. Зад него следваше малка група. Аги Конрад, Елизабет Бъроуз, специален агент Конрад. Накрая беше полицаят, който влачеше Макилвейн.

Детективът се движеше гордо. Дишаше тежко, сякаш теглеше останалите с въже.

Стигнаха до асансьорите. И двете врати бяха затворени. Д’Анунцио спря и изруга. Тъкмо се канеше да натисне копчето, когато усети очите на госпожа Конрад върху себе си.

— Добре — излая той задъхано, — ще слезем по стълбите.

И поведе парада.