Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (35)

34.

Съдебномедицинският анализ на остатъците от лабораторията в университета „Джордж Вашингтон“ се озова на бюрото на Мартин в десет сутринта. След като направи справка с водещия разследването агент, той вдигна телефона и звънна на Пит.

— Дърк, получих лабораторните резултати. Съжалявам, но все още не мога да ти изпратя копие от доклада.

— Ясно — отвърна Пит. — Можеш ли да ми дадеш най-обща представа за заключенията?

— Прав си за взрива. Анализаторите от лабораторията ни са почти сигурни, че експлозивът е бил внесен. Открили са следи от нитроглицерин из цялата стая.

— Нитроглицерин? Експлозивният елемент на динамита?

— Именно той е в добре познатите пръчки. Не е последна дума на техниката, но е мощен експлозив с голяма взривна сила.

— Не знаех, че още ги произвеждат така.

— От години го има в други опаковки, но в промишлеността все още се интересуват от старите, особено за подземното минно дело.

— Възможно ли е да се открие откъде е купен?

— Производителите се броят на пръсти и всеки използва формула, която леко се различава от останалите, така че те фактически са разпознаваеми. В лабораторията вече са идентифицирали пробите с един канадски производител.

— Това улеснява нещата.

— Така е, но нещата все пак зависят от него. Ще изпратим агенти, които ще разговарят с компанията и ще проверят документацията им за продажбите, но не храня големи надежди. Най-вероятно взривът е откраднат от някой минен предприемач, който дори не знае, че липсва. Моля се само това да не е началото на кампания от взривни операции.

— Обзалагам се, че няма да е така — каза Пит. — Мисля, че атентатът срещу лабораторията на Лейн е подготвен специално.

— Дано да си прав. Открихме и нещо друго, което подкрепя теорията ти. Бомбените ни експерти установиха, че експлозивите са били опаковани в кашон. За разлика от тръбните бомби, при които шрапнелите от тръбата са предназначени да осакатяват и убиват, нашата бомба е била сравнително доброжелателна. Изглежда, експлозията не е трябвало да убива, и със сигурност не е трябвало да убива много хора.

— Каква милост от страна на убиеца — засмя се Пит. — Предполагам, че работата ви тепърва започва.

— Да, резултатите от теста ще променят изцяло стила на разследването. Ще разговаряме с всички в сградата. Надеждата ми е някой да е видял човек или предмет, които не са на мястото си, и от там да възникне следващата улика. — Мартин много добре знаеше, че експлозиите са едни от най-неподатливите за разследване престъпления и често се оказват най-трудни за разрешаване.

— Благодаря за изчерпателните новини, Дан, и успех. Ако при мене възникне нещо, ще ти се обадя.

Пит затвори и отиде на съвещание за данните от ураганните шамандури в Мексиканския залив. След него се освободи от срещите си за следобеда и излезе. Експлозията в университетската лаборатория все така тормозеше съзнанието му и колкото и да се мъчеше. Не можеше да се отърве от чувството, че в нея са намесени сериозни интереси.

Стигна до университетската болница Джорджтаун с надеждата, че още не са изписали Лиза. Тя наистина беше в стаята си на втория етаж заедно с един нисък човек с костюм с жилетка. Човекът се надигна от стола си в ъгъла и изгледа Пит подозрително.

— Всичко е наред, агент Бишоп — обади се Лиза от леглото. — Това е Дърк Пит, мой приятел.

Агентът от ФБР кимна безучастно и излезе в коридора.

— Възможно ли е това? — възкликна Лиза. — Хората от ФБР ме разпитват цял ден, а сега не ме оставят сама.

— Сигурно имат слабост към хубавите биохимични — усмихна се Пит. Беше доволен, че Лиза има охрана, защото това значеше, че Мартин е взел случая присърце.

Лиза се изчерви.

— Лорън ми звънна преди малко, но не спомена, че ще идваш.

— Малко се разтревожих, като чух за резултатите от разследването на ФБР — отвърна той.

Забеляза, че Лиза чувствително се е подобрила. Очите й бяха ясни, гласът й беше силен. Гипсът на крака и превързаното рамо обаче свидетелстваха, че е още твърде далече от активния спорт.

— Какво става? Нищо не ми казват — оплака се тя.

— В Бюрото мислят, че е имало поставена бомба, която е гръмнала.

— И аз предполагах същото — прошепна тя. — Но просто не ми се вярва.

— Намерили са остатъци от експлозив в лабораторията ти. Знам, че е трудно да си го представиш. Имаш ли някакви врагове, лични или служебни, които е възможно да са го направили?

— Сутринта обсъдихме всичко това с агентите на ФБР. — Тя поклати глава. — Нямам познати, на които дори да им хрумне да направят такова нещо. Да не говорим за Боб.

