Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (46)

45.

Френският туристически лайнер „Дофин“ по разписание трябваше в продължение на една седмица да обиколи крайбрежието на Аляска и после да се завърне във Ванкувър. Внезапно разразила се стомашна инфекция обаче разболя почти триста пътници и това принуди капитана да съкрати пътуването от страх, че голяма част от туристите ще имат нужда от болнични грижи.

Дългият почти триста метра „Дофин“ беше един от най-големите, а и от най-новите туристически лайнери, които се движеха по Вътрешния пролив. Имаше три подгрети басейна, осем ресторанта и огромна обсерватория с остъклени стени над мостика и превозваше две хиляди и сто пътници в приятна атмосфера и лукс.

От брега на остров Гил Дърк и Съмър гледаха как лъскавият бял лайнер се приближава, но го виждаха единствено като кораб на смъртта. Токсичният въглероден двуокис все още излизаше от отворените тръби и облакът се простираше почти на километър във всяка посока. Лекият западен ветрец го държеше встрани от остров Гил, но го разпростираше още по-нататък по пролива. „Дофин“ щеше да премине през облака за около пет минути, достатъчно време за тежкия въглероден двуокис да проникне във всички отвори и системи за въздушно охлаждане на плавателния съд. Щом изместеше кислорода от въздуха, газът щеше да причини бърза смърт във всички кътчета на кораба.

— На борда сигурно има поне хиляда пътници — тревожно възкликна Съмър. — Трябва да намерим начин да ги предупредим.

— Може би в хижата има радио — допусна Дърк.

Втурнаха се в къщичката и без да обръщат внимание на мънкането на Тревър, я преровиха. Но радио нямаше. Дърк изскочи навън и огледа надигналия се облак в опит да види къде е изследователското корабче. То обаче беше безнадеждно скрито в парите.

— Колко въздух ти е останал в бутилката? — попита той припряно Съмър. — Мога да се опитам да се върна на корабчето и да ги предупредя по бордовото радио, но си изхабих цялата бутилка.

— Няма да можеш — отвърна Съмър. — И моята е почти празна. Няма да успееш да се върнеш жив на корабчето. Пък и аз няма да те пусна.

Дърк прие доводите на сестра си, още повече че и сам знаеше, че опитът му би се оказал смъртоносен.

Отчаяно се огледа, като търсеше начин да предупреди екипажа. Погледът му се спря на големия варел до хижата и той изтича и го отвори. Варелът беше почти пълен с бензин.

— Бензин — викна Дърк на Съмър. — Резерва за рибарите, за да презареждат лодките си.

— Можем да запалим огън на брега — предложи развълнувано Съмър.

— Да — съгласи се Дърк. — Но ще е по-добре във водата.

— Капитане, във водата точно пред нас има някакво препятствие — докладва дежурният офицер.

Капитанът на „Дофин“ не се разтревожи особено. С китовете, делфините и изтърваните трупи от корабите, които караха дървен материал, в пролива винаги имаше препятствия. Те обаче не безпокояха екипажа на големия кораб, защото той минаваше през тях като през клечки за зъби.

— На осемстотин метра пред нас, сър. — Дежурният офицер му подаде бинокъла.

Капитанът го вдигна пред очите си и огледа белия облак мъгла на пътя им. Точно пред облака във водата плаваше нещо, което приличаше на черна гърбица и се движеше заедно с по-малка синя гърбица. Капитанът го оглежда близо минута, като фокусираше бинокъла.

— Това е човек — каза накрая. — Прилича на леководолаз. Хелмс, намали скоростта на пет възела и имай готовност за промяна на курса.

Върна бинокъла на дежурния и отиде до цветния монитор, който показваше местоположението им. Прегледа отбелязаната дълбочина и видя, че на изток проливът е достатъчно дълбок, за да минат спокойно. И тъкмо да нареди на кормчията да заобиколи леководолаза, когато дежурният се обади отново:

— Сър, на брега има друг човек, който, изглежда, ни изпраща сигнал.

Капитанът пак взе бинокъла и погледна. Вече бяха наближили достатъчно леководолаза и капитанът видя, че той плува до дебело чаталесто дърво. В разклонението беше закрепен двесталитров варел. Леководолазът посочи брега и после се гмурна. Капитанът насочи бинокъла към брега и видя Съмър, нагазила до гърди във водата. И държеше нещо, което трябва да беше факла, защото пушеше. Хвърли я към дървото с варела и щом факлата докосна водата, лумнаха пламъци. След секунди варелът избухна и литна във въздуха.

— Пълен назад! Пълен назад! — извика капитанът на „Дофин“ и размаха ръце. — Свържете ме веднага с бреговата охрана.