Харлан Коубън
Господари на нощта (54)

54

Събитията връхлетяха изневиделица. Макгуейн гледаше на монитора как агентите от ФБР щурмуват сградата. Не бе очаквал това. Да, Джошуа Форд беше важна личност. Да, изчезването му щеше да предизвика недоумение, макар че го бяха накарали да се обади на жена си, че ще отсъства от града по „деликатни дела“. Но толкова груба реакция? Това вече изглеждаше прекалено.

Все едно. Макгуейн никога не оставаше неподготвен. Кръвта беше изчистена с модерен окислителен препарат, така че дори тестът със синя светлина да не разкрие нищо. Бяха се погрижили и за микроскопичните косъмчета и влакна от дрехи, но дори да бе останало нещо, какво от това? Макгуейн нямаше да отрича, че Форд и Кромуел са били тук. Напротив, охотно щеше да го признае. И да добави, че са си тръгнали. Можеше да представи доказателства. Специалистите от охраната вече бяха заменили истинския видеозапис с обработено копие, показващо как Форд и Кромуел напускат сградата живи и здрави.

Макгуейн натисна бутона, който автоматично изтриваше и преформатираше компютърните файлове. Нищо нямаше да бъде открито. Макгуейн си осигуряваше дублиране на информацията по електронната поща. На всеки кръгъл час компютърът изпращаше послание до секретна външна директория. Така файловете се съхраняваха на тайно място в киберпространството. Само Макгуейн знаеше адреса. Можеше да изтегли резервните копия когато пожелаеше.

Той стана, оправи вратовръзката си и в този момент нахълта Пистильо, следван от Клаудия Фишър и още двама агенти. Пистильо насочи пистолета си към Макгуейн.

Макгуейн разпери ръце. Съвсем спокойно. Никога не показвай, че се страхуваш.

— Каква приятна изненада.

— Къде са те? — изрева Пистильо.

— За кого питате?

— Джошуа Форд и специален агент Реймънд Кромуел.

Макгуейн дори не трепна. Това обясняваше всичко.

— Искате да кажете, че мистър Кромуел е федерален агент?

— Точно това искам да кажа — изръмжа Пистильо. — Къде е той?

— В такъв случай бих искал да подам жалба.

— Какво?

— Агент Кромуел се представи като адвокат — продължи Макгуейн със съвършено спокоен глас. — Аз повярвах в това. Доверих му се, предполагайки, че съм защитен от адвокатската тайна. А сега вие ми казвате, че е агент под прикритие. Искам гаранция, че нищо казано няма да бъде използвано срещу мен.

Лицето на Пистильо пламна.

— Къде е той, Макгуейн?

— Нямам ни най-малка представа. Тръгна си заедно с мистър Форд.

— Каква работа имаше с тях?

Макгуейн се усмихна.

— Не бъдете наивен, Пистильо. Срещата ни е под закрилата на адвокатската тайна.

Пистильо изгаряше от желание да натисне спусъка. Прицели се право в лицето на Макгуейн. Гангстерът го гледаше безучастно. Пистильо отпусна оръжието.

— Претърсете това място — кресна той. — Приберете всичко, каквото намерите. Арестувайте го.

Макгуейн спокойно остави да му сложат белезници. Нямаше да им каже за касетата с видеозаписа. Нека да я открият сами. Така ефектът щеше да е много по-силен. И все пак, докато агентите го влачеха към изхода, той знаеше, че положението не е розово. Нямаше нищо против самия арест — не за пръв път убиваше федерален агент — но неволно се питаше дали не е пропуснал нещо, дали не е оставил уязвимо местенце, дали в крайна сметка не е допуснал фаталната грешка, която да го погуби.