— Не е изключено експлозивите да са поставени в лабораторията ти съвсем случайно, от луд човек, който се сърди на университета за нещо.

— За друго обяснение не мога да се сетя. Макар че с Боб винаги заключваме, когато излизаме от лабораторията.

— Има и още една възможност — каза Пит. — Имаш ли някой колега, който би могъл да се почувства заплашен от резултатите на проучването ти?

Лиза се замисли за миг, после каза:

— Не е изключено. Имам статии за предмета на изследванията ми, но те са твърде общи. Всъщност само ти, Лорън и Боб имате представа за пробива ми с новия катализатор. Никой друг не знае за него. Но пък не мога да повярвам, че някой, дори да знае за откритието, би реагирал толкова бързо.

Пит не каза нищо, така че Лиза продължи — гледаше през прозореца:

— Изкуствената фотосинтеза може да е единствено от полза. Та кой би пострадал от намалението на парниковите газове?

— Отговорът на този въпрос ще разкрие и заподозрения — отвърна Пит. После погледна инвалидната количка от другата страна на леглото. — Кога ще те изпишат?

— Лекарят обещава утре следобед. Но и това ми е далече. Искам да се върна на работа и да опиша откритието си.

— Можеш ли да възстановиш резултатите?

— Замисълът за всичко е тук. — Тя се почука с пръст по слепоочието. — Трябва да взема назаем малко лабораторно оборудване и да повторя някои процедури. Разбира се, при положение че магазинът за геоложки образци в Онтарио може да ми осигури още една доза рутений.

— От там го вземаш, така ли?

— Да, и е много скъп. Това вещество може да способства за провала ми.

— Според мен вече би могла да разчиташ на спонсорство.

— Не става дума единствено за стойността на рутения, а за реалното му наличие. Боб твърди, че е почти невъзможно да се намери.

Пит се замисли за миг, после й се усмихна.

— Не се тревожи, нещата ще се оправят. Но нека не преча повече на възстановяването ти. Ако имаш нужда някой да ти бута количката, обади се.

— Благодаря, Дърк. Вие с Лорън сте много мили с мене. Щом проходя, първата ми работа ще е да ви заведа на вечеря.

— Очаквам я с нетърпение.

Пит слезе при колата си. Вече беше почти пет и половина. Заради някакво предчувствие той звънна на Лорън, каза й, че ще се забави, и подкара обратно към сградата на агенцията. Качи се с асансьора до десетия етаж и влезе в светая светих на компютърния отдел. Там във внушителни редици бяха подредени последните образци на информационните процесори и архивиращи уреди, които представляваха несравнимо по богатство хранилище с данни за световните океани. Сведенията от последната секунда за теченията, приливите и отливите и промените във времето, почерпени от сателитно обслужваните морски шамандури, даваха точна картина за всеки участък на световния океан. В компютърната система се пазеха и океанографски научни данни, които осигуряваха светкавичен достъп до най-новото в маринистиката.

Хайрам Йегър, ръководителят на компютърния център на агенцията, седеше зад големия си команден пулт и спореше с красива жена на около метър от себе си. Макар и облечен небрежно с шарена тениска и каубойски ботуши и с вързана на опашка коса, Йегър беше верен на семейството си и обожаваше двете си подрастващи дъщери. Пит знаеше, че Йегър винаги приготвя закуската за жена си и дъщерите и ако понякога се измъкваше следобед за футболни мачове или концерти, компенсираше отсъствията си до късно вечерта.

Докато се приближаваше, Пит както винаги се възхити, че жената, с която спори Йегър, не е истинска, а триизмерна холограма. Проектирана от самия Йегър като компютърен интерфейс към огромната му мрежова система, холограмната жена беше моделирана по образеца на жена му и носеше гальовното име Макс.

— Господин Пит, бихте ли помогнали на Хайрам да прозре истината? — обърна се Макс към Пит. — Не ми вярва, като го убеждавам, че дамската чанта трябва да е в тон с обувките на жената.

— Винаги съм вярвал на мнението ти — отвърна Пит.

— Благодаря. Видя ли, Хайрам?

— Добре де, добре. — Йегър разпери ръце. — Не може да се каже, че ми помагаш особено да избера подарък за рождения ден на жена си.

Обърна се към Пит и добави:

— Изобщо не трябваше да я програмирам да спори както жена ми.

Пит седна до него и се засмя.

— Нали я искаше да е максимално близка до оригинала?

— Моля ти се, кажи ми, че искаш да поговорим за нещо различно от дамската мода — изпъшка Йегър.

— Всъщност искам Макс да ми отговори на няколко минералогични въпроса.

