Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gone for Good, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Любомир Николов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 55 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Харлан Коубън. Господари на нощта
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2002
Коректор: Мария Трифонова
ISBN: 954-585-399-9
История
- — Добавяне
17
Специален агент Клаудия Фишър се стегна и почука на вратата.
— Влез.
Тя завъртя дръжката и влезе в кабинета на заместник изпълнителния директор Джоузеф Пистильо. ЗИД — естествено, съкращението тутакси даде повод на неговите подчинени да му лепнат глупавото прозвище „Зидаря“ — ръководеше нюйоркския отдел. Ако не се брои директорът във Вашингтон, той беше най-високопоставеният и най-влиятелен агент на ФБР.
Пистильо вдигна очи. Видяното явно не му хареса.
— Какво?
— Шийла Роджърс е намерена мъртва — докладва Фишър.
Пистильо изруга.
— Как е умряла?
— Открили са я край едно шосе в Небраска. Без документи. Пуснали отпечатъците й в НКИЦ и получили името.
— По дяволите.
Пистильо захапа нокътя си. Клаудия Фишър чакаше.
— Искам визуално потвърждение — каза Пистильо.
— Имаме го.
— Какво?
— Позволих си да им пратя по електронната поща полицейските снимки на Шийла Роджърс. Шериф Фароу и съдебният лекар потвърдиха, че става дума за същата жена. Ръстът и теглото съвпадат.
Пистильо се облегна назад. Сграбчи една писалка, вдигна я пред очите си и се зае да я изучава съсредоточено. Фишър стоеше изпъната като новобранец. Той й направи знак да седне.
— Родителите на Шийла Роджърс живеят в Юта, нали?
— В Айдахо.
— Все тая. Трябва да се свържем с тях.
— Поставила съм местната полиция в готовност. Началникът лично познава семейството.
Пистильо кимна.
— Добре. — Той извади писалката от устата си. — Как е умряла?
— Вероятно от вътрешен кръвоизлив след побой. Аутопсията още не е приключила.
— Господи.
— Била е измъчвана. Пръстите й са пречупени назад и усукани, вероятно с клещи. По гърдите има белези от цигари.
— От колко време е мъртва?
— По всяка вероятност е умряла през нощта или рано сутринта.
Пистильо погледна Фишър. Спомни си как вчера любовникът Уил Клайн седеше на същия стол.
— Бързо — каза той.
— Моля?
— Ако е избягала, както сме склонни да предположим, бързо са я открили.
— Освен ако е избягала при тях — уточни Фишър.
Пистильо се облегна назад.
— Или ако изобщо не е бягала.
— Не ви разбирам.
Той пак се загледа в писалката.
— Предполагахме твърдо, че Шийла Роджърс е избягала заради връзката си с убийствата в Албакърки, нали така?
Фишър енергично тръсна глава.
— И да, и не. Нали разбирате, защо й е да се връща в Ню Йорк само за да избяга веднага след това?
— Знам ли, може би е искала да отиде на погребението на майката. Така или иначе, причината вече едва ли е актуална. Може изобщо да не е знаела, че сме по дирите й. А може би — следи мисълта ми внимателно, Клаудия, — може би някой я е отвлякъл.
— Как е възможно? — попита Фишър.
Пистильо остави писалката.
— Според Уил Клайн тя е напуснала апартамента… в шест сутринта ли беше?
— В пет.
— Добре, в пет. Хайде тогава да разсъждаваме по утвърдената версия. Шийла Роджърс излиза в пет сутринта. Укрива се. Някой я намира и след тежки инквизиции я изхвърля из пущинаците на Небраска. Логично ли ти звучи?
Фишър неохотно кимна.
— Бързо, както казахте.
— Прекалено ли?
— Може би.
— От гледна точка на времето — каза Пистильо — изглежда далеч по-вероятно да са я сграбчили още на прага. Веднага след излизането.
— И са я пратили със самолет до Небраска?
— Или са карали като луди.
— Или… — започна Фишър.
— Или?
Тя погледна шефа си.
— Мисля, че и двамата стигаме до един и същ извод. Времето не стига. Вероятно е изчезнала още предната вечер.
— Което означава?
— Което означава, че Уил Клайн ни излъга.
Пистильо се усмихна широко.
— Именно.
Сега думите на Фишър се лееха бързо.
— Добре, ето един по-приемлив вариант: Уил Клайн и Шийла Роджърс отиват на погребението. После се връщат в къщата на родителите му. Според Клайн вечерта се прибират в неговия апартамент. Но за това няма свидетелско потвърждение. Значи може би… — тя се помъчи да говори по-бавно, но не успя — … може би не са се прибрали. Може би той предава Шийла на съучастник, който я инквизира, убива и изхвърля трупа. Междувременно Уил се връща в апартамента си. Сутринта отива на работа. Когато ние с Уилкокс пристигаме в кабинета му, той ни подхвърля лъжата, че тя си тръгнала рано сутринта.
Пистильо кимна.
— Интересна теория.
Фишър чакаше напрегнато.
— Имаш ли и мотив? — попита Пистильо.
— Искал е да й запуши устата.
— За какво?
— За станалото в Албакърки.
Двамата се замислиха мълчаливо.
— Не съм убеден — каза Пистильо.
— Аз също.
— Но сме единодушни, че Уил Клайн знае повече, отколкото казва.
— Без съмнение.
Пистильо въздъхна.
— Така или иначе, трябва да му съобщим тъжната вест за мис Роджърс.
— Да.
— Обади се на онзи полицейски началник в Юта.
— Айдахо.
— Все тая. Кажи му да уведоми близките. После хващай първия самолет и отивай да я разпознаеш официално.
— А Уил Клайн?
Пистильо се замисли.
— Ще позвъня на Квадрата. Може би той ще ни помогне да поднесем новината.