Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (61)

60.

Западният вятър шибаше немилостиво водите на пролива Виктория и разбиваше вълните в срещащите се нарядко ледени късове. Порещият решително тъмните води тюркоазен кораб на НАМПД приличаше на фар в свят без цветове. Вече наближаваха Островите на Кралското географско дружество и корабът се насочваше на юг към първия от маршрутите за търсене.

— Някакъв кораб заобикаля северозападното крайбрежие — докладва кормчията.

Капитан Стенсет вдигна бинокъла си, огледа двете точки на хоризонта и каза:

— Сигурно е азиатски товарен кораб и се опитва да премине пролива заедно с придружител. Обърна се към Пит, който седеше на масата с картите. — Приближаваме определената за финал точка. Имаш ли представа кога ще се покаже торпедото?

— Трябва да излезе на повърхността до половин час — отвърна Пит.

След двайсетина минути един човек от екипажа забеляза жълтия ДУС близо до тях. Стенсет приближи кораба и бързо качиха устройството на борда. Джордино извади твърдия му диск с вместимост един терабайт и прехвърли данните от него в компютъра на залата, където беше инсталиран и прожекционен апарат.

— На прожекцията ли отиваш? — попита Стенсет, като видя Пит да става и да се протяга.

— Да, на първия от два доста дълги материала. Ще се погрижиш за импулсния предавател на дуса, нали?

— Веднага. Заради силното южно течение тук апаратът е доста очукан. Трябва да го постегнем, преди да започне работа по скалите около острова.

— Ще кажа на Далгрен да се приготви. И после ще приберем и риба номер 2.

В затъмнената зала Джордино вече прожектираше данните от сонара.

— Хубав контрастен образ — отбеляза Пит, докато се настаняваше до него.

— Увеличихме малко честотата за по-голяма контрастност — обясни Джордино и му подаде плик с пуканки от микровълновата печка. — За съжаление, все още не е с качеството на „Казабланка“.

— Няма значение. Докато не попаднем на нещо, което си струва да гледаме повторно.

Двамата млъкнаха и се взряха в екрана и безбройните изгледи от морското дъно на него.