— Хубаво е да сменим темата — намеси се Макс и погледна презрително Йегър. — С радост ще се опитам да ви помогна, господин директоре. Какво точно ви интересува?

— За начало, какво можеш да ми кажеш за минерала рутений?

Макс затвори очи за секунда, после заговори бързо:

— Рутеният е преходен метал от платиновата група, известен с твърдостта си. На цвят е сребристобял и е четиридесет и четвъртият елемент със символ Ru. Името произхожда от латинската дума rus, от която е възникнало и собственото Русия. Открит е през 1844 година от руския геолог Карл Клаус.

— Напоследък имало ли е повишено търсене на елемента?

— Качествата му на втвърдител, особено в комбинация с други елементи като титан, се ценят в някои промишлени сфери. Неравномерното снабдяване през последните години доведе до рязко повишение на цената, като принуди производителите да се обърнат към други съединения.

— И каква е цената му? — обади се Йегър.

— Това е един от най-редките минерали на земята. Според последните данни пазарната цена надвишава дванайсет хиляди долара унцията.

— Брей! — възкликна Йегър. — Това е десет пъти повече от златото. Бих искал да имам рутениева мина.

— Въпросът на Хайрам е основателен — замислено каза Пит. — Къде се добива минералът?

Макс се намръщи за миг, докато процесорите й бърникаха в базите данни.

— Доставките в момента са доста объркани. Историческите източници на изкопаем рутений през последния век са Южна Африка и Уралският масив в Русия. Около десет метрични тона са се добивали в южноафриканската мина Бушвелд, в която е имало най-високи добиви през 70-те години, но са паднали почти до нулата през 2000 година. При новите увеличени цени там няма ново производство.

— Иначе казано, мината се е изтощила — каза Пит.

— Точно така. А и в района не са откривани други находища вече повече от четиридесет години.

— И все пак остават руснаците?

Макс тръсна глава.

— Руски рутений има само в две съседни мини в долината Висим. Всъщност производството им достига върха си през петдесетте години. Тогава едно голямо свлачище унищожава и двете мини и слага край на операциите им. Руснаците ги изоставят с прогнозата, че трябва да изминат много години, преди която и да е от тях да бъде отворена отново.

— Нищо чудно, че цената е толкова солена — обади се Йегър. — А тебе какво те заинтересува това, Дърк?

Пит описа откритието на Лиза Лейн за стигане до изкуствена фотосинтеза и за ролята на рутения като катализатор, описа и експлозията в лабораторията. Йегър подсвирна и възкликна:

— Значи това е в състояние да направи някой нищо неподозиращ собственик на мина много богат човек!

— Само ако разполага с минерала — отвърна Пит. — Което, Макс, ме навежда на мисълта откъде бих могъл да си купя рутений в големи количества?

Макс вдигна глава към тавана.

— Да видим сега… на Уолстрийт има един-двама брокери, които биха ви продали малко като инвестиция, но предлаганите количества ще са дребни. В момента откривам само една малка платинена мина в Южна Америка, която предлага някои вторични продукти, но на тях им трябва допълнителна обработка. Известните сега запаси от минерала са твърде оскъдни. Единствената друга оферта е дадена от миньорска кооперация в Онтарио, която предлага ограничено количество висококачествен рутений в дози по една тройунция.

— Лиза е получила своята доза именно от тази кооперация — заяви Пит. — Какво повече можеш да ми кажеш за нея?

— Миньорската кооперация представлява обединение на собственици на мини от цяла Канада и действа като пункт за разпространение на добитата руда. Главната им квартира е в градчето Блайнд Ривър в провинция Онтарио.

— Благодаря, Макс. Много ми помогна, както винаги — каза Пит. Отдавна беше преодолял неудобството, че говори с компютризиран образ, и както и Йегър, възприемаше Макс като реален човек.

— За мене е удоволствие — отвърна лъчезарно Макс. После се обърна към Йегър и каза назидателно: — И не забравяй какво те посъветвах за жена ти.

— Довиждане, Макс — пожела й Йегър и набра някакъв код на клавиатурата. Макс изчезна, а Йегър се обърна към Пит.

— Жалко ще е откритието на приятелката ти да отиде на вятъра, ако няма рутений, с който да се захрани процесът.

— Каквито и да са трудностите — уверено заяви Пит, — материалът ще се намери.

— Ако подозренията за взрива в лабораторията се оправдаят, значи вече и други хора знаят за оскъдността на минерала.

— От това се безпокоя и аз. Щом тези хора са готови на убийство, за да спрат проучванията, навярно ще се опитат да монополизират оставащия материал.

— И какъв е следващият ти ход?

— Мога да отида само на едно място — отвърна Пит. — В миньорската кооперация в Онтарио. За да проверя колко рутений е останал на планетата.