Андрю Клаван
Нито дума (45)

Ресторант „Хо Сун“

Докато стигне до стария си понтиак, Д’Анунцио остана без дъх. Закашля се дълбоко и в гърлото му се надигна горчилка. Аги Конрад и Елизабет Бъроуз бяха зад него. Останалите — Калвин и полицаят, хванал Макилвейн, вече се бяха качили в колите си, готови да се отправят към местопрестъплението.

Д’Анунцио отключи шофьорската врата и настани огромното си тяло зад волана. Вкара ключа в стартера и запали двигателя. След това се протегна да отключи другата врата.

Аги Конрад седна в колата до него и отвори задната врата. Елизабет Бъроуз бързо седна на задната седалка. Д’Анунцио увеличи звука на полицейското радио.

— Добре — каза той и завъртя волана.

Чу как задната врата се затваря и натисна газта.

Гумите на понтиака изсвистяха и голямата кола излетя напред. Синьо-бялата патрулна кола пред тях се вля в движението по Тридесет и шеста улица. Сирената й зави и лампите й засвяткаха. Официалната черна кола на Калвин потегли след нея и сирената й се присъедини към воя. Д’Анунцио бръкна под седалката си и извади червената си лампа. Сложи я на таблото и включи собствената си сирена.

Движещите се по улицата таксита и коли намалиха и отбиха настрани. Патрулната кола профуча покрай тях, следвана от черната кола на Калвин и понтиака на Д’Анунцио. Подминаха библиотеката на Морган — мраморната й фасада се открояваше красиво в тъмнината. После, със силен писък на гуми, понтиакът зави по Парк авеню и се стрелна към долната част на града.

Д’Анунцио погледна Аги Конрад, която седеше притиснала ръце към устата си, вторачена напред.

— Патрулите от долната част вече трябва да са там — опита се да я успокои той.

Тя кимна, но не се обърна към него.

Радиото изпращя и се чуха откъслеци от доклад.

— Централа… на това място няма заложници… край.

Д’Анунцио хвърли бърз поглед към госпожа Конрад, която се бе обърнала към радиото.

— Потвърждение, Централа… на втория етаж на улица „Хаустън“ номер 222 се намира ресторант „Хо Сун“. Чудесна храна, но определено няма заложници. Край.

Дебелият детектив изръмжа гърлено и грабна микрофона. Вдигна го към устата си, натисна бутона и изрева:

— Тъпаци, говори Д’Анунцио. Съобщете на всички идиоти, че заложниците са на улица „Хаузис“ 222, не на „Хаустън“. Улица „Хаузис“ 222.

Остави микрофона и погледна напред. Понтиакът приближаваше към червен светофар. Цивилните коли пред него не отбиваха. Няколко от тях се опитаха да се възползват от полицейските сирени, за да профучат бързо през кръстовището. Пищяха клаксони и свиреха гуми. Д’Анунцио завъртя волана и понтиакът се понесе напред.

Радиото отново изпращя.

— Всички патрулни са уведомени за грешния адрес…

Ново пращене.

— Къде, по дяволите, е улица „Хаузис“?

Д’Анунцио закачи микрофона на мястото му, погледна Аги Конрад и каза:

— Не се тревожете, госпожо.

Аги се засмя налудничаво, обви ръце около раменете си и потръпна.