Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gone for Good, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 55 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Харлан Коубън. Господари на нощта

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2002

Коректор: Мария Трифонова

ISBN: 954-585-399-9

История

  1. — Добавяне

17

Специален агент Клаудия Фишър се стегна и почука на вратата.

— Влез.

Тя завъртя дръжката и влезе в кабинета на заместник изпълнителния директор Джоузеф Пистильо. ЗИД — естествено, съкращението тутакси даде повод на неговите подчинени да му лепнат глупавото прозвище „Зидаря“ — ръководеше нюйоркския отдел. Ако не се брои директорът във Вашингтон, той беше най-високопоставеният и най-влиятелен агент на ФБР.

Пистильо вдигна очи. Видяното явно не му хареса.

— Какво?

— Шийла Роджърс е намерена мъртва — докладва Фишър.

Пистильо изруга.

— Как е умряла?

— Открили са я край едно шосе в Небраска. Без документи. Пуснали отпечатъците й в НКИЦ и получили името.

— По дяволите.

Пистильо захапа нокътя си. Клаудия Фишър чакаше.

— Искам визуално потвърждение — каза Пистильо.

— Имаме го.

— Какво?

— Позволих си да им пратя по електронната поща полицейските снимки на Шийла Роджърс. Шериф Фароу и съдебният лекар потвърдиха, че става дума за същата жена. Ръстът и теглото съвпадат.

Пистильо се облегна назад. Сграбчи една писалка, вдигна я пред очите си и се зае да я изучава съсредоточено. Фишър стоеше изпъната като новобранец. Той й направи знак да седне.

— Родителите на Шийла Роджърс живеят в Юта, нали?

— В Айдахо.

— Все тая. Трябва да се свържем с тях.

— Поставила съм местната полиция в готовност. Началникът лично познава семейството.

Пистильо кимна.

— Добре. — Той извади писалката от устата си. — Как е умряла?

— Вероятно от вътрешен кръвоизлив след побой. Аутопсията още не е приключила.

— Господи.

— Била е измъчвана. Пръстите й са пречупени назад и усукани, вероятно с клещи. По гърдите има белези от цигари.

— От колко време е мъртва?

— По всяка вероятност е умряла през нощта или рано сутринта.

Пистильо погледна Фишър. Спомни си как вчера любовникът Уил Клайн седеше на същия стол.

— Бързо — каза той.

— Моля?

— Ако е избягала, както сме склонни да предположим, бързо са я открили.

— Освен ако е избягала при тях — уточни Фишър.

Пистильо се облегна назад.

— Или ако изобщо не е бягала.

— Не ви разбирам.

Той пак се загледа в писалката.

— Предполагахме твърдо, че Шийла Роджърс е избягала заради връзката си с убийствата в Албакърки, нали така?

Фишър енергично тръсна глава.

— И да, и не. Нали разбирате, защо й е да се връща в Ню Йорк само за да избяга веднага след това?

— Знам ли, може би е искала да отиде на погребението на майката. Така или иначе, причината вече едва ли е актуална. Може изобщо да не е знаела, че сме по дирите й. А може би — следи мисълта ми внимателно, Клаудия, — може би някой я е отвлякъл.

— Как е възможно? — попита Фишър.

Пистильо остави писалката.

— Според Уил Клайн тя е напуснала апартамента… в шест сутринта ли беше?

— В пет.

— Добре, в пет. Хайде тогава да разсъждаваме по утвърдената версия. Шийла Роджърс излиза в пет сутринта. Укрива се. Някой я намира и след тежки инквизиции я изхвърля из пущинаците на Небраска. Логично ли ти звучи?

Фишър неохотно кимна.

— Бързо, както казахте.

— Прекалено ли?

— Може би.

— От гледна точка на времето — каза Пистильо — изглежда далеч по-вероятно да са я сграбчили още на прага. Веднага след излизането.

— И са я пратили със самолет до Небраска?

— Или са карали като луди.

— Или… — започна Фишър.

— Или?

Тя погледна шефа си.

— Мисля, че и двамата стигаме до един и същ извод. Времето не стига. Вероятно е изчезнала още предната вечер.

— Което означава?

— Което означава, че Уил Клайн ни излъга.

Пистильо се усмихна широко.

— Именно.

Сега думите на Фишър се лееха бързо.

— Добре, ето един по-приемлив вариант: Уил Клайн и Шийла Роджърс отиват на погребението. После се връщат в къщата на родителите му. Според Клайн вечерта се прибират в неговия апартамент. Но за това няма свидетелско потвърждение. Значи може би… — тя се помъчи да говори по-бавно, но не успя — … може би не са се прибрали. Може би той предава Шийла на съучастник, който я инквизира, убива и изхвърля трупа. Междувременно Уил се връща в апартамента си. Сутринта отива на работа. Когато ние с Уилкокс пристигаме в кабинета му, той ни подхвърля лъжата, че тя си тръгнала рано сутринта.

Пистильо кимна.

— Интересна теория.

Фишър чакаше напрегнато.

— Имаш ли и мотив? — попита Пистильо.

— Искал е да й запуши устата.

— За какво?

— За станалото в Албакърки.

Двамата се замислиха мълчаливо.

— Не съм убеден — каза Пистильо.

— Аз също.

— Но сме единодушни, че Уил Клайн знае повече, отколкото казва.

— Без съмнение.

Пистильо въздъхна.

— Така или иначе, трябва да му съобщим тъжната вест за мис Роджърс.

— Да.

— Обади се на онзи полицейски началник в Юта.

— Айдахо.

— Все тая. Кажи му да уведоми близките. После хващай първия самолет и отивай да я разпознаеш официално.

— А Уил Клайн?

Пистильо се замисли.

— Ще позвъня на Квадрата. Може би той ще ни помогне да поднесем новината.