Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Don’t Say a Word, 1991 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Чизмарова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2015)
Издание:
Андрю Клаван. Нито дума
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2003
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-418-9
История
- — Добавяне
Дръжката от метла
— Таткотаткотаткотаткоаааааа…
Страшният безумен писък проникна през тъмнината до Конрад.
— Бебчо?
Воят продължи безкрайно и задъхано. Конрад не можеше да разбере дали идва някъде от външния свят, или от самия него. Той се надигна от пода.
— Бебчо?
Видя огромното чудовище, което коленичеше до дъщеря му. Видя Джесика…
— О, не, бебето ми…
Джесика се бе свила до стената. Лицето й бе аленочервено. Отворила широко уста, тя виеше ужасено.
Конрад примигна и прогони червените облаци и тъмнината. И в този миг видя дръжката от метла.
Лежеше на пода сред блестящата купчина стъкла. Не беше далеч от него. Можеше да стигне до нея.
— Млъкни! Млъкни, да те вземат дяволите! — изрева Максуел.
Конрад се повлече по пода.
Надигна се на ръце и се опита да коленичи. Изгаряща болка прониза десния му крак и пропълзя нагоре чак до топките му. Болката го разбуди и той облиза кръвта по счупената си челюст. Стори му се, че цялата му глава е оголен, наранен нерв. От отворената му уста се стичаше кръв, както и от раните от стъклата по корема му. Той запълзя напред и протегна ръка.
Докосна дръжката от метлата и стисна грапавото дърво.
Трябваше да стане. Трябваше…
— Ела тук! — вбесено изкрещя Максуел.
Чудовището се протегна към крака на Джесика и я стисна за глезена. Задърпа я към себе си.
— Моооооляяяяяя — изви тя.
Конрад се надигна. Запрепъва се към Максуел, стиснал дръжката в ръка.
Максуел долови движението му с крайчеца на окото си. Пусна Джесика и се обърна. После се надигна.
Господи, сякаш някакъв демон изскачаше от ада.
Преди Конрад да го достигне, цялата масивна тежест на животното се стовари върху него. Дръжката излетя от ръката му и изтропа на пода. Конрад бе отхвърлен назад със зловеща сила. Просна се на пода като мъртъв и Максуел се хвърли върху него. Заудря го с юмруци. Писъците на Джесика изгаряха мозъка му. Около него нямаше нищо друго, освен страшните писъци и юмруците на Максуел.
От силния удар в корема Конрад се преви и повърна. Друг юмрук смаза тестисите му. Той се сви настрани. Нов удар в лицето, после още един. Конрад остана проснат по гръб с разперени ръце.
Джесика виеше отчаяно.
Максуел изръмжа. Изправи се и заудря с юмруци по гърдите си. Устата му бе разкривена от ярост и от нея капеше бяла пяна. Очите му се въртяха диво. Ръмженето му заглуши писъците на Джесика.
— Шибаняк! — изрева той. — Гаден шибаняк!
Чудовището срита силно Конрад. Тялото на доктора се плъзна настрани, но той не усети удара. Не чу ръмженето. Лежеше по гръб безжизнено.
— Млъкни, кучко! — изкрещя Максуел и отново се втурна към детето.
— Не! Моля ви! Мамо! Мамо! Мамо!
Конрад лежеше по гръб неподвижно.
— Моляяяяяяяя…