Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (11)

10.

Лиза Лейн разтри уморените си очи и отново огледа периодичната таблица — стандартно помагало, каквото окачват във всички кабинети по химия по света. Опитната специалистка по биохимия отдавна познаваше списъка на известните елементи и навярно можеше да ги изброи в обратен ред, ако някой поискаше това от нея. Но сега се взираше в таблицата с надежда за вдъхновение, за нещо, което да предизвика появата на нова идея.

Търсеше устойчив катализатор, който да разделя кислородната молекула от въглеродната. Докато шареше по периодичната таблица, погледът й спря върху четиридесет и петия елемент, родий, със символ Rd. Програмата за моделиране в компютъра на Лейн редовно й сочеше някакво метално съединение като възможен катализатор. Досега родият изглеждаше най-доброто вещество, макар да беше изцяло неефективен и ужасно скъп благороден метал. Изследването й в лабораторията по технология на околната среда в университета „Джордж Вашингтон“ се наричаше „Проект Синьо небе“ и навярно трябваше да си остане така. И все пак потенциалната рентабилност в случай на успех беше така огромна, че просто не можеше да се пренебрегне. Трябваше да се намери решение.

Докато се взираше в квадратчето, означаващо родий, тя забеляза, че предходният елемент има сходен символ, Ru. Завъртя разсеяно кичур от дългата си кафява коса и произнесе названието на глас: рутений. Промеждутъчен метал от семейството на платината. Елемент, който още не бе изпробвала.

— Боб — подвикна тя на жилавия човек с лабораторна престилка, седнал пред съседния компютър, — получихме ли изобщо пробата рутений, която поисках?

Боб Хамилтън Отмести поглед от монитора.

— Рутений. Това вещество не може да се достави току-така. Говорих с поне двайсет снабдители и нито един го нямаше на склад. Накрая ме препратиха към магазин за геоложки образци в Онтарио, който разполагал с ограничено количество. Беше по-скъпо от пробата ти родий, така че поръчах само петдесет грама. Сега ще видя в склада дали образецът е дошъл.

Излезе от лабораторията и тръгна по коридора към малкия склад, където държаха под ключ специалните доставки. Асистентът зад прозореца с решетка извади една малка кутия и я сложи на гишето. Боб я взе, върна се в лабораторията и я остави на бюрото на Лиза.

— Имаш късмет. Пристигнал е вчера.

Лиза вдигна капачето и видя няколко стружки метал без блясък, поставени на пластмасова подложка. Взе една, сложи я на поставка и я разгледа с микроскопа. Парченцето приличаше на уголемена рошава снежна топка. След като измери масата на образеца, тя го постави в херметически затворено отделение, прикрепено към масов спектрометър. Към уреда бяха прикачени поне четири компютъра и няколко газови бутилки под налягане. Лиза седна пред една от клавиатурите и набра команда, с която активира началото на изпитателна програма.

— Това ли ще ти осигури билета за раздаване на Нобеловите награди? — попита Боб.

— Ако се получи, ще съм доволна и на билет за следващия мач на футболното първенство. — Погледна към стенния часовник и попита: — Защо не отидем да хапнем нещо? Ще ми трябва поне час, за да получа предварителните резултати.

— Готово — съгласи се Боб, смъкна престилката и се опита да я надбяга до вратата.

След като изяде сандвича си с пуйка в бюфета, Лиза се върна в миниатюрния си кабинет в дъното на лабораторията. След минутка и Боб показа глава от вратата и възкликна изумено:

— Лиза, бързо ела да видиш!

Лиза го последва до лабораторията и сърцето й прескочи, когато го видя да отива право към спектрометъра. Боб посочи един от мониторите, на който се виждаха редица цифри покрай пулсираща хистограма.

— Забравила си да извадиш родия, преди да започнеш новия тест. Но погледни резултатите. Оксалатните показания са извън всички граници!

Лиза погледна монитора и потрепери. Детекторът на спектрометъра беше подредил молекулярния резултат от предизвиканата химическа реакция. Катализаторът рутений успешно бе разрушил връзките във въглеродния двуокис и ги бе прегрупирал в двувъглеродното съединение оксалат. За разлика от предишните й катализатори, комбинацията от рутений и родий беше създала продукт без остатъчни материали. Беше попаднала на резултат, който търсеха учените от цял свят.

— Не мога да повярвам — промърмори Боб. — Каталитичната реакция е без отклонения.

Лиза усети, че й се завива свят, и седна на един стол. Провери отново и отново резултата; търсеше грешка, но не намираше. Накрая си наложи да приеме възможността, че е направила важно откритие.

— Налага се да съобщя на доктор Максуел — каза тя.

Доктор Хорас Максуел бе директорът на университетската лаборатория.

— Максуел? Полудя ли? Той ще дава показания пред Конгреса след два дни.

— Знам. Очаква се й аз да се явя с него.

— На това му казват самоубийствена акция. — Боб поклати глава. — Ако му кажеш как стоят нещата, той ще даде показания, които ще осигурят издръжката на лабораторията.

— И какво лошо има в това?

— Ще е лошо, ако резултатите не могат да се възпроизведат. Един лабораторен тест не решава проблемите на вселената. Нека проверим отново всичко, преди да отидем при Максуел. Или поне да изчакаме, докато даде показанията си.

— Знаеш ли, прав си. Можем да повторим експеримента по друг начин за всеки случай. Може да ни попречи единствено липсата на рутений.

— О, за това няма защо да се тревожим — измърмори Боб.