Любомир Николов (автор и преводач)

Книги

Произведения

Реката, от която никой не се завръща

Сивият път

Книга игра

Сваляне на всички:

Интервю

Предговор

Сваляне на всички:

Роман

Сваляне на всички:

Повест

Сваляне на всички:

Разказ

Сваляне на всички:

Преводни произведения

Приложение

Статия

Есе

Предговор

Роман

Новела

Повест

Поема

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Любомир Николов (писател, р. 1950) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Любомир Николов.
Любомир Николов
български писател

Роден
10 януари 1950 г. (72 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вСофийски университет
Литература
ПсевдонимКолин Уолъмбъри
Тим Дениълс
Нарви
ПериодОт 1978 г.
Жанровенаучна фантастика, книга-игра
Награди„Еврокон“, Гравитон“, „Соцкон“ и др.

Любомир Николов е български писател, преводач и редактор, известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които издава книги-игри. Той е „бащата на жанра“ книга-игра в България.[1] Николов е един от уважаваните толкинисти и е известен с преводите на четири от книгите на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“.[2] Любомир Николов е автор на множество приказки за деца, книги-игри, фантастични разкази и романи.

Биография

Любомир Славов Николов е роден на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък.[3][4] Той е брат на писателя Сим Николов.[5] Женен е и има една дъщеря. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия.[4] През 1977 г. завършва журналистика в СУ „Климент Охридски“. По време на следването си работи в Българската телевизия,[6] където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“[6] и в периодичния печат. Николов е писател във фантастичния жанр, а след 1991 г. е преводач на свободна практика.[6] Членува в клуба за фантастика „Иван Ефремов“[6] към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване.

Творчество

Любомир Николов е автор на фантастичните романи „Съдът на поколенията“ (заедно с Георги Георгиев),[4][7] „Къртицата“,[4] „Червей под есенен вятър“,[4][7] „Десетият праведник“,[7] повестта „По стената“ и други.[4] Негов е разказът „Гребенче за таласъма“,[8] по който е направен телевизионен филм.[9]

Любомир Николов е първият български автор на книги-игри.[1] Той започва да пише книги-игри през 1992 г., след като случайно закупува книга-игра написана на френски език от антикварен магазин.[10] Вдъхновен от нея, решава да напише сам своя.[10][7] Първата книга-игра която пише, носи името „В лабиринта на времето“,[3] но е издадена от Плеяда като трета негова. Първата издадена е „Огнена пустиня“ от Еквус Арт (под истинското му име),[10] която е и първата издадена книга-игра от български автор.[11] Следва „Замъкът на таласъмите“ (вече под псевдонима Колин Уолъмбъри), издадена от Плеяда.[11] Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици – тази за емблематичния му персонаж, археологът Дик Ченси, няколкото книги-игри за таласъми, исторически базираните „Конникът на Апокалипсиса“ и „Сянката на Сатаната“, както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят – „Реката от която никой не се завръща“, „Нокти срещу огън“ и „Леденият вихър на смъртта“. Книгите му игри се характеризират със сравнително простите игрови системи и акцента върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралните избори; Колин винаги награждава смелостта, приятелството и благородството.[9]

Под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс пише над 30 книги[12][13] преди залеза на книгите-игри през 1999 г.

Награди

Любомир Николов е носител на наградите „Еврокон“ (Франция, 1987),[4] „Соцкон“ (1989)[7] и „Гравитон“ (2001)[14] за цялостно творчество, Читателска награда за най-добър фантастичен роман на десетилетието (2002),[15] Награда на Съюза на преводачите[14][16] и Награда „Кръстан Дянков“.[6][16] „Ледената цитадела“ печели награда за „Българска книга на годината“ за 2014 г.[17] и за „Най-добра книга-игра“ от Национални фантастични награди 2015. На същите награди, Любомир Николов печели приза за най-добър преводач.[18]

Произведения

Романи

  • „Съдът на поколенията“ (съвместно с Георги Георгиев), 1978 г.
  • „Къртицата“, 1981 г.
  • „Червей под есенен вятър“, 1986 г. (получил наградата „Еврокон“ за 1987 г.)
  • „Десетия праведник“, 1999 г. (получил „Читателска награда за най-добър роман на десетилетието“)
  • „Сивият път“ част I: „Наследникът“, 2014 г.
  • „Забравени сказания“, 2014 г.

Повести

  • „По стената“, 1989 г.

