Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (26)

25.

Бофортово море кипеше от четириметровите вълни и почти ураганния вятър и „Блъдхаунд“ наистина имаше проблеми с качването на „Нарвал“ — стоманените й бордове се блъскаха силно във възглавниците по ръбовете на платформата.

— Това, което едва не смачкахте, е подводница за десет милиона долара — изсумтя Гън на Джордино, щом двамата с Далгрен влязоха в командния център. — Знаете, че нямаме право да пускаме и прибираме апарата в такова време.

Като че ли за потвърждение на думите му корабът се разтресе невероятно силно.

— По-спокойно, Руди — лъчезарно се усмихна Джордино и запрати по него едно от мокрите камъчета.

Заместник-директорът на НАМПД инстинктивно го хвана. Пръски изцапаха ризата му.

— Намерили сте нещо, така ли? — попита той. Веждите му се сключиха, докато оглеждаше камъчето.

— И то какво! — отвърна Далгрен. — Попаднахме на термични отклонения и Ал докара апарата до самия отвор. Сладка цепнатина от километър и половина, от която се излива гореща супа с много топчета.

Изражението на Гън омекна.

— Най-добре ще е да сте открили нещо свястно, след като излизате толкова късно. — Очите му станаха като на дете в сладкарница. — Видяхте ли някакви признаци за находище?

— Да, и то доста голямо — отвърна Джордино. — Мярнахме само част, но то, изглежда, заема широка площ.

— А сензорите? Как се държа „Блъдхаунд“?

— Ами… виеше като койот при пълнолуние — отговори Далгрен с усмивка. — Сензорите отчетоха над тринайсет елемента.

— Разбира се, лабораторният анализ ще покаже доколко уредите на „Блъдхаунд“ са отчели верни резултати — добави Джордино. — Според сензорите парчето в ръката ти е тъпкано с манган и желязо.

— По дъното сигурно се въргалят достатъчно такива елементи, за да се купят още хиляда блъдхаунда, Руди — подхвърли Далгрен.

— Сензорите показаха ли наличието на някакво злато? — попита Гън.

Джордино извъртя очи към тавана и изпъшка:

— Ти да не ме мислиш за цар Мидас бе?