Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (90)

90.

Макар да не беше подвластен на навиците, Мичъл Гоайет все пак се придържаше към един специален ритуал. Когато се намираше във Ванкувър, всеки петък обядваше в клуба „Виктория“. Елегантният частен голф клуб във възвишенията на север от града предлагаше забележителен изглед към ванкувърското пристанище. Когато Гоайет беше млад, кандидатурата му за членство бе отхвърлена безусловно от стожерите на висшето общество, които ръководеха клуба. Той обаче получи отмъщението си след години, когато придоби игрището за голф и клуба при една голяма поземлена сделка. Бързо изхвърли всички стари членове и пренасели частния клуб с банкери, политици и други мощни играчи, които щяха да подпомогнат бъдещия му растеж. Когато не припираше за сключване на бизнес споразумение, Гоайет обичаше да се отпусне на обед с три мартинита заедно с някоя от приятелките си в ъглово сепаре с изглед към пристанището.

Точно в дванайсет без пет управляваната от шофьор немска лимузина „Майбах“ на Гоайет пристигна пред охранявания вход на клуба и веднага я пуснаха да влезе. Две пресечки по-надолу по пътя шофьорът на един закрит пикап с надпис „ДОСТАВКА ПО ДОМОВЕТЕ КОЛУМБИЯ“ видя как майбахът влезе през портала и също подкара натам. Беше със служебна фуражка и тъмни очила. Свали прозореца и показа папката си със заявки, където имаше напечатана бланка за този адрес.

— Доставка за клуб „Виктория“ — с отегчен глас съобщи шофьорът.

Гардът погледна бланката и му я върна, без да я чете.

— Влизай. Служебният вход е вдясно.

Тревър Милър му кимна, хвърли папката с фалшивата бланка на празната седалка до себе си и докато подкарваше по алеята, подметна:

— Приятна работа.

Никога не си бе представял, че ще дойде ден, когато ще се наложи да се представя за друг човек. Смъртта на брат му и на още много други обаче като резултат от неописуемата алчност на Гоайет беше равнозначна на убийство. А убийствата щяха да продължат, той го знаеше, и да се съпътстват от все по-бясно унищожаване на околната среда. Можеше и да има обществено порицание срещу отделни предприятия на Гоайет, но самият човек винаги щеше да се ползва със защитата на свитата си от корумпирани политици и скъпи адвокати. Имаше само един начин да се сложи край на всичко това и той беше да се сложи край на Гоайет. Ясно му беше, че системата не може да се справи с това, но си мислеше, че той самият би могъл. Пък и кой ли щеше да е по-подходящ от безличния държавен служител, когото никой не подозираше и който нямаше какво да загуби.

Изтегли пикапа до задната страна на кухнята към клуба и паркира до един камион, който разтоварваше пресни зеленчуци. Отвори задната врата, свали една количка и я натовари с четири тежки кашона. Докато я вкарваше в сградата, главният готвач на клуба, дебел човек с перде на дясното око, го спря.

— Карам принадлежности за тоалетните и препарати за почистване — обясни му Тревър.

— Хм, мисля, че имахме доставка миналата седмица — отвърна готвачът малко озадачено, но все пак махна на Тревър да мине през вратата встрани от кухнята.

— Тоалетните са след вратата вляво. А складчето е до тях — обясни той. — Управителят сигурно е на бюрото за резервации. Той ще ти подпише за доставката.

Тревър кимна, отмина кухнята и излезе в коридорче, в чийто край бяха дамската и мъжката тоалетна. Пъхна глава в мъжката и изчака, докато един от членовете на клуба със златиста фланелка за тенис излезе отвътре. Вкара количката, натрупа кашоните върху седалката на последната кабинка, после затвори вратата. Върна се до пикапа, докара още четири кашона и ги подреди до задната стена. Отвори един, извади малка електрическа печка, включи я в контакта под умивалника, но не завъртя копчето. После плъзна един от другите кашони до средата на предното помещение, стъпи на него и отвъртя половината крушки, така че тоалетната притъмня. После затвори решетките на единствения отдушник за климатичната инсталация и ги залепи с плътен скоч.

Доволен от работата си дотук, влезе в една от кабинките, свали фуражката й смъкна ципа на гащеризона си. Под него беше с копринена риза и тъмни панталони. Извади от най-горния кашон син блейзър и официални обувки и след минута беше готов. Погледна се в огледалото и реши, че лесно би могъл да мине за член на клуба или гост. Беше обръснал късата си брадичка и се беше подстригал, а косата си бе намазал с краткотрайна боя, която я правеше катраненочерна. Сложи си и елегантни очила и тръгна към бара на клуба.

В бара и съседния ресторант имаше относително малко бизнесмени и играчи на голф, които бяха прекъснали играта, за да обядват. Тревър веднага забеляза Гоайет в едно от ъгловите сепарета и се настани на бара така, че да може да го наблюдава.

— Какво ще обичате? — попита го барманката, привлекателна жена с къса черна коса.

— Една бира „Молсън“, ако обичате. А дали ще бъдете така любезна да изпратите една и на господин Гоайет? — попита той и кимна към ъгъла.

— С удоволствие. И от кого да кажа, че е?

— Просто му кажете, че Кралската канадска банка високо цени работата му.

Тревър видя как доставиха бирата и беше благодарен, че Гоайет не прояви никакъв интерес, дори не погледна към бара. Вече беше на второто си мартини и си наля бирата с обяда. Тревър изчака Гоайет и приятелката му да започнат да се хранят и се върна в тоалетната.

Задържа вратата, за да излезе един възрастен човек, който мърмореше нещо за слабото осветление, после постави от външната страна табелка с надпис „ЗАТВОРЕНО ЗА РЕМОНТ — МОЛЯ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТОАЛЕТНАТА В ЦЕНТРАЛНАТА СГРАДА“. Постави жълта лента за опасност върху писоарите, мина от кашон на кашон, сряза залепените капаци и изсипа съдържанието им. Във всеки имаше по четири петкилограмови блока промишлен сух лед — замразен въглероден двуокис, увит в пластмаса. Той сгъна кашоните, после методично сряза пластмасовите обвивки на сухия лед. Веднага започна да излиза газ, но Тревър покри блоковете със сгънатите кашони и топенето намаля. С облекчение установи, че под слабото осветление парата едва-едва се забелязва.

Погледна си часовника, отвори кутията с инструменти и развъртя винтовете на бравата отвътре, така че тя едва-едва се крепеше. Пусна инструментите в кутията, предпазливо отвори вратата и се върна на бара.

Гоайет почти беше приключил с обяда. Тревър седна и небрежно си поръча още една бира, като не изпускаше от поглед набелязаната си жертва. С гръмогласния си смях Гоайет представляваше всичко, което Тревър очакваше да представлява. Вулгарен, самовлюбен и нетърпимо арогантен, магнатът всъщност олицетворяваше подвижно психиатрично отделение за дълбока вътрешна несигурност. Тревър едва се пребори с изкушението да отиде и да забие ножчето за масло в ухото му.

Накрая Гоайет избута чинията си и се надигна от масата. Тревър веднага остави една банкнота за жената зад бара и забърза по коридора. Откачи надписа „ЗАТВОРЕНО“ от вратата, мушна се вътре и нахлузи гащеризона. Едва свари да сложи и шапката, преди Гоайет да влезе. Като го видя в работните дрехи, индустриалецът се намръщи и изсумтя:

— Защо е толкова тъмно? И каква е тази пара?

— Тръбите са протекли — отвърна Тревър. — А парата е от кондензацията. Мисля, че от теча са пострадали и някои крушки.

— Е, добре, оправете ги — рязко нареди Гоайет.

— Разбира се, сър. Веднага.

Тревър наблюдаваше Гоайет, който изгледа барикадираните писоари и се отправи към първата кабинка. Веднага щом вратата щракна, Тревър прекрачи и включи електрическата печка на най-силно. После махна картона от покритите кашони, разпръсна блокчетата сух лед в бързо затоплящото се помещение и въздухът се изпълни с пара.

Отиде до вратата, отвори кутията с инструменти, извади отвертката и един гумен триъгълник за подпиране на врати, завързан с шнур откъм тесния край. После доразви бравата и я хвърли в кутията.

Температурата се бе повишила от печката, а заедно с нея бяха нараснали и облаците въглероден двуокис. Тревър чу как Гоайет вдига ципа си и повика:

— Господин Гоайет?

— Да — отвърна той с досада. — Какво има?

— Стив Милър ви изпраща поздравите си.

Пристъпи до вратата, изгаси лампите и смачка ключа за осветлението с кутията за инструменти. Излезе, коленичи и измъкна шнура на гумената подложка в коридора. Затвори вратата, дръпна силно шнура и заклещи гумения триъгълник под нея.

Докато пак слагаше знака „ЗАТВОРЕНО“, чуваше как Гоайет ругае отвътре. С доволна усмивка Тревър взе кутията с инструменти и излезе през кухнята. След няколко минути вече беше извън територията на клуба.

Двеста и седемдесетте килограма сух лед бързо се превърнаха в газ в топлата тоалетна. Гоайет се препъваше в тъмното и усещаше студената влага в дробовете си при всяко поемане на дъх. Ставаше му все по-зле, но той опипом потърси ключа за осветлението с лявата си ръка и дръжката на вратата с дясната — и с ужас установи, че и двете ги няма. След като безуспешно се опита да открехне вратата с нокти, започна да удря по дебелото дърво с юмруци и да крещи за помощ. Закашля се, щом въздухът стана по-студен и по-тежък, и с внезапен пристъп на паника усети, че нещо е ужасно сбъркано.

Изминаха няколко минути, преди един от хоповете да чуе виковете му и да види, че вратата е залостена отвътре. Нужни бяха още двайсет минути, за да извикат работник по поддръжката, който да свали вратата от пантите. Събралата се тълпа се ужаси, когато след вдигналия се бял облак пара се видя безжизненото тяло на Гоайет, проснато до прага.

Чак след една седмица от бюрото на областния съдебен лекар във Ванкувър излязоха с бюлетин, в който се посочваше, че милиардерът е умрял от задушаване вследствие на погълната опасна доза въглероден двуокис.

— Има симптомите на задушаване с рудничен газ — сподели с журналистите един от ветераните патоанатоми. — Не съм виждал подобен случай от години.