Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (63)

62.

Потъналият кораб се появи на екрана чак на третия час. Джордино беше увеличил скоростта на прожекцията двойно, така че почти бяха приключили с резултатите от първия цикъл. Превъртащите се бързо образи от морското дъно бяха уморили очите им, но и двамата подскочиха, когато видяха кораба. Джордино веднага натисна един бутон и образът замръзна.

Корабът беше потънал почти вертикално, със съвсем лек наклон. И изглеждаше съвсем непокътнат, ако се изключи пукнатината, която минаваше през носа.

— Трябва да е един от двата — отбеляза Пит и посочи трите дълги мачти. — Погледни и тъпия нос. Точно такива са били „Еребус“ и „Терор“.

Джордино размърда компютърния курсор, за да измери потъналия кораб, и попита:

— Трийсет и два метра. Това пасва ли?

— Идеално — отвърна Пит. — Сто на сто е единият от корабите на Франклин.

Вратата се отвори и влезе Далгрен.

— Нося ви данните от втория ДУС — почна той, погледна екрана и възкликна: — Господи, вече сте го намерили! И е запазен!

— Само единия обаче — промърмори Пит.

— Веднага ще подготвя батискафа. Това е голямо откритие!

Пит и Джордино прегледаха и останалите образи от първия запис, после се захванаха с току-що донесения. От там не излезе нищо. Вторият потънал кораб беше някъде извън проучените места. Пит реши да не разширяват търсенето, докато не разберат на кое от двете крушения са попаднали.

Взе координатите на потъналия кораб и отиде на мостика при капитан Стенсет, който се взираше наляво пред носа — там, на по-малко от три километра на север, се носеше ледоразбивачът „Оток“, повлякъл след себе си празния шлеп.

— Представяш ли си, точен двойник на шлеповете на твоя приятел Гоайет — каза Стенсет.

— Съвпадение?

— Най-вероятно — отвърна Стенсет. — Шлепът гази високо, значи е празен. Сигурно са тръгнали към остров Елсмир да го натоварят с въглища, а после ще поемат обратно към Китай.

Пит отиде до масата с картите и намери снимката на строящия се в Ню Орлиънс шлеп, която бе доставил Йегър. Заснет беше точен двойник на шлепа, който виждаше сега.

— Същият е — каза Пит.

— Как мислиш, дали е възможно да докладват на канадските власти, че са ни видели тук?

— Съмнявам се. Не е изключено обаче да са тук по същата причина, по която сме и ние.

Вгледа се в ледоразбивача и шлепа, които плуваха само на осемстотин метра от тях. По радиото не постъпи приятелски поздрав.

„Стенсет сигурно има право“, мислеше Пит. Да се срещне празен шлеп из тия места можеше да означава, само че се е запътил да натовари нещо. Остров Елсмир все още бе много на север от тях. Нещо във вида на ледоразбивача и шлепа обаче го тревожеше. Някак си чувстваше, че това не е случайност.