Андрю Клаван
Нито дума (29)

Остров в мъглата

Мъглата се спускаше ниско над черната бурна вода. Студеният октомврийски вятър надигаше бели зайчета по тъмните вълни. Спорт чуваше как вълните се разбиват в стария кей.

Помещението на затворническите надзиратели се намираше точно зад кея — очукан син фургон, зад чийто прозорец се виждаше синята светлинка от телевизор. Сгушен в якето си, Спорт застана до вратата и почука.

Телевизорът спря. Чуха се приглушени стъпки. След секунда вратата се отвори. Висока широкоплещеста фигура застана в сянката — едър мъж с къса коса и грубо квадратно лице. Беше облечен в сив униформен панталон. Ризата му бе разкопчана, а долната фланелка бе силно опъната по огромното му шкембе.

Спорт потръпна от студения вятър.

— Готови ли сте, момчета? — попита той.

— Разбира се, Спорти — отговори мъжът.

Спорт кимна.

— Добре, да вървим.

 

 

Качиха се на служебния катер. Спорт, пазачът и техникът, който седна в кабината. Той беше дребен мъж с отпуснати рамене. Лицето му бе увиснало и сбръчкано като на булдог. Седеше и нервно пушеше.

Пазачът управляваше катера по вълните на краткото разстояние до остров Харт. Спорт стоеше навън, до парапета на кърмата. Гледаше намръщено назад към острова, кея и белите къщи, черните дървета, които изчезваха в мъглата. Краката му потропваха нервно по палубата. Спокойният поглед и веселата усмивка бяха изчезнали. Вятърът развяваше косата над челото му.

— Всичко или нищо — пееше си той напрегнато. — Ла-ла-ла.

Замълча, пое си дълбоко дъх и избърса устните си.

— Всичко или нищо. Всичко или въобще нищо…

Мърмореше си старата песен тихичко, а ръмженето на двигателя и свистенето на вятъра я заглушаваха.

„Тъп, смотан кретен“ — помисли си той. Шибаният Изрод. Той беше оплескал всичко. Не трябваше да се стига до тази шибана история с хлапето. Шибаното убийство… Цялата работа беше просто една идея, безобидна шега, нищо повече.

Спорт пак затананика, млъкна и поклати глава. После каза високо:

— Шибаният Изрод.

 

 

За всичко беше виновен Изрода. Заради него нещата се бяха объркали толкова. Виновен си беше дори за това, че накрая се наложи Максуел да го убие. Първо, беше започнал да се мъкне като луд по педалските барове заедно с Доленко. А после, с Елизабет, направо откачи. Беше си виновен за всичко от самото начало.

Трябваше да вземат номера от нея, това бе всичко. Щеше да е забавно. Според плана Спорт трябваше да се срещне случайно с нея, а после да задейства прочутия си чар на готин тип. Всички момиченца си падаха по това. После трябваше да отидат в една стара изоставена къща, както ги бе посъветвал Доленко. Той твърдеше, че понякога правел там купони с приятели. Можеше да включи електричеството в къщата, тъй като го беше правил и преди. Щяха да обзаведат една от стаите и да се престорят, че това е апартаментът на Спорт. А после Спорт щеше да заведе Елизабет там и да я чука до забрава. След това щеше да я накара да говори за миналото си… А накрая съвсем небрежно щеше да я запита за майка й и номера. Когато приключеше с нея, щеше да е научил онова, което искаше, а тя дори нямаше да знае, че го е получил. После, ако Елизабет се опиташе да го открие, той отдавна щеше да е изчезнал безследно.

Дори и ако не успееха да се снабдят с номера, щяха поне да се позабавляват.

Това беше цялата идея. Не трябваше да се стига по-далеч.

Но после Изрода видя Елизабет. И от този момент всичко се обърка.

 

 

Бяха я открили в телефонния указател. Спорт и Изрода отидоха до дома й и чакаха на отсрещната страна на улицата почти цял час. Единственото, което знаеха за нея, бе цветът на косата й.

В секундата, когато Елизабет излезе на улицата, разбраха, че е тя.

— Тя ли е? — попита Спорт.

— Господи — изохка Изрода. — Погледни. Само я погледни, за бога.

— Сигурно е тя.

— Мили боже — повтори Изрода. — Господи, погледни я. Прилича на шибан ангел.

Това беше всичко. Един поглед. След това Изрода не можеше да спре да говори за нея. Проследиха я до Гринич Вилидж, до детската градина, където работеше. Дори и след като се прибраха, Изрода продължаваше да дрънка въодушевено.

— Господи, прекрасна е! Нали разбираш?

Спорт се раздразни.

— Ти какво? Да не си се влюбил в нея?

Изрода поклати глава и прокара пръсти през гъстата си червена коса.

— Слушай — каза той. — Не съм сигурен за това. Ясно ли е? Не съм убеден, че искам да свършим тази работа. Вероятно бездруго е пълна дивотия. Имам предвид, онези неща, които разправя Еди Шибаняка. Помисли си, Спорти. Е, добре, той е търгувал с дрога, докато е работел в отдела. Но как да повярвам, че оня дърт впиянчен кретен е натрупал цяло състояние? Половин милион долара? Скрива ги преди федералните да го пипнат и парите още са си там? Защо тогава самият той не ги е взел? Това си е детска приказка, за бога. Трябва да забравим за нея.

— Не мога да повярвам — отвърна Спорт. — Поглеждаш някаква смотана мацка и внезапно си променяш мнението. Наистина си скапан педал.

Изрода не каза нищо повече. Просто се мотаеше из къщата по цял ден, мрачен и раздразнителен. А после, в онази важна вечер, внезапно надигна глава и каза:

— Слушай, просто да забравим за това, ясно ли е? Аз съм вън. Не искам да участвам.

Спорт побесня. Изрода захвърляше приятелите си заради някаква тъпа путка. Захвърляше шибания си съквартирант заради нея. Но Изрода отказа да си промени мнението. И когато се преместиха в Манхатън и започнаха да подреждат къщата, не се включи в работата.

Или поне така им каза. Всъщност, докато Спорт се опитваше да измисли как да осъществи случайната среща с момичето, Изрода я посещаваше тайно и се опитваше да я предупреди. За нещастие на Изрода, Спорт извади късмет. Един ден, тъкмо когато се канеше да тръгне към детската градина, момичето излетя от уличката и се хвърли пред едно такси. Спорт успя да я издърпа едва ли не изпод колелата. Получи се идеална случайна среща. Не можеше да стане по-добре, дори ако я беше планирал грижливо. После Спорт пусна в ход чара си и я излъга, че е актьор. Дори я заведе в близкия театър и й показа снимката си на стената (беше се промъкнал в театъра преди това и бе закачил една от рекламните снимки за певческата си кариера). И Елизабет почувства, че може да му се довери.

Когато му каза, че някакъв мъж я притеснявал, Спорт дори не си помисли, че може да е Изрода. Приятелят му бе отказал да участва в проекта, но никога не би ги предал, за бога. Не и Изрода. Не и заради някаква тъпа мацка.

Но когато момичето сподели с него, че мъжът се появил пак, Спорт се зачуди дали и някой друг не иска да се включи в играта. Последва нежната любовна сцена между Елизабет и Спорт в изоставената къща на улица „Хаузис“. Внезапно Елизабет откачи и запищя. Каза на Спорт, че бил в опасност. А после избяга в нощта.

Това вече го разтревожи. Разтревожи го и го ядоса. Какво ставаше, по дяволите? В каква опасност се намираше? Кой го заплашваше?

Спорт повика Максуел, който се криеше на горния етаж, и заедно се отправиха към апартамента на Елизабет.

Едва успя да накара момичето да му отвори. После се качи в апартамента й, а Максуел остана да го чака долу. Спорт почука на вратата, която се отвори веднага… И ченето на Спорт увисна.

Застана очи в очи с Изрода. Шибаният Изрод стоеше пред него с касапски нож в ръката и дивашки поглед в очите.

— Дотук, Спорти — каза той. — Край. Ще я пазя. Където и да отиде, ще бъда до нея. Разбираш ли? Остави я на мира. Ясно ли е?

Междувременно той бе заключил момичето в банята и бе подпрял вратата със стол. Елизабет удряше по вратата и пищеше. Изрода размахваше ножа във въздуха и викаше:

— Стой далеч от нея, Спорт. Разкарай се оттук.

Спорт побесня. Как можеше Изрода да му говори по този начин?! Шибаният Изрод!

Той опита да хване ръката на Изрода, а той се опита да го намушка. После замахна с всичка сила и едва не му отряза ръката.

Но Максуел дойде на помощ.

Огромният кретен се втурна през вратата, сграбчи китката на Изрода и Спорт чу как костта изхрущя. В следващия миг Максуел държеше ножа. И със светкавично движение преряза гърлото на Изрода. Главата му увисна назад, сякаш гледаше тавана. Избухна гейзер кръв.

Максуел обаче не спря. О, не. Последва истинска касапница. Спорт стоеше с ококорени очи и наблюдаваше действията на гиганта. Стана същото като с котето — Макс бе прекалено възбуден. Вече нямаше начин да го спреш.

А и Спорт не беше сигурен, че иска да го спре. Все пак Изрода ги беше предал. Заради някаква си путка! Само защото тъпата мадама имаше хубави очи? Пълна идиотщина!

Всичко свърши за секунди. Изрода падна на пода и започна да се гърчи. Дясната му ръка потръпна и събори стола пред вратата на банята. Момичето изхвърча оттам и се просна върху умиращия Изрод.

Но Спорт и Макс не останаха да се сбогуват с нея. Всички обитатели на сградата вече бяха будни. По коридорите крещяха хора. Пълна паника. Спорт знаеше, че трябва да се измъкнат колкото се може по-бързо. Трябваше да се върнат в изоставената къща и да разчистят, преди да се появят ченгетата. Трябваше да свали снимката си от стената в театъра. А после бързо да се прибере у дома във Флъшинг, така че когато ченгетата пристигнат да му съобщят, че съквартирантът му Робърт Ростоф е мъртъв, той щеше да е дълбоко заспал, като всяко добро момче посред нощ.

Наложи му се да завлече Максуел до прозореца и противопожарната стълба. Огромният идиот не можеше да отлепи очи от умиращия Изрод. Разтъркваше надървения си член и гледаше как Изрода се гърчи и умира.

 

 

И тогава вече се наложи да вземат номера на всяка цена. Това бе единственият начин да изчезнат от страната. С номера и парите всичко щеше да се оправи и щяха да получат възможност да правят каквото си искат. Той поговори с Доленко и Максуел и те се съгласиха с него. По дяволите, бяха по-уплашени и от него. Максуел направо бе полудял от шубе. Не искаше в никакъв случай да се връща в затвора. А Спорт им каза, че единственият им шанс да се измъкнат невредими е да се сдобият с номера. С него щяха да са свободни.

Дори тогава всичко изглеждаше лесно. Момичето бе вкарано в лудница и Спорт се свърза с директора Сакс. Сприятелиха се бързо. Малко пари в брой, обещания за още хилядарки и Сакс бе готов. За съжаление се оказа пълен задник. Когато попита момичето за номера, то откачи напълно. Сакс им обясни, че Елизабет отказвала да говори.

Спорт побесня и заведе Максуел при Сакс. Обясни му, че момичето трябва да проговори. Колкото се може по-бързо. Сакс се паникьоса. Каза, че единственият човек, който можел да я накара да проговори, бил прочутият доктор Нейтън Конрад…

 

 

— Хей!

Тихият вик на пазача върна Спорт към действителността. Той погледна през рамо и видя как пазачът му кима. Спорт пристъпи към него и погледна напред.

Пое си дълбоко дъх и пъхна цигара в устата си, но не я запали. Стоеше, пъхнал едната си ръка в джоба и облегнал другата на парапета. Гледаше как черната сянка на остров Харт се приближава все повече.