Харлан Коубън
Господари на нощта (38)

38

Прекарах нощта в предварителния арест на Западна Трийсет и пета улица. Килията вонеше на урина, повръщано и кисела пиянска пот. Все пак беше за предпочитане пред бръснарския одеколон. Имах двама съкилийници. Единият беше травестит, който непрекъснато плачеше и се чудеше дали да използва металната тоалетна прав или седнал. Другият беше негър и спа през цялото време. Тъй че не разполагам с вълнуващи затворнически истории за побоища и изнасилвания. Нощта мина без никакви произшествия.

Пазачът от нощната смяна въртеше компактдиск на Брус Спрингстийн с песента „Роден за бягство“. Голяма утеха. Като всяко добро момче от Джърси знаех текста наизуст. Може да прозвучи странно, но когато слушах мощните балади на Спрингстийн, винаги си мислех за Кен. Не бяхме от работническо семейство, не страдахме от лишения, не си падахме по бързите коли и не киснехме непрекъснато на брега (в Джърси казваме винаги „на брега“ вместо „на плажа“) — впрочем, ако съдя от публиката на последните му концерти, това се отнася до по-голямата част от неговите почитатели — но имаше нещо особено в тия разкази за борба, за опитите на окования човешки дух да се освободи, за стремежа да искаш нещо повече и да откриеш храброст за бягство. То не само отекваше в душата ми, но и ме караше да мисля за брат си дори още преди убийството.

Но тази вечер, когато Брус запя как тя била толкова хубава, че я загубил между звездите, аз си мислех за Шийла. И отново ме заболя.

Използвах разрешеното телефонно обаждане, за да позвъня на Квадрата. Събудих го. Като чу какво стана, той ме нарече „диване“. После обеща да ми намери добър адвокат и да се опита да разбере как е Кати.

— А, без малко да забравя за онези записи от „Куик Гоу“ — каза Квадрата.

— Какво стана?

— Идеята ти излезе добра. Утре ще можем да ги видим.

— Ако ме пуснат от тук.

— Да, така си е — каза Квадрата. После добави: — Много гадно ще стане, ако не ти разрешат гаранция, мой човек.

На сутринта ченгетата ме откараха до централната регистратура на Сентър Стрийт 100. Оттам нататък с мен се зае Министерството на правосъдието. Затвориха ме в килия в мазето. Ако не вярвате, че Америка все още е един съвременен Вавилон, трябва да прекарате известно време с многообразието от (не)човешки същества, обитаващи това умалено копие На Обединените нации. Чух поне десет различни езика. Около мен се мяркаха цветове на кожата, които биха вдъхновили производителите на детски боички. Видях бейзболни каскетчета, тюрбани, сламени шапки и дори един фес. Всички говореха едновременно. И доколкото можех да разбера — а дори и без да ги разбирам, — всички твърдяха, че са невинни.

Когато се изправих пред съдията, Квадрата присъстваше в залата. С него бе новата ми адвокатка Хестър Кримстийн. Помнех я от някакъв нашумял процес, но не се сещах за какво точно ставаше дума. Тя ми се представи и повече не ме погледна. Обърна се и впи очи в младия областен прокурор, сякаш той беше окървавен глиган, а тя — пантера, мъчена от хемороиди.

— Настояваме мистър Клайн да не бъде освобождаван под гаранция — каза младият областен прокурор. — Смятаме, че има много сериозен риск да избяга.

— Защо? — попита съдията, който сякаш излъчваше отегчение от всяка пора на тялото си.

— Брат му е заподозрян в убийство и се укрива от единайсет години. И не само това, Ваша светлост. Жертвата на брата е сестра на сегашната жертва.

Това привлече вниманието на съдията.

— Моля?

— Мистър Клайн е обвинен в опит за убийство на Катрин Милър. Неговият брат Клайн е заподозрян за убийството на по-голямата сестра на жертвата, Джули Милър, преди единайсет години.

Съдията рязко спря да разтрива лицето си.

— О, чакайте, спомням си случая.

Младият областен прокурор се усмихна, като че бе получил медал.

Съдията се обърна към Хестър Кримстийн.

— Мис Кримстийн?

— Ваша светлост, смятаме, че всички обвинения срещу мистър Клайн трябва да отпаднат незабавно — заяви тя.

Съдията пак почна да разтрива лицето си.

— Приемете, че съм изумен, мис Кримстийн.

— Ако това не се приеме, смятаме, че мистър Клайн трябва да бъде освободен под гаранция. Той няма криминални прояви. Работата му е свързана с грижа за бедните в този град. Има обществено положение. Колкото до нелепото сравнение с брат му, това представлява най-груба проява на съдебна предубеденост.

— Не смятате ли, че хората имат основание за тревога, мис Кримстийн?

— Ни най-малко, Ваша светлост. Чух, че наскоро сестрата на мистър Клайн си е изрусила косата. Означава ли това, че и той ще извърши същото?

Младият областен прокурор усети, че плячката му се изплъзва.

— Ваша светлост, при цялото ми почитание към колежката, това нелепо сравнение…

— Какво му е нелепото? — отсече Кримстийн.

— Ние искахме да изтъкнем, че мистър Клайн определено разполага с възможности да избяга.

— Това е смехотворно. Той разполага с не повече средства от всеки друг гражданин. От прокуратурата повдигат това искане, защото смятат, че брат му е избягал — без дори да го знаят със сигурност. Човекът може да е мъртъв. Но така или иначе, Ваша светлост, областният прокурор пропуска една съществена подробност.

Хестър Кримстийн извърна глава към младия областен прокурор и се усмихна.

— Мистър Томсън? — попита съдията.

Прокурорът бе забил очи в пода.

Хестър Кримстийн изчака още миг и нанесе удара.

— Жертвата на това отвратително престъпление Катрин Милър заяви тази сутрин, че мистър Клайн е невинен.

Това не се хареса на съдията.

— Мистър Томсън?

— Не е съвсем вярно, Ваша светлост.

— Не съвсем?

— Мис Милър заяви, че не е видяла нападателя. Било е тъмно. Той носел маска.

— И заяви, че това не е бил моят клиент — довърши Хестър Кримстийн.

— Тя заяви, че не вярва да е бил мистър Клайн — възрази Томсън. — Но Ваша светлост, тя е ранена и объркана. Не е видяла нападателя, тъй че не би могла да изключи…

— В момента не водим делото, господин прокурор — прекъсна го съдията. — Молбата ви се отхвърля. Определям гаранция от трийсет хиляди долара.

Съдията удари с чукчето. И аз бях свободен.