Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Don’t Say a Word, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Андрю Клаван. Нито дума

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2003

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-418-9

История

  1. — Добавяне

Дръжката от метла

— Таткотаткотаткотаткоаааааа…

Страшният безумен писък проникна през тъмнината до Конрад.

— Бебчо?

Воят продължи безкрайно и задъхано. Конрад не можеше да разбере дали идва някъде от външния свят, или от самия него. Той се надигна от пода.

— Бебчо?

Видя огромното чудовище, което коленичеше до дъщеря му. Видя Джесика…

— О, не, бебето ми…

Джесика се бе свила до стената. Лицето й бе аленочервено. Отворила широко уста, тя виеше ужасено.

Конрад примигна и прогони червените облаци и тъмнината. И в този миг видя дръжката от метла.

Лежеше на пода сред блестящата купчина стъкла. Не беше далеч от него. Можеше да стигне до нея.

— Млъкни! Млъкни, да те вземат дяволите! — изрева Максуел.

Конрад се повлече по пода.

Надигна се на ръце и се опита да коленичи. Изгаряща болка прониза десния му крак и пропълзя нагоре чак до топките му. Болката го разбуди и той облиза кръвта по счупената си челюст. Стори му се, че цялата му глава е оголен, наранен нерв. От отворената му уста се стичаше кръв, както и от раните от стъклата по корема му. Той запълзя напред и протегна ръка.

Докосна дръжката от метлата и стисна грапавото дърво.

Трябваше да стане. Трябваше…

— Ела тук! — вбесено изкрещя Максуел.

Чудовището се протегна към крака на Джесика и я стисна за глезена. Задърпа я към себе си.

— Моооооляяяяяя — изви тя.

Конрад се надигна. Запрепъва се към Максуел, стиснал дръжката в ръка.

Максуел долови движението му с крайчеца на окото си. Пусна Джесика и се обърна. После се надигна.

Господи, сякаш някакъв демон изскачаше от ада.

Преди Конрад да го достигне, цялата масивна тежест на животното се стовари върху него. Дръжката излетя от ръката му и изтропа на пода. Конрад бе отхвърлен назад със зловеща сила. Просна се на пода като мъртъв и Максуел се хвърли върху него. Заудря го с юмруци. Писъците на Джесика изгаряха мозъка му. Около него нямаше нищо друго, освен страшните писъци и юмруците на Максуел.

От силния удар в корема Конрад се преви и повърна. Друг юмрук смаза тестисите му. Той се сви настрани. Нов удар в лицето, после още един. Конрад остана проснат по гръб с разперени ръце.

Джесика виеше отчаяно.

Максуел изръмжа. Изправи се и заудря с юмруци по гърдите си. Устата му бе разкривена от ярост и от нея капеше бяла пяна. Очите му се въртяха диво. Ръмженето му заглуши писъците на Джесика.

— Шибаняк! — изрева той. — Гаден шибаняк!

Чудовището срита силно Конрад. Тялото на доктора се плъзна настрани, но той не усети удара. Не чу ръмженето. Лежеше по гръб безжизнено.

— Млъкни, кучко! — изкрещя Максуел и отново се втурна към детето.

— Не! Моля ви! Мамо! Мамо! Мамо!

Конрад лежеше по гръб неподвижно.

— Моляяяяяяяя…