Харлан Коубън
Господари на нощта (34)

34

Беше ми накипяло до пръсване. Исках да експлодирам в кабинета на Пистильо. Исках да нахълтам, да го сграбча за реверите и да настоявам за отговори. Но в истинския живот не става така. Шосе 95 бе задръстено от ремонтни работи. На магистралата през Бронкс навлязохме в ужасно движение. По булеварда край Харлем Ривър колите пъплеха като смачкани мравки. Натисках клаксона и отбивах по страничните улички, но в Ню Йорк това само леко повишава средната скорост.

Кати се свърза по клетъчния телефон със своя приятел Рони, който разбирал от компютри. Рони провери какво има в Интернет за Лора Емърсън, и общо взето, потвърди каквото знаехме. Била удушена осем месеца преди Джули. Открили трупа й в мотела „Корт Манър“ край Фесендън, Северна Дакота. Убийството било отразено доста нашироко, макар и не съвсем ясно в местния печат. След две седмици отпаднало от първите страници и потънало в забрава. Нямало признаци за изнасилване.

Измъкнах се с остър завой от магистралата, пресякох на червено и подкарах към паркинга близо до Федерал Плаза. Оставихме там колата и изтичахме към сградата. Движех се с гордо вдигната глава, но за нещастие на входа имаше проверка. Трябваше да минем през металдетектор. Ключовете ми го задействаха. Изпразних джобовете си. Този път го задейства коланът ми. Пазачът ме опипа отвсякъде с нещо, приличащо на вибратор. Добре, най-сетне можех да мина.

Когато стигнахме до кабинета на Пистильо, настоях с най-твърд глас да го видя. Секретарката му изобщо не се впечатли. Усмихна ми се сърдечно като съпруга на политик и с любезен глас ни покани да седнем. Кати ме погледна и сви рамене. Не пожелах да седна. Закрачих напред-назад като лъв в клетка, но усещах как яростта ми се изпарява.

Петнайсет минути по-късно секретарката ни уведоми, че заместник изпълнителният директор Джоузеф Пистильо — точно така го изрече, като титла на благородник — е готов да ни приеме. Отвори вратата. Нахълтах в кабинета.

Пистильо вече стоеше насреща в пълна готовност. Той посочи Кати.

— Коя е тази?

— Кати Милър — казах аз.

Това явно го смая.

— Какво търсиш с него? — попита я той.

Но аз нямах намерение да протакам.

— Защо досега не си ни казал и дума за Лора Емърсън?

Той отново се завъртя към мен.

— За кого?

— Не ме обиждай, Пистильо.

За момент Пистильо не отговори. После каза:

— Предлагам първо да седнем.

— Отговаряй на въпроса.

Без да ме изпуска от поглед, той се настани зад бюрото. Плотът лъщеше и изглеждаше лепкав. Из въздуха се носеше аромат на лимонов дезодорант за стая. В десния ъгъл зърнах спортен сак с емблемата на някакво гимнастическо дружество.

— Не си в положение да задаваш въпроси — каза той.

— Лора Емърсън е била удушена осем месеца преди Джули.

— И какво от това?

— Двете са членували в едно и също девическо дружество.

Пистильо събра върховете на пръстите си. Зачака и аз пръв изгубих търпение.

— Ще ми кажеш ли, че не си знаел за Лора?

— О, знаех.

— И не виждаш никаква връзка?

— Именно.

Гледаше ме спокойно, но сигурно имаше богат опит.

— Не говориш сериозно — казах аз.

Той плъзна поглед по стените наоколо. Нямаше кой знае какво за гледане. Портрет на президента Буш, американското знаме и няколко дипломи. Нищо повече.

— Разбира се, по онова време проучихме тази възможност. Мисля, че стигна и до местната преса. Може дори да са напечатали нещо. Вече не помня. Но в крайна сметка никой не успя да открие сериозна връзка.

— Сигурно се шегуваш.

— Лора Емърсън е удушена в друг щат и по друго време. Няма признаци за сексуално насилие. Намерена е в мотел. Джули — той се обърна към Кати, — твоята сестра, бе намерена у дома си.

— А фактът, че са били в едно и също девическо дружество?

— Съвпадение.

— Лъжеш — казах аз.

Това го подразни и лицето му леко се зачерви.

— Внимавай — каза той и размаха насреща ми месест показалец. — Не забравяй с кого си имаш работа.

— Да не би да твърдиш, че не си видял връзка между двете убийства?

— Точно така.

— А сега, Пистильо?

— Какво сега?

Яростта ми отново припламна.

— Шийла Роджърс е членувала в същото дружество. Пак ли съвпадение?

Това го завари неподготвен. Той се облегна назад, сякаш искаше да увеличи дистанцията. Дали защото не знаеше, или защото не бе очаквал да го открия?

— Няма да разговарям с теб за текущо разследване.

— Знаел си — бавно изрекох аз. — И си знаел, че брат ми е невинен.

Той поклати глава, но му липсваше убедителност.

— Не знаех… поправка, не знам нищо подобно.

Но не му вярвах. Той лъжеше от самото начало. Вече бях твърдо уверен. Пистильо се стегна, сякаш в очакване на следващата ми атака. За мое учудване обаче гласът ми внезапно омекна.

— Осъзнаваш ли какво си направил? — попитах аз почти шепнешком. — Как съсипа нашето семейство. Баща ми, майка ми…

— Това не те засяга, Уил.

— Друг път не ме засяга.

— Моля ви — каза той. — И двамата. Стойте по-настрани.

Аз го изгледах яростно.

— Не.

— За ваше добро е. Няма да ми повярвате, но се мъча да ви защитя.

— От какво?

Той не отговори.

— От какво? — повторих аз.

Той плесна подлакътниците на стола и се изправи.

— Разговорът приключи.

— Какво всъщност искаш от брат ми, Пистильо?

— Няма да коментирам повече едно текущо разследване — отсече Пистильо и се отправи към вратата. Опитах се да му преградя пътя. Той ми хвърли яростен поглед и тръгна да ме заобиколи. — Стой настрани от работата ми, или ще те арестувам за възпрепятстване.

— Защо се опитваш да го натопиш?

Пистильо спря и се обърна. Видях как нещо в него се промени. Може би вирна глава още малко. Бърз проблясък в очите.

— На истини ли да си играем, Уил?

Не ми хареса тази промяна на тона. Поколебах се, преди да отговоря.

— Да.

— Тогава — бавно изрече той — нека да започнем от теб.

— От мен ли?

— Винаги си бил толкова убеден, че брат ти е невинен — продължи той и позата му стана още по-агресивна. — Как тъй?

— Защото го познавам.

— Наистина ли? Колко близки бяхте с Кен към края?

— Винаги сме били близки.

— Значи го виждаше често, нали?

Пристъпих от крак на крак.

— За да бъдеш близък с някого, не е задължително да го виждаш.

— Наистина ли? Тогава кажи ни, Уил, кой според теб е убил Джули Милър?

— Не знам.

— Добре тогава, хайде да обсъдим какво е станало. Искаш ли? — Пистильо направи широка крачка към мен. Беше побеснял и нямах представа защо. — Скъпият ти брат, с когото си бил толкова близък, е имал сексуален контакт с твоята стара приятелка в нощта на убийството. Такава ли е теорията ти, Уил?

— Да — потвърдих измъчено аз.

— Здравата са я оплескали значи. — Той зацъка с език. — Сигурно си побеснял.

— Какви ги дрънкате?

— Истината, Уил. Истини търсим, нали така? Хайде, дай да свалим картите. — Пистильо ме гледаше хладно и самоуверено. — Брат ти се прибира у дома за пръв път… откога, от две години насам ли? И какво прави? Отива да се поразходи и ляга с момичето, което обичаш.

— Бяхме скъсали — казах аз, но сам усещах колко немощен е станал гласът ми.

Той се усмихна леко.

— И това решава всичко, нали? От там нататък тя е законна плячка за всекиго — особено за скъпия брат. Твърдиш, че онази нощ си видял някого. Някакъв тайнствен тип се спотайвал наоколо.

— Така е.

— Как точно го видя?

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз. Но знаех много добре.

— Ти твърдиш, че си видял някого около къщата, прав ли съм?

— Да.

Пистильо се усмихна и разпери ръце.

— Само че така и не ни обясни какво търсеше ти там онази нощ, Уил. — Той добави с небрежен, почти напевен глас: — Ти, Уил. Пред дома на семейство Милър. Сам. Късно през нощта. Докато твоят брат и бившата ти приятелка са сами вътре…

Кати се обърна и ме погледна.

— Разхождах се — бързо отвърнах аз.

Пистильо направи няколко крачки напред-назад, после продължи да ме притиска.

— Аха, ясно. Дай да видим дали съм разбрал правилно. Врат ти има сексуална връзка с момичето, което все още обичаш. Същата нощ ти случайно се разхождаш край нейната къща. Тя е убита. Откриваме на местопрестъплението кръв от твоя брат. А ти, Уил, знаеш, че не я е убил той.

Пистильо спря и пак ме погледна с усмивка.

— Е, ако беше следовател, кого би заподозрял?

Грамаден камък притискаше гърдите ми. Нямах сили да проговоря.

— Ако твърдиш…

— Твърдя, че е време да си вървите — каза Пистильо.

— Прибирайте се и двамата у дома, и стойте по-надалеч от тази история.