Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (28)

27.

Радиосигналът беше с лошо качество и еднократен. Множеството опити на радиста на „Нарвал“ да потвърди съобщението бяха посрещнати с пълно мълчание.

Капитан Стенсет прочете съобщението, надраскано на ръка от радиста, поклати глава и го погледна отново.

— „Мейдей, мейдей. Тук Лаборатория за проучване на ледовете 7. Лагерът ни се разпада…“ — четеше той на глас. — Само това ли получи?

Радистът кимна и Стенсет се обърна към кормчията.

— Пълен напред със скоростта за аварийни случаи. Дай наляво, курс нула-едно-пет. — После погледна помощник-капитана. — Искам приблизителните координати на лабораторията. И качи още трима наблюдатели на мостика.

Наведе се над рамото на радиста.

— Уведоми местните щатски и канадски брегови служби за подадения сигнал и им кажи, че имаме грижата. Предупреди и останалите съдове наоколо, ако има такива. Гън и Джордино също да дойдат на мостика.

— Сър, най-близката брегова служба е канадска, в Туктояктук. Това е на повече от триста километра.

Стенсет се загледа в силния сняг, който се блъскаше в люковете на мостика. Какво ли им беше на хората в лагера?

— Тогава значи ангелът им спасител трябва да е и вълшебник — изсумтя накрая.

„Нарвал“ беше проектиран за максимална скорост от четиридесет и три километра в час, но дори с пълна газ трудно би достигнал повече от двайсет и два в това бурно море. А точно сега бурята беше в кулминацията си и ветровете вееха с повече от сто и десет километра в час. Морето представляваше бясна стихия с десетметрови вълни, които люшкаха и подмятаха кораба като коркова тапа. Кормчията притеснено следеше показанията на автопилота и очакваше уредът да излезе от строя заради постоянните корекции, които трябваше да се добавят, за да се задържи корабът в посока североизток.

Тъй и Джордино дойдоха на мостика и се запознаха със зова за помощ от лагера за проучване на ледовете.

— Малко рано за сезона е ледът да се троши така — каза замислено Гън и потри брадичката си. — Макар че тънкият движещ се леден пласт може да се разбие и по-неочаквано. Обикновено обаче това не става без предизвестие.

— А може да ги е изненадало някое малко пропукване, засегнало част от лагера, например радио кабината или генераторите — каза Стенсет.

— Да се надяваме да не е нещо по-лошо — отвърна Гън, загледан в стихията отвън. — Доколкото имат някакво прикритие от бурята, засега би трябвало да са добре.

— Има и още една възможност — тихо се обади Джордино. — Не е изключено леденият лагер да е бил разположен прекалено близо до морето. Бурята спокойно може да е разбила предната част на леденото поле и да е разрушила лагера.

Другите двама мрачно кимнаха: знаеха, че шансовете за спасение в такъв случай намаляват драстично.

— Какви са прогнозите за бурята? — попита Гън.

— Още шест до осем часа, преди да стихне. Налага се да я изчакаме, преди да свалим спасителен екип на леда — обясни Стенсет.

— Сър — прекъсна го кормчията, — пред нас има голям леден блок.

Стенсет вдигна глава и видя покрай лявата страна на носа да преминава айсберг с големината на къща.

— Отнемете по една трета от мощността на всички двигатели. Какво е разстоянието до лагера?

— Без малко трийсет километра, сър.

Стенсет пристъпи към големия екран на радара и нагласи обсега му на трийсет километра. Тънка назъбена зелена линия преминаваше през горния десен ъгъл на екрана, но не се движеше. Капитанът посочи една точка съвсем близо до линията, до която според концентричните кръгове на екрана имаше точно трийсет километра.

— Според данните лагерът е тук.

— Ако преди не е бил непосредствено до водата, вече е — отбеляза Джордино.

Гън спря пръст върху една зацапана точка в края на екрана и каза:

— Близо до мястото на лагера има кораб.

Наистина имаше. И се движеше на югоизток. Стенсет нареди на радиста да се свърже с него, но никой не им отговори.

— Може да е незаконен китоловец — предположи капитанът. — Японците понякога се промъкват в Бофортово море да ловят белуха.

— Плаването в тези води е толкова опасно, че сигурно не им остава време да погледнат радиото — обади се Джордино.

Вече доближаваха ледения шелф и изчисленото място на лагера, така че забравиха за непознатия кораб. Около „Нарвал“ започнаха да се събират все по-големи ледени парчета. Вече целият екипаж знаеше за спасителната операция. Учените изоставиха наблюденията си и се качиха на палубата. Облечени в пълно защитно облекло, всички се подредиха покрай перилата и започнаха да оглеждат пейзажа за другарите си арктически изследователи.

„Нарвал“ пристигна на съобщеното местоположение на лагера и Стенсет го приближи на трийсетина метра от ледената покривка. Корабът бавно пое покрай назъбения лед, като заобикаляше множеството наскоро отделени парчета. Капитанът нареди да се запалят всички светлини и многократно подаде сигнал с оглушителната корабна сирена. Мощният вятър започна леко да стихва и понякога дори можеше да се види нещо през вихрещия се сняг. Всички се взираха в ледения шелф в опит да открият следа от лагера или от обитателите му.

Но нямаше нищо.