Разкази

  • „Главният свидетел“
  • „Капка воля“
  • „Кораб в бутилка“
  • „Гребенче за таласъма“
  • „Гората“
  • „Лекарство против мързел“
  • „Бар „Никъде““
  • „До края на зимната нощ“
  • „Пиршеството на хуните“
  • „Започва ваканцията“
  • „Вестоносецът на Истарите“
  • „Принитател за друлки“

Книги-игри

  • „Нощта на върколака“
  • „Синът на светлината“
  • „Пъклената кула“
  • „Последната врата“
  • „Огнена пустиня“
  • „Замъкът на таласъмите“
  • „В лабиринта на времето“
  • „Операция „Звезден гост““
  • „Ледените пирати“
  • „Реката, от която никой не се завръща“
  • „Полетът на грифона“
  • „Нокти срещу огън“
  • „Леденият вихър на смъртта“
  • „Гримоар“
  • „Спасете „Титаник““
  • „Таласъмите се завръщат“
  • „Тайната на таласъмите“
  • „Гората на демона“
  • „Черното огледало“
  • „Проклятието на замъка Муш-Мурок“
  • „Конникът на Апокалипсиса“
  • „Сянката на Сатаната“
  • „Конан и играта на боговете“
  • „Колоните на вечността“
  • „Гробището на слоновете“
  • „Подземен бяг (страт)“
  • „Господарят на зверовете“ (под псевдонима Тим Дениълс)
  • „Трите камъка на съдбата“ (под псевдонима Тим Дениълс)
  • „Светилището на Хиперборея“ (под псевдонима Тим Дениълс)
  • „Ледената цитадела“ (награда „Златна никса“ за най-добра книга-игра през 2014 г., награда за най-добра българска книга за 2014 г. на „Цитаделата“)

Сборници

  • „Новите приказки от цял свят“, 2012 г.

Преводи

Любомир Николов превежда над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:

Източници

  1. а б Книгите-игри като приключение. // ТВ7. Архивиран от оригинала. Посетен на 23 април 2013.
  2. Любомир Николов – автор и преводач. // chitanka.info. Посетен на 23 април 2013.
  3. а б Дамян Христов. Интервю с писателя Любомир „Колин Уолмбъри“ Николов. // citadelata.com. Посетен на 23 април 2022.
  4. а б в г д е ж Елена Владова. Преводачът на „Властелинът на пръстените“ Любомир Николов. // liternet.bg. Посетен на 23 април 2013.
  5. Дамян Христов. Сим Николов за книгите-игри, интервю в сайта „Цитаделата“. // citadelata.com. Посетен на 24 април 2013.
  6. а б в г д Любомир Николов – първият лауреат на фондация „Елизабет Костова“. // vesti.bg. Посетен на 23 април 2013.
  7. а б в г д Десислава Бакърджиева. Любомир Николов: „Българската фантастика се намира в много труден период на съзряване!“. // factor-news.net. Посетен на 23 април 2013.
  8. Любомир Николов – Гребенче за таласъма. // chitanka.info. Посетен на 10 февруари 2014.
  9. а б Мария Станкова. На лов за фантаст. // slovo.bg. Посетен на 23 април 2013.
  10. а б в Кунев, Янчо. Интервю с Любомир Николов (Колин Уолъмбъри). // knigi-igri.com. Посетен на 22 април 2022.
  11. а б Константин Мравов. С Майкъл Майндкрайм за книгите-игри. // БНР. Посетен на 22 април 2022.
  12. Книги-Игри – Колин Уолъмбъри. // knigi-igri.com. Посетен на 10 февруари 2014.
  13. Книги-Игри – Тим Дениълс. // knigi-igri.com. Посетен на 11 август 2022.
  14. а б Клуб „Иван Ефремов“ – Любомир николов. // Посетен на 23 април 2013.
  15. „Десетият праведник“ е най-добрата наша фантастична книга за последните 10 г.. // vesti.bg. Посетен на 23 април 2013.
  16. а б Тайната и проклятието на Толкин е бавното писане. // в-к Сега. Посетен на 23 април 2013.
  17. Цитаделата, Наградите за 2014-та година!. // citadelata.com. Посетен на 22 април 2022.
  18. Национални фантастични награди 2015 – резултати, архив на оригинала от 3 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170203143656/http://nfnagradi.net/results-2015/, посетен на 2016-05-19 

Външни